Плащаме скъпо тази стабилност
Емил Хърсев, финансист
Пред Стандарт
Българските банки са принудени от режима на Валутен борд да поддържат изключително висока ликвидност, капиталова адекватност. Понеже, за разлика от всички банки в еврозоната, които имат централна банка, на която могат да разчитат в случаи на криза, в случай, че не им достига рентабилност и т.н., при нас никой не се грижи за никакви банки. Поради което всеки се грижи сам за себе си. Това се отразява в крайна сметка върху българския бизнес. Тази стабилност я плащаме скъпо и прескъпо. Да, имаме висока финансова стабилност, банките са принудени да държат тези високи показатели, просто защото не могат да разчитат на никой друг освен на себе си.
Корекциите при някои банки отразяват риска, в който работят
Емил Хърсев пред БНР
Корекциите, които някои банки трябва да направят след резултатите от прегледа на качеството на активите (AQR) и стрес тестовете, отразяват риска, в който работят. Оценката на качеството на активите и стрес тестовете показаха, че банковата система е стабилна и изключително устойчива.
Няма банка в България, която да няма превишение на капитала над регулативно изискуемия.
Що се отнася до необходимите допълнителни буфери, корекции, провизии и т.н., които се изчисляват, това всичко е оценка на риска, който банките поемат. При банките, които следва да предприемат подобни действия, се получава оценка, която показва необходимост от рискови буфери.
Но, забележете, това не е закон, това не е нормативно изискуемо, това е просто оценката, т.е. рискът, в който банката работи.
Финансистът Емил Хърсев: Българската банкова система е стабилна – няма да се наложи държавна парична намеса
Пред „Фокус“
Най-важният извод беше направен от БНБ преди няколко дни, а той е, че българската банкова система е в състояние на стабилност и ликвидност далече надвишаваща средното за Европа и еврозоната. Няма да се наложи парична намеса от държавата.
С тези по-подробни данни се потвърди този извод. Следва, че всички български банки до последната имат превишения на регулативния капитал т.е. имат излишък на регулативен капитал. Имат повече капитал, отколкото регулациите и стандартите им налага да имат. Всички изводи по отношение на всяка една отделна банка показват, че състоянието им е значително по-добро, отколкото се предполагало на база на всякакви анализи, които преди това се публикували и на база, на които Министерството на финансите предвидило специален буфер – заем, ако евентуално се наложи намеса за подкрепа на банковата система. Такава обаче, категорично не се налага, за която и да било банка.
Изводите, че е рисково да се кредитира българският бизнес, което е основният извод, който правим от упражнението по оценка на качеството на активите, аз не поддържам тази методика. Мисля, че тя е внесена изкуствено на българска почва. Няма абсолютно никаква реална база за преценка на рисковите нива по-високо, отколкото налагат нормативните изисквания. Разбира се, винаги, на всяка банка и по всяко време и място на света може да й се каже, че е много добре да си увеличи резервния капитал. Така или иначе обаче, и при най-песимистичните сценарии, при които са правени оценките за качеството на активите на българските банки, според които бизнесът е рискова работа, при преценката за необходимите допълнителни резерви, сумата е нищожна в сравнение с потенциала на банковата ни система.
Тази огромна разлика между оценките, които се раздават произволно за българската банкова система, показва поначало не особено високата финансова специализация на онези, които правят тези оценки и препоръчват да се прави 2 млрд. лв. буфер. Също така и на онези, които са преценили, че по-добре от комитета, който определя световните стандарти, знаят колко трябва да са резервите на банките.
По-интересен е прегледът на активите
Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ)
Пред „Стандарт“
Като цяло новината е положителна. Това, което на мен ми направи впечатление е, че и след самите стрес тестове базовият капитал е доста над регулаторните изисквания и средноевропейските нива, което със сигурност е добра новина за банковата ни система. Това, което на мен ми е по-интересно е не толкова резултатите от самите стрес тестове, тъй като там се гледат едни доста хипотетични сценарии, малко вероятни да се случат. По-интересно е какво ще покаже прегледът на активите. Там са основните притеснения след случая КТБ. Важно е този преглед да покаже дали такива практики няма в други банки. Както и се очакваше към някои банки ще има предписания за увеличаване на капиталовите буфери, това няма как да ни учудва. Още нямам представа дали ще бъде казано изрично кои са тези банки, които е хубаво да предприемат увеличение на капитала или резултатът ще бъде по-общо оповестен. Предвид чувствителността на българското общество след случая КТБ и след кризата от 1996-1997 г., може би второто ще е по-добре – тоест да няма поименно посочване с пръст, а резултатът да е по-общо съобщен. Защото крачката от един такъв тип съобщение до някаква паника и изтегляне на пари от съответната банка, която има нужда от допълнителен капитал, е малка. При такава изострена чувствителност много лесно може да се направи тази крачка, ако не се комуникира правилно. В месечните прегледи на банковата система на БНБ предписанията се формулират като цяло по същия начин – общо, казва се, например, "На 2 банки бяха дадени такива насоки". Съобщението на БНБ е успокоително, няма нещо крайно неочаквано или крайно притеснително.
