Върховните магистрати обърнаха сериозно внимание и на още един от проектите за промяна в Наказателния кодекс – става дума за предложението на Георги Кадиев да се въведе наказателна отговорност за длъжностните лица от кредитни институции, отпуснали заем без "достатъчно обезпечение и/или доказан източник за обслужването и погасяването му, вследствие на което той е останал неиздължен".
Според върховните съдии формулировката е неясна, формата на вина – също, неясна е и причинната връзка с настъпването на вредите за съответната кредитна институция, както и в какъв размер трябва да е тази вреда. "Самото неиздължаване може да се дължи на редица причини, несвързани с момента на разрешаването на кредит. Правните норми трябва да са формулирани с достатъчна яснота и прецизност, така че да ориентират правните субекти при избора на конкретно поведение", категорични са съдиите. Според тях е неясно и какво следва да се счита за "достатъчно обезпечение" или "доказан източник на обслужване".
А като връх на законодателната непрецизност се сочи текстът в следващата нова алинея, която предвижда освобождаване от наказание както за разрешилия заема банков служител, така и за кредитополучателя, ако взетите пари бъдат върнати заедно с лихвите до първото заседание по съдебното дело. Само че престъпно "взимане на кредит" в закона няма. "Сериозна критика търпи направеното предложение за наказване на кредитополучателя, без да се криминализира негово виновно поведение. Това е в противоречие с основни принципи в правото – че наказателна отговорност се носи само за виновно деяние, обявено за престъпление от закона", пишат в становището си пък прокурорите от ВКП.
Неадекватно звучи и идеята банкерите "да не се наказват", ако кредитът е отпуснат при оправдан стопански риск. Само че когато има такъв стопански риск, то тогава няма престъпление – и това също го пише в НК. Така че няма да има защо банкерите да бъдат "освобождавани" от наказание.
На всичко отгоре ефектът от подобна санкция е повече от съмнителен, тъй като решенията за отпускане на кредити обичайно си взимат от колективен орган (кредитен съвет, управителен съвет и т.н). А наказателната отговорност у нас е лична.
Без милост за сгафилите чиновници
Длъжностните лица, извършили някое от т. нар. корупционни престъпления, задължително да бъдат лишавани от право да се занимават с определена дейност, професия или да заемат важна длъжност в държавата. Това най-общо е поредното предложение за ремонт на Наказателния кодекс, внесено в началото на юни от девет депутати на Реформаторския блок. В четвъртък (16 юни) то влезе за разглеждане в парламентарната антикорупционна комисия.
В момента за част от тези "корупционни" престъпления законът или не предвижда наказание "лишаване от право", или го оставя преценката на съда – според особеностите на конкретния случай. Резултатът обаче най-често е следният: осъдените получават условни присъди и продължават да са във властта или на ключови икономически постове.
Идеята е занапред съдът да бъде длъжен да лишава подсъдимите от право да упражняват конкретните дейности. "Рискът от загуба на работно място ще бъде много по-силен стимул за длъжностните лица да не извършват престъпления."
Престъпленията, за които се предлага задължителното наказание "лишаване от право да се заема длъжност", са свързани с присвояване, безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, търговия с влияние и други. "Очакваните резултати от прилагането на новата уредба са по-ефективна борба с корупционните престъпления чрез създаване на пречки за провинили се длъжностни лица да продължават да заемат публични постове", подчертават вносителите.
