Рязко намаление на законовата лихва предлагат депутатите от Реформаторския блок Радан Кънев и Мартин Димитров. Внесеният от тях кратък проект за промени в Закона за задълженията и договорите гласи, че законовата лихва, която дължи търговецът, не бива да надхвърля основния лихвен процент, обявяван от БНБ, плюс 8% надбавка. Когато длъжникът не е фирма, а гражданин, надбавката да е 4 процента. В мотивите към законопроекта е посочено, че сегашната надбавка от 10% не е променяна повече от две десетилетия, предлаганите по-ниски ставки ще облекчат положението на много свръхзадлъжнели фирми и граждани и че въвеждането на тази промяна няма да ощети държавния бюджет. Дадена е и подробна сравнителна таблица за размера на законовите лихви в много други държави от ЕС, от която става ясно, че почти навсякъде надбавката е 8 процента. Това предложение предизвика и коментари, че по-ниските лихвени проценти ще ограничат силно наказателните лихви, които кредиторите начисляват при просрочия на вземанията си.
Но нещата стоят малко по-различно. Всеки кредитор в договора с клиента уточнява надбавка за просрочие, която влиза в сила автоматично, когато има забава на плащането. Тя обикновено е процент от редовната лихва. Например, ако става дума за заем при годишна лихва от 8%, в него има клауза, че при забавяне на вноската върху неплатената навреме сума се начислява още 2 или 4% лихва. Тази наказателна лихва – общо 10% или 12%, върви, докато кредиторът не започне съдебно изпълнение срещу длъжника. С други думи – докато, образно казано, на вратата на нередовния клиент не потропа съдия-изпълнител. Тогава кредиторът спира начисляването на наказателни и други лихви – натрупаните до момента по тях суми обаче остават като дълг, без да се увеличават. От настъпването на този момент нататък върху неиздължената главница по дълга започват да се начисляват законови лихви – в момента те са основният лихвен процент, който е нула, плюс надбавка от 10 процента. В този смисъл предложението за промяна в Закона за задълженията и договорите за намаляване на надбавката на 8% за фирми и на 4% за граждани наистина ще облекчи положението на длъжници, които трайно не могат да си връщат заемите и срещу които са започнали съдебни изпълнения. Тя ще повлияе и върху лицата с просрочени данъчни задължения. Така че е малко пресилено да се твърди, че няма да повлияе на държавния бюджет. Но това е друга тема. Важно е да се знае, че ако поправката бъде приета, тя няма да засегне наказателните лихви в договорите за кредит, както и фирмените споразумения, където има ангажименти за отложено плащане – то също е форма на заем. Разбира се, това е при условие, ако в тези договори не е записано, че при просрочие се начислява законовата лихва. Има ли подобна клауза в тях, на кредиторите наистина може да им се стъжни. Но пък и тогава търговското право дава възможности за тълкувание дали при просрочия, настъпили преди влизането на закона в сила, важат установените от него нови, по-ниски надбавки. Или за тези просрочия важи сегашната надбавка от 10 процента. Защото нали правилото е, че новите нормативни правила не могат да важат със задна дата?
