Ако искате да подадете сигнал за корупция в съдебната система, който да бъде разгледан, ще трябва да посочвате трите си имена, адреса, телефона, факса, електронната си поща и ЕГН-то си. Също и да положите личния си подпис. Този отговор дадоха депутатите срещу масовата подкрепа за анонимните сигнали, които предпазват авторите им от отмъщение за описаното в тях. Добавката за ЕГН-то беше предложена неочаквано от Христиан Митев от Патриотичния фронт при обсъжданията на промените в съдебния закон в парламентарната правна комисия, но изведнъж всички я прегърнаха и гласуваха.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов пък съвсем демотивира жалбоподателите с предложението да носят отговорност, ако твърденията им се окажат невярна информация. И това предложение беше прието, след като правосъдното министерство предлагаше точно обратното – да не се носи отговорност, ако описаното се разминава с фактите. На практика приетият режим обвързва законодателя с въвеждането му и в антикорупционния закон "Кунева", тъй като няма логика в сходни правни уредби да се прилагат противоположни правни институти.
Аргументът в полза на пълното разкриване на авторите на сигнали за злоупотреби е до болка познат – че ще служи като гаранция срещу злоупотреби. Истината е обаче, че тези гаранции ще са само в полза на корупцията, а гражданите ще се изправят срещу система от репресии. В случай че съдебният инспекторат не установи истинността на изнесеното в сигнала, прикривайки обекта на разкритията, той ще може да си търси правата по съдебен ред като оклеветен. Само две седмици преди това Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови поредното си осъдително решение срещу България тъкмо в тази насока.
По жалби на шестима българи по различни казуси съдът посочи, че "гражданите по принцип трябва да са в състояние да подават оплаквания срещу държавни служители до техните висшестоящи без риск от наказателна санкция, дори когато твърдят, че е налице престъпление, и дори ако твърденията им след проверка се окажат неоснователни". По единия от тези случаи съдия е постановил присъда срещу бившия си учител – първо го осъдил лично за набеждаване, а после му завел и дело за обида и клевета.
Стремежът за опазване на магистратите все пак не доведе до отхвърляне на новите правомощия на инспектората и те бяха приети. Повече от ясно е обаче колко ефективни ще са т. нар. проверки за почтеност, след като главният съдебен инспектор Теодора Точкова направи всичко възможно да провали въвеждането им.
