Задавали ли сте си въпроса защо у нас понятието "конфликт на интереси" е само куха фраза, която не застрашава с нищо управниците – за които най-вече се отнася. Просто защото законът, по който се преследва бъркането в обществения мед, е повече от калпав. А най-лошото е, че изгледите това да се промени са повече от никакви. Защото голяма част от кусурите му са пренесени почти едно към едно в т. нар. "антикорупционен закон" на Меглена Кунева. А на него пък очевидно ще се разчита повече да замаже очите на Европа, отколкото да свърши работа.
Според статистиката, от 2011 до 2015 г. в специализирания орган за борба с конфликти на интереси са приключени общо 1415 производства, образувани основно по сигнали на граждани и на държавни органи. Става дума за "независимата" Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Независимостта й умишлено поставяме в кавички – заради все още пресния спомен за тефтерчетата на първия й председател Филип Златанов и заради списъка с имена на хора, които трябваше да се "оправят" или "ударят" по поръчка "отгоре".
По тези преписки установените случаи на конфликт на интереси са едва 99 (б. ред. – колко от тях впоследствие са били отменени от съда е друга тема). Решенията, с които комисията "не установява" конфликт, са 376. А всичките останали общо 827 сигнала са били пратени реално в коша – преписките по тях са прекратени.
И тук идва най-сладкото: тези становища за прекратяване на практика не подлежат на никакъв последващ контрол – включително пред съд. Без значение е дали прекратяването е било правилно, или грешно, дали в действителност е имало данни за конфликт на интереси и комисията волно или неволно е "скатала" някой управленец, дали има допуснати нарушения на административното производство – нищо от това няма значение. Защото всъщност никой не може да го провери.
Историята на кмета на Белово Костадин Варев
Разказваме я, без да твърдим, че той е извършил каквото и да било нарушение на закона – в крайна сметка обществото плаща заплатите на цял куп органи, на които това им е работата: те да кажат дали кметът е виновен в нещо, или не.
Името на Варев обаче от години се забърква в поредица скандали заради сделки с общинско имущество, за които "БАНКЕРЪ" е писал неведнъж. Така например през 2009 г., когато той е все още председател на Общинския съвет в град Белово, бе сключена скандална сделка с общинския минерален плаж "Топлата вода". Златният терен с площ 28 дка първо бе деактуван от публична в частна общинска собственост, а след това бе заменен за няколко изпосталяли лозя и селски ниви и прехвърлен на фирма "Автобусни превози – Септември" ООД. Тя пък после много бързо го прехвърли на друго дружество, при това като дарение.
Само че точно през 2009 г. бе приета абсолютна забрана да се заменят общински земи за терени – собственост на частни лица. С този мотив областният управител спря сделката и я атакува в съда, който пък отмени решението на общинския съвет – според ВАС то е било взето в нарушение на закона.
Интригата обаче и до ден днешен явно буни Белово. Защото според Търговския регистър председателят на общинския съвет тогава – Костадин Варев, е имал бизнес отношения с представителката на фирмата купувач на терена "Автобусни превози-Септември" Стоянка Димитрова. Двамата са били по едно и също време членове на съвета на директорите на друго дружество – "Автотранс – Септември" ООД. Освен това сегашният управител на "Автобусни превози Септември" Георги Рогов пък се оказва едноличен собственик на третото забъркано в сделката дружество: "Бизнес консулт 07" – онова същото, на което през 2009 г. общинският имот е бил дарен.
Цялата история по този случай, както и ред още обвинения, включително и за нарушения на закона, свързани с промяна на предназначението на общински земи – от пасища и мери в запустели ниви, което позволява разпореждането с тях, са описани в сигнал до Министерския съвет, изпратен през май 2015 г. – точно в навечерието на миналите кметски избори. За неправомерните действия с тези мери горе-долу по същото време се задейства и прокуратурата, която образува срещу Варев и срещу шефката на общинската служба по земеделие Анета Керева досъдебно производство за друг случай: за съставяне на официални документи с невярно съдържание, което са извършили в съучастие. "Установено е, че са съставили пет констативни протокола за начина на трайно ползване на общо 222 имота в землищата на град Белово, село Мененкьово, общ. Белово, село Габровица, общ. Белово, с. Сестримо и с. Момина Клисура, общ. Белово, без да са извършили проверка на място. В документите е вписано, че имотите са "изоставена орна земя", "нива", "затревена нива", а всъщност са били "мери" и "пасища" – публична общинска собственост", съобщиха тогава от държавното обвинение. Уточнявайки, че срещу кмета има и обвинение по чл.282 от Наказателния кодекс – за престъпление по служба, свързано с негово предложение до общинския съвет за деактуването на 150 имота в землището на община Белово – от публична общинска собственост в частна. Според обвинението това се е случило "с цел да набави облага за себе си и за "Българско земеделско производство" ООД, гр. София". Прокуратурата обяви още, че според нея в качеството си на длъжностно лице кметът съзнателно е сключил с "Българско земеделско производство" ООД неизгодни сделки за продажба на 15 800 дка общински имоти в землището на град Белово. Какво става с всичките тези обвинения сега никой не знае.
