Въпросът каква част от принадената стойност да прибере собственикът и колко да остави на работника датира още от времето на Маркс. Но това колко да си присвои държавата и от двамата и на кого колко да остави е доста по-стар и често решаван крайно несправедливо въпрос. Както е при ГЕРБ-ерската власт. Да разсъждаваме обаче за някакъв Ден на свободата, когато човек е платил на държавата каквото чака от него и започва да работи за себе си, е изтъркано.
По-интересно е как нашата демократична държава ни брули като крайпътни джанки с прътовете на това, без което не можем – храна и лекарства. И категорично отказва да намали ставките по ДДС за тези стоки, превръщайки ни в европейско изключение.
Съотношението между публичните и личните разходи за лекарства в европейските страни е 80:20. За България това съотношение е 45:55. Тоест бедният и болен българин плаща повече от собствения си джоб за илачите, които купува. Това се дължи в огромна степен на ограбването с високо ДДС и в по-малка степен – на схемата за доставки.
За сбърканата политика в тази област ни предупреди и Световната банка през месец май миналата година. В свой доклад задокеанските експерти ни размахват пръст, че ДДС върху лекарствата в България е съществено по-висок в сравнение с много други страни, членки на ЕС.
Колкото до храните, там проблемът е още по-клеясал. Всяка година при обсъждането на данъците депутати с различна оцветеност повдигат въпроса ДДС да падне за продуктите от първа необходимост. Мотивират се железно, дават примери от други страни, сравняват с жизнения минимум, сочат бедността… И нищо.
И тази година преди есенния данъчно-бюджетен маратон реформаторите решиха да пробват почвата и писаха на Финансист №1 Владислав Горанов. Той обаче подскочи като ужилен: “Министерството на финансите прогнозира 1 млрд. лв. загуба за държавния бюджет, ако ДДС за хранителните стоки и лекарствата бъде намален на 10 процента.” Това става ясно от писмен отговор от Горанов на питане от народния представител Петър Славов.
Нататък следва смехорията: “Според Министерството на финансите данъчното облекчение за хранителни и фармацевтични стоки би довело и до допълнителна административна тежест за бизнеса.”
От отговора на министъра можем да си направим поне три важни извода. Първо, че в България освен държавен бюджет няма нито икономика, нито социална сфера и затова няма и взаимна обвързаност между тях. Друг е въпросът, че по-евтините храни и лекарства ще доведат до по-здраво население а от там до по-малко разходи на НОИ за лекарства, за болнични и инвалидни пенсии. А това пък вдига производителността на труда, което води до икономическия растеж. Всичко това означава повече приходи в бюджета. Примерно 1 млрд. лева.
Второ – Горанов е бил добър чирак на предшественика си Симеон Дянков, който преджоби държавните фирми, депозантите и всичко останало, което можеше да се преджоби. Но по манталитет си остана чирак.
Трето – освен валутен, имаме и мисловен политически борд. Едни и същи кастрирани откъм социалност и духовност бюджети всяка година без и най-бледа идея за стимулиране на икономиката.
Да не говорим, че европейското законодателство позволява ДДС да бъде намален до 5% за двайсет и една различни категории стоки и услуги.
Подобно данъчно облекчение за храни, безалкохолни напитки и услуги в общественото хранене беше въведено в Румъния, като резултатите от това са напълно противоположни на прогнозите на Министерство на финансите. През май 2015-а ДДС за горепосочените сфери е бил намален от 24% на 9 процента. Резултатът само за месец бил повишаване на постъпленията в хазната от ДДС с 16%, или 0.7 млрд. леи, изсветляване в икономиката, по-високи обороти и по-високи приходи.
И последно да питам: Г-н Горанов, защо намаляването на ДДС би създало административна тежест за бизнеса, а облагането на вредните храни с нов данък няма да доведе до административна тежест за бизнеса? Защо като облагат с нов данък вредните храни, не намалят със същия процент ДДС на полезните храни, като така поощрят редовната им употреба?
В очакване на отговор!
Бат' Чаво
