Данните за икономиката в началото на годината са в унисон с очакванията за това, че потреблението ще движи растежа тази година. Потреблението засега се подкрепя от възхода на трудовия пазар и от продължаващата дефлация. Въпросът е обаче колко дълго тези фактори ще продължат да действат предвид някои притеснителни сигнали от пазара на труда и очаквания обрат при динамиката на цените в следващите месеци. Това пише в анализ икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика.
Националният статистически инситут публикува предварителните данни за брутния вътрешен продукт през първото тримесечие. Тази статистика хвърля светлина върху причините за икономическия растеж от 2,9% през тримесечието спрямо година по-рано. Сезонно неизгладените данни показват сходен растеж от 3% спрямо година по-рано.
От страна на производството повечето отрасли бележат ръст. Водещи за цялостния ръст на икономиката са промишлеността (+4,8%) и търговията (+5%), тъй като това са и двата най-големи сектора от гледна точка на тяхната брутна добавена стойност. Интересно е, че през първото тримесечие нараства чувствително и БДС на финансовия сектор (+6,9% на годишна база), като това е най-големият ръст от 2010 г. насам.
Единственото изключение от тази положителна динамика са строителството и селското стопанство: при първото се отчита свиване на брутната добавена стойност, а при второто – стагнация. Свиването на строителството с 1,7% на годишна база може да се обясни с по-малкото капиталови разходи по линия на европейските средства тази година. Това е както заради „ударното” усвояване през 2015 г., когато за последно можеха да се използват средства от предишния програмен период (2007-2013 г.), така и заради бавния старт на новия програмен период.
По-малкото разплащания по европейски фондове вероятно стоят и зад по-ниските инвестиции в началото на годината (-3,9%).