Но да видим какво се случва със сигнала за конфликт на интереси срещу Варев: Министерският съвет го препраща към Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). А там се образува административно производство и започва проверка.
Авторът на сигнала е неизвестен – самоличността му логично се пази в тайна. От преписката обаче става ясно, че човекът е бил повече от прилежен: към сигнала са приложени куп съдебни решения, извадки от Търговския регистър и вестникарски публикации. В КПУКИ обаче решават, че "липсват конкретни данни за допуснати нарушения на Закона за предотвратяване на конфликт на интереси". И пращат писмо до автора на сигнала, в което го канят той да "отстрани нередовностите" – сиреч да каже с кои точно свои действия, според него, кметът е изпаднал в конфликт на интереси. Въпреки че това изглежда пълен абсурд, защото предполага жалбоподателите да имат достатъчно задълбочени правни познания, за да могат да направят такава преценка. Пък и в крайна сметка логично е точно органът, който е сезиран, сам да си направи справките, да си събере нужните документи и доказателства и да прецени дали има такива действия, или не.
В случая с Варев обаче "будният гражданин", подал сигнала, си е дал зор и да прати нови документи. Но в крайна сметка на 11 февруари 2016 г. производството по казуса "Варев" все пак заминава към архив – КПУКИ решава да го прекрати. Защо? Защото "в сигнала не се съдържат данни за упражнени правомощия по служба от страна на лицата, заемащи публични длъжности в техен или свързани с тях лица частен интерес. Наличието на данни за нарушение на ЗПУКИ – упражнени правомощия по служба на лицето, заемащо публична длъжност в частен интерес, е една от предпоставките за редовност на сигнала по чл.17, ал.3, т. 6 от Правилника за организация на дейността на комисията", пишат тримата членове на КПУКИ Николай Николов, Катя Станева и Паскал Боджийски.
Да уточним, че този правилник е подзаконов акт, приет от същата тази комисия. А в споменатата точка 6 е записано, че сигналите за конфликт на интереси задължително трябва да съдържат "данни за твърдяното нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с които разполага лицето, подаващо сигнала, като място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено". Въпреки че такива "строги изисквания" към съдържанието на сигналите за конфликт на интереси и в момента няма в закона.
Какво следва? Нищо. Ама буквално нищо. Защото реално никой няма право да оспори това прекратяване.
Според закона единствените, които имат право да оспорват актовете на КПУКИ, са заинтересованите лица (т.е. самите проверявани за конфликт на интереси държавни служители). И то само в случай, че е било установено, че са нарушили закона. Както и прокуратурата.
Но и това не се оказва съвсем така – защото от решение от 25 юли тази година на Върховния административен съд става ясно, че и прокуратурата не може да обжалва прекратяването на преписките. Това решение е свързано точно с казуса "Варев". Пазарджишкият прокурор Стефан Янев прави опит да атакува пред съда прекратяването на случая от КПУКИ, като стъпва на правомощието на държавното обвинение да се намесва в административни производства при "важен обществен и държавен интерес". Но удря на камък – първо Административният съд в София-град, а впоследствие и ВАС, съставен от съдиите Ваня Анчева, Даниела Мавродиева и Калина Арнаудова, са категорични: прокуратурата не може да оспори прекратяването на производството срещу Варев. Защото тя не е страна в административното производство пред КПУКИ. А и защото според закона "за прокурора съществува правна възможност да оспори само решенията на комисията, с които се установява, че не е налице конфликт на интереси", пояснява съдът. За капак прокуратурата е осъдена да плати на кмета 300 лв. разноски.
На всичко отгоре нито законът, нито практиката на съдилищата допускат гражданите, подали сигналите в КПУКИ, да атакуват пред съд нито прекратяването на производствата, нито дори решенията, с които се оневиняват управниците – приема се, че подателите на сигналите също нямат правен интерес да оспорват, защото не са страни в производството пред комисията.
И какво излиза? Че над тройката членове на комисията, които подписват тези решения за прекратяване, остава само Господ. А липсата на външен контрол върху тези решения буди съвсем логични опасения, че "оправянето" на кметове, депутати и всякакви други висши чиновници е напълно възможно – преписките срещу тях могат да се прекратяват дори с напълно "измислени" мотиви, но от това нищо няма да последва, защото няма кой да ги атакува пред съда.
А най-лошото е, че в шумно рекламирания антикорупционен закон на Меглена Кунева, който предстои наесен да бъде приет на второ четене от парламента, тази невъзможност да се атакуват пред съд решенията за прекратяване на преписки за конфликт на интереси е запазено една към едно.
Впрочем за цялата 2015 г. от разгледаните 271 производства пред КПУКИ случаите на установен конфликт на интереси са само четири. И сред тях няма нито едно име на министър, депутат или висш представител на властта…
