Тържища може да има навсякъде. Борсата обаче е една – тя е мястото за среща на производители и търговци, и те са тези, които определят цената на стоките – открито и честно. Това каза изпълнителният директор на Софийската стокова борса (СББ) Васил Симов по време на дискусията за бъдещето на борсовата институция, организирана по повод 25-ата годишнина от създаването й (в петък, 3 юни). Още през 1997 г. с влизането в сила на Закона за стоковите борси и тържища три борси получиха лицензи – в София, в Пловдив и в Русе. "Стоковият борсов пазар не бива да се разпилява. С наличието на повече от една стокова борса ние сме заврени в ъгъла и не можем да изпълняваме задълженията си. За да отговорим на световните изисквания, трябва да се обединим“, призова Васил Симов. Навсякъде по света стоковата борса е с висок престиж. Тя не е търговско дружество и целта й не е печалбата. Това на практика са организации, в които членуват различни видове търговци.
Основната задача на борсата е да дава информация. А с толкова много борси не може да се предложи единна цена и бизнесът започва да се обърква. За него е важно, като отвори вестника да види каква е ЦЕНАТА на пшеницата, а не цените!
Изпълнителният директор на "БФБ-София" Васил Големански подчерта, че днес се обръща повече внимание на борсовите сделки, а се забравя най-важната функция на борсата – осигуряване на финансиране на компаниите чрез набирането на допълнителен капитал. По време на дискусията експертът отбеляза, че задачата, която са си поставили, е да стимулират нови първични публични предлагания на акции като начин за акумулиране на средства за развитие. През последните две-три години борсовият оператор е изготвил списък с около 1000 компании, с които работи, за да излязат на фондовата борса.
Като проблем той посочи липсата на качествени дружества, които да се търгуват. Въвеждането на нови инструменти пък е друга насока за работа. Според него тук обаче влизаме в един омагьосан кръг – ако има деривативна търговия, ще има и ликвидност. Но как да се предложат такива инструменти при липсата на ликвидност. Като добро начало за решаването на този проблем Големански отбеляза предложението на народния представител Делян Добрев всички разходи за първично публично предлагане да се поемат от оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност". Така цената за набирането на капитал ще бъде по-малка, което ще стимулира компаниите към публичност.
Ликвидността е най-сериозният проблем, отбеляза и един от създателите на стокова търговия в България – Симеон Елазаров, който днес е член на съвета на директорите на Софийската стокова борса. Причината е главно в това, че пазарът не е концентриран. Законът е дал прекалено голяма свобода за роене на борси и тържища. От години се говори за обединение. Но по-важното, според него, е специализацията на стоковите борси – именно за да има една цена. Ако не го решим, няма да вървим напред. Причина за отсъствието на фючърсни и опционни сделки, според него, е и липсата на клирингова къща. Това е институция, която в България не е съвсем ясна, посочи той. Според Елазаров у нас не се мисли за бъдещето и няма как да е по-различно, след като компаниите работят "ден за ден". Взаимната задлъжнялост обрича фирмите – всеки е загрижен да оцеляването си, посочи той.
Общо желание за решаване на проблемите има, но липсва задружност. Познаваме се и добре работим с колегите от Софийската стокова борса, каза изпълнителният директор на Пловдивската стокова борса Красимир Давчев. Но в крайна сметка акционерите решават как ще се развива дадено дружество. Тук се появява и друг проблем. Законопроектът за изменение на Закона за стоковите борси е изцяло изготвен от Комисията по стоковите борси и тържища и в по-голямата си част засяга тържищата, без да отразява желанията на стоковите пазари. В отговор председателят на комисията Владимир Иванов посочи, че основният проблем са малкият пазар и лошата производствена култура. Той поясни, че законопроектът за промяна на Закона за стоковите борси е внесен и се очаква скоро Министерският съвет да му даде ход.
