Несгодите създават екзотични съюзи. Точно когато рисковите активи – акции, суровини, валути на развиващите се пазари и нискокачествени облигации се изкачват нагоре, спасителните убежища – от златото до правителствения дълг, швейцарския франк и японската йена, също поскъпват. При това, без да се съобразяват, че щатският пазар на труда започна да омеква, а Световната банка понижи на 7 юни прогнозата си за тазгодишния световен растеж от 2.9 на 2.4 процента. Очевидно инвеститорите или не приемат тези новини като достатъчно лоши, за да убият възстановяването на глобалното стопанство, или разчитат, че трусовете в някои от водещите икономики ще принудят централните им банки да продължат щедрата си монетарна политика.
Последната пазарна еуфория започна на 3 юни, когато отчетът за заетостта в Щатите показа, че най-голямото световно стопанство е разкрило само 38 хил. нови работни места през май – най-малко от 2010-а насам. Което автоматично унищожава всякакъв шанс паричните стратези на Федералния резерв да повишат основната щатска лихва на редовното си съвещание през следващата седмица. Привържениците на лихвено повишение през юли пък намаляха до 20 от 53% седмица по-рано. Китай също подтикна ентусиазма за покупки с данните за стабилизиране на икономиката. В еврозоната пък Европейската централна банка навлезе в нова територия на парични стимули, като за първи път започна да купува дългови книжа на някои от най-големите компании на общността.
В резултат щатският борсов индекс S&P 500 се изкачи до най-високата си стойност за последните десет месеца и приключи борсовата си търговия на 8 юни с котировка от 2119.12 пункта. Суровините поскъпнаха до нивата си от октомври 2015-а, а облигациите без инвестиционен рейтинг разшириха тазгодишния си ръст до над 9 процента. Провалените очаквания, че Федералният резерв ще качи лихвите още през юни, натиснаха надолу зелените пари, което пък помогна за повишението на пазарните оценки на златото, суровия петрол, йената и швейцарския франк. Особено се отличи черното злато – фючърсните контракти сорт "Брент" с доставка през август почти "докоснаха" 53 щ. долара за барел на 8 юни. Това до голяма степен се дължи на съобщението, че щатските нефтени запаси са намалели с 3.23 млн. барела през миналата седмица – факт, който тушира опасенията, че световните пазари са наводнени с гориво.
Ентусиазмът започна да се изпарява на 9 юни не без помощта на председателя на Федералния резерв Джанет Йелън, която коментира, че американското стопанство бележи напредък. В подкрепа на доверието на дамата в местната икономика се появи новината, че американците са подали по-малко нови молби за обезщетение при безработица, а броят на онези, които вече получават помощи, е паднал до най-ниското равнище за последните 16 години.
Предстоящото съвещание на паричния комитет на Федералния резерв през следващата седмица, последвано от референдума във Великобритания на 23 юни и партийните събирания в Щатите за президентски номинации, охладиха допълнително страстите и "приземиха" оптимизма на инвеститорите, които осъзнаха, че цените вече са достатъчно високи, че трябва да "осребрят" част от спечеленото и да се огледат.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата продължава да е със слаба активност. Средният дневен валутен оборот достигна 1611 млн. евро (3151 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 2% дял от купената и продадена валута.
