"Оперираните" от каквато и да било сантименталност инвестиционни банки се опитват да покажат човешката си страна, като подобряват баланса между работното и свободното време на хилядите си служители. За целта се използват директни промоции, по-голяма гъвкавост и ограничения на уикендите, в които се работи.
Мениджмънтът на "Креди Сюис" пък е включил в микса и "Защитени петъчни вечери" – от тях се ползват служителите в Европа. Това означава банкерите да са извън офисите от 19 ч. в петък до обед в събота. Естествено, не липсват и изключения – ако дадена сделка не търпи отлагане или пък има спешно питане от банков клиент.
Основният швейцарски конкурент на "Креди Сюис" – "Ю Би Ес", пък съветва шестте хиляди служители на инвестиционната си банка "да ползват две". Под това не се разбира две седмици, нито дори два дни отпуск. Младшите и старшите банкери от един и същи екип в "Ю Би Ес" могат да ползват най-малко два часа седмично "за лична работа", ако уговорят колегите си да ги заместват. Това е "изобретение" на Андреа Орсел – директора работохолик на инвестиционната банка в най-голямата швейцарска банкова група. Той смята, че тази инициатива "ще освободи време за фамилни мероприятия или за спортни прояви, като например тренировки за маратон". Самият Орсел става в 5 ч. сутринта и в повечето случаи работи до среднощ. Той бяга по хълмовете около Цюрих вместо покрай идиличния бряг на езерото, така че да вмести 60-те минути упражнения в 30-минутна ударна активност. Господин Орсел очаква подобни ефикасни действия и от подчинените си. Те ще трябва да свършат за два часа обема от "лични дела" вместо за 17-те свободни часа, които предлага "Креди Сюис".
Междувременно свръхнатоварването и стресът във финансовия бранш на Швейцария доведоха до поредното самоубийство на висш мениджър. Това е Мартин Зен – бившият главен изпълнителен директор на "Цюрих иншуърънс", който посегна на живота си шест месеца след като бе освободен от поста си заради големи загуби в общозастрахователното поделение и провалената оферта за поглъщане на английския застраховател RSA. Смъртта му се случи три години след самоубийството на Пиер Вотие – тогавашния финансов директор на същия застраховател. Няколко седмици преди Вотие да се самоубие в дома си бил открит мъртъв Карстен Шлотер – главен изпълнителен директор на телекомуникационния гигант "Суиском". През 2008-а пък се самоубил Алекс Видмер – главен изпълнителен директор на швейцарската частна банка "Юлиус Бер".
Макар че всеки смъртен случай е различен, близки на Зен смятат, че той е посегнал на живота си, защото не е успял да се нагоди към внезапната промяна на социалния си статус. Освен че раздялата със "Цюрих иншурънс" е била доста стресова, веднага след като загубил работата си, Зен бил принуден да освободи и поста на председател на Швейцарско-американската търговска камара, въпреки че първоначално се съгласил да остане, докато се намери заместник.
Равнището на самоубийства в Швейцария не надвишава особено средното за Европа. Но, според психиатри, швейцарците не са особено склонни да споделят емоциите си или да търсят помощ.