Българският банков стрес тест не е мек и това ще проличи в резултатите
Борис Петров пред Bloomberg TV Bulgaria
Стрес тестовете са част от стратегията на България за присъединяване към Еврозоната. Необходимо е преминаването през това упражнение и съответно институционалната рамка да бъде подкрепена от един силен банков надзор и работеща рамка за преструктуриране на кредитни институции. Стрес тестовете са част от един голям процес. След фалита на КТБ българската банкова система е била подложена на един „реален тест“. Целта бе да бъде възобновено доверието и надеждността на сектора по европейските стандарти, подобно на стрес теста и прегледа на качеството на активите, извършени в държавите от Еврозоната през 2014 година преди навлизане на единния надзорен механизъм. В допълнение целта бе да бъдат преустановени рискови практики, ако има такива.
Българският стрес тест също не е мек тест и това вероятно ще покажат и резултатите от него. Винаги могат да се намерят критици, но за Европа този стрестест бе доста сериозен и отзвукът бе доста суров.
Андрей Георгиев, финансов анализатор пред Нова ТВ
Банковата система е доста рентабилна т.е. банковата система прави печалба. Сега трябва да се мисли как този голям ресурс, който има в банките да стигне в реалната икономика.
Петър Андронов пред Нова ТВ
Отчетите на банките реагираха с незначителна корекция. Нещо, което при проверките в другите страни сме виждали и в по-големи мащаби. Мащабът на необходимата корекция е поносим и е по силите на отделните банки. Така можем да затворим страницата и изцяло да се концентрираме върху работата с нашите клиенти.
Петър Андронов пред БТВ
Резултатите на банките са много положителни, по-добри от тези, които си представяхме, че ще бъдат. Аз съм удоволетворен. Нашите резултати са над средните европейски, което ни дава възможност да затворим тази страница и да се фокусираме върху клиентите на банките. Мащабът на увеличението е в рамките на възможностите на банките, така че смятам, че това не би трябвало да е проблем. Всички тези служители, които работиха редом с проверяващите вече ще могат да се фокусират на клиентите си.
Любомир Дацов пред БТВ
Това е капитал, който те ще загубят, ако нещо се случи. Има добри и по-малко добри банки. Като цяло няма банка, която да влиза в зоната, в която вече трябва да бъдат предприети спешни мерки.
Възможно е да се наложи държавна намеса след стрес тестовете у нас
Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на СКАЙ Управление на активи, в InvestOr, 07.08.2016
Не е изключено използването на държавни средства при липса на достатъчно капитал в някои банки и липсата на възможност той да бъде финансиран чрез увеличение на капитала или допълнителни емисии. Ако се стигне до правителствена намеса, ще бъде похарчен поне половината от резерва, който кабинетът задели от изтегления през март външен дълг за 2 млрд. евро. Ако стрес тестовете покажат, че банките имат нужда от набирането на допълнителен капитал, то той би могъл да бъде по-малък“ заради добрите финансови резултати към 30 юни 2016 г.
Несигурността относно това откъде ще дойде печалбата за банките отблъсква инвеститорите и затова акциите в европейския банков сектор поевтиняват сериозно от началото на годината.
Финансистът Румен Гълъбинов пред OFFNews
Очаквам, когато на 13 август БНБ обяви резултатите от стрес тестовете на банките у нас, да имаме повече информация и числото 13 да не е фатално за банковата ни система. Централната банка би трябвало да си е свършила добре работата по оценките, за да сме сигурни, че банките ни са в добро финансово здраве. Едното е да имат добра капиталова адекватност, а второто да не надхвърлят регулациите за концентрация на риск при кредитиране към свързани лица, защото знаем, че една от причините за фалита на КТБ бяха кредитите към свързани лица. Всички знаем, че допустимият праг е 25 процента на експозиция към едно лице или група доказано свързани лица, но дали имаме достатъчно основания да считаме, че реално можем да знаем каква е тази концентрация извън формалния критерий за оценка. Това се прави и в международен мащаб. Още повече, че имахме примера на Банко Еспирито Санто в Португалия. Нейните проблеми през 2014 г. също дойдоха от дружества, създадени специално да усвоят едни кредити. От правна гледна точка е допустимо да има кредити към скрити фирми. Те могат да са с офшорна регистрация в дестинации извън ЕС, в които ще е трудно проследяването на това кои са собствениците и акционерите им и дали те не са свързани с български фирми така че да се превишава ограничението от 25 процента.
