Водещата испанска банкова група "Банко Билбао Биская Аргентария" откри нов фронт срещу Европейската комисия. Поводът е приетата наредба за ограничаване на премиите на банковите служители. Кредиторът настоява нормативното изискване да бъде променено и от него да бъдат изключени специалистите в областта на финансовите технологии. Испанските банкери се опасяват, че премийният лимит ще попречи на групата да наема талантливи ръководители от технологичния бранш или да придобива навлизащи в бизнеса обещаващи фирми от тази сфера.
"Банко Билбао" е изпратила писма до двама еврокомисари с оплакване, че експертите от областта на технологиите, като например анализаторите на данни и уебдизайнерите, се превръщат в невинни мишени на европейската директива CRD IV. Освен че въвежда нови капиталови стандарти и дефинира нови равнища на коефициентите за капиталова адекватност, а също за задлъжнялост и ликвидност, тя задължава банковите мениджъри да управляват отговорно риска и да ограничат допълнителните възнаграждения на онези служители, които го поемат с ежедневната си дейност, като например търговците на облигации. Според нормативния документ, който е в сила от 2014-а, техните премии, както и бонусите на колегите им, които получават над 500 хил. евро годишно, не трябва да надхвърлят размера на заплащането по трудов договор. Освен ако акционерите не решат да вдигнат двойно "летвата" – до 200% от работната заплата.
Макар и въведен с добри намерения, този таван безпокои "Банко Билбао", защото възнагражденията на специалистите от технологичния сектор растат непрекъснато и във всички случаи ще попаднат под ударите на европейската директива, въпреки че дейността им не внася системен риск. Или, както обобщава един от директорите на испанската банка – Хуан Лопес Каретеро, "ако се въведе приложение, чрез което дадено плащане да става с натискането на два, а не на осем бутона, това ще е много ценно, без да излага банката на риск". Но пък няма да позволява на европейските кредитори да се конкурират равностойно с американските си съперници (които нямат таван на премиите) за привличането на кадри с опит или на авангардни фирми от сектора на финансовите технологии.
Испанците предлагат персоналът с годишно възнаграждение между 500 и 750 хил. евро да бъде изключен от ограничителната наредба, ако работодателят докаже, че дейността му не носи риск. Служителите със заплащане между 750 хил. и 1 млн. евро годишно да бъдат освобождавани от премиалния таван с одобрението на националните финансови регулатори. А печелещите над 1 млн. евро да останат на грижите на Европейския банков орган.
Оплакванията на "Банко Билбао" се появяват след приключилата с неуспех атака на Великобритания срещу ограничителната наредба. Тя бе обжалвана без резултат от бившия английски финансов министър Джордж Озбърн в Европейския съд. Йон Тери – партньор в счетоводната група "Прайсотърхаус Купърс", се съмнява, че лобирането на испанците ще успее, защото регулаторните органи не биха допуснали прецедент, който би създал вратичка за банките.
Засега Европейският банков орган и ЕК не коментират жалбата на "Банко Билбао". А по ирония на съдбата инициатор на евентуалната промяна може да е самият Брюксел. Защото еврокомисарите са предвидили преглед на следкризисната рамка за финансови регулации именно заради презумпцията, че тя вреди на конкурентната мощ на Стария континент. В тази връзка се предвижда допускането на известна гъвкавост при определянето на премиите на по-дребните институции. Без да се премахва таванът им.
