Сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП е голям длъжник към защитата на авторските права в интернет пространството. Интелектуалното пиратство също е проблем в съвременния свят, но у нас като че ли този въпрос не се обсъжда в законодателните среди.
Специализираният сектор в ГДБОП се е вгледал в детската порнография. И слава богу. Но като че ли само натам е насочил вниманието си. Работата им в тази област до голяма степен е улеснена, тъй като България е една от седемте страни в Европейския съюз, която има право да блокира сайтове за сексуална експлоатация.
Антимафиотите могат да премахват такива сайтове и те да не се виждат от нашенските онлайн потребители. Макар че основният проблем е, че те се "хостват" в други страни и съдържанието им не може да бъде изчистено. Голямо главоболие за антимафиотите, които контролират разпространението на интернет порното, е фактът, че на територията на България има над 200 официални доставчици на интернет. В Германия например те са само пет и съответно контролът е по-лесен.
Не така стои проблемът с интелектуалното пиратство. Заинтересованите среди отдавна говорят за необходимостта от закон за интелектуалната собственост във виртуалното пространство. Такъв текст ще дефинира интересите на ползватели и притежатели на права, защитата им и съответните санкции за престъпленията, насочени срещу авторски произведения и различни технически и софтуерни платформи, които са обект на интелектуална собственост в интернет.
В САЩ например този проблем е бил разрешен още през 1998 г. с приемането на Закон за авторското право в дигиталния век (The Digital Millennium Copyright Act -DMCA), подписан от президента Бил Клинтън. Законът криминализира производството и разпространението на технологии, устройства или услуги, предназначени за заобикаляне на мерките, които контролират достъпа до обектите на авторското право. DMCA криминализира също деянията, насочени към заобикаляне на технически контрол на достъпа, независимо от това дали едно такова целенасочено поведение е довело до действителното нарушение на авторски права, или не. Забраната на устройства за заобикаляне на техническа мярка е лимитирана от шест изключения. Тя не важи за нетърговски цели на библиотеки, архиви и образователната система. Второто изключение се отнася до т.нар. "ревърс инжинеринг"( Reverse engineering), или "привеждане", и позволява заобикаляне, както и развитието на технологични средства за такова заобикаляне на мерки. Това обаче може да извършва само лице, което законно е получило право да ползва копия от компютърни програми с цел да ги идентифицира, анализира и да търси оперативна съвместимост с други програми. Трето изключение се отнася до защитата на непълнолетните в интернет и позволява на съда да прилага забрана за някой компонент или част от него, с оглед необходимостта от включването му в технология, която не позволява достъп на малолетните деца до материали в интернет. Забраната пада и в някои случаи, при които се създава възможност за събиране и разпространяване на лични данни за онлайн дейността на дадено лице.
