След цяла седмица несекващ скандал около подпалените паметници на културата в центъра на Пловдив резултатът е следният: създадена е поредната комисия, която ще проверява случая. Арестуван е предполагаемият "подпалвач", в чиято вина нито един пловдивчанин не вярва. А дали Тютюневото градче въобще ще оцелее под напора на "инвестиционния интерес" остава въпрос с повишена трудност.
Изгорелите складове се превърнаха в ярка емблема на безхаберието на държавата. Безхаберие, ясно видимо на всичките й нива – от културното министерство до последния чиновник в общината, натоварен със задачата да опазва въпросното наследство.
Тютюневият град се състои от около 30 постройки с повече от пъстра собственост. Те са част от архитектурен ансамбъл, заключен между улиците "Христо Ботев" и "Иван Вазов". Повечето имат статут на самостоятелни паметници на културата, а другите са под защитата на закона само като част от ансамбъла.
Тази уж "защитена" собственост обаче се руши. Руши се от години пред очите на всички, включително и на десетките чиновници в общината и в министерството, които имат задължението да се грижат за опазването на старините.
Според цитираните в медиите данни в България има около 20 000 недвижими паметника на културата. Повечето от тях са държавни, но и хиляди са в частни ръце. Има ги във всеки град. И се виждат веднага – по правило стоят занемарени и пусти, оградени с предпазни пана, за да не се срутят върху отказващото да мисли за тях (пък и за всичко друго) население.
Тези паметници чакат. Да ги подпали някой клошар, да ги събори земен трус, да ги отнесе пороен дъжд. Защото са важни терените под тях. И парите, които вдигнатите на тяхно място молове и бардаци могат да донесат на собствениците си.
Защо е така ли? Ами защото шепата чиновници в Инспектората на културното министерство, които трябва да държат под око паметниците, дори да искат, не могат да огреят навсякъде. Кметовете, които също имат задължения по опазване на културното наследство, обикновено имат яки връзки с "инвеститорите", които чакат паметниците да се срутят под тежестта на човешкото безхаберие. И си траят. А като за капак безпаметното население, вторачено единствено в хладилника си, въобще не се интересува какво друго ще остави за децата и внуците си извън панелките в крайградските "спални" – приоритетите на обществото са подредени по начин, непознат дори в най-дивата джунгла.
"Няма закон, който да задължи собствениците на културните паметници да ги реставрират", оплака се пловдивският кмет Иван Тотев. И бе прав. Но само донякъде. Защото има закон като слънце – Законът за културното наследство. И точно този закон задължава собствениците ако не да реставрират, то поне да "полагат необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние" на паметниците на културата. Има и санкции за нарушаването на това задължение. А един от органите, които могат да се намесят в случай на нарушения, е точно кметът.
Само че в случая с Пловдив се оказва, че такива санкции за изоставените на произвола на времето паметници просто не са налагани. А въпросът "Защо?" така и не получи отговор. Малка утеха е заканата на министъра на културата Вежди Рашидов размерът на глобите да бъде вдигнат поне двойно наесен. И на 1 млн. лв. да ги направят – все това, защото проблемът не е, че са ниски, а че просто никой никого не санкционира за вандалщината.
Само преди пет месеца в друга част на "Тютюневото градче" рухна друг склад – на ул. "Д-р Г.М.Димитров". Една събота, докато чиновниците в министерството и в общината отпочиваха от неуморния си труд по опазване на културното наследство, на работа излязоха багерите. Цяло чудо е, че точно тогава на място имаше граждани, които скочиха пред машините и повикаха медиите. Така събарянето беше спряно. Тогава се оказа, че то е започнало с разрешение от общината, получено чрез фалшив документ. В който било записано, че сградата не се ползва със защита като културен паметник. Почти веднага Министерството на културата разпореди на собственика без отлагане да започне възстановяването на паметника. Но според пловдивчани на обекта въобще не се вестява никой – най-малкото строители, които да вдигат отново събореното.
После главният архитект на Пловдив Румен Русев и представителят на фирмата "Одрин 8" ЕООД, която прати багерите – Георги Бранеков, се превърнаха в обвиняеми. Прокуратурата им повдигна обвинения заради събарянето на тютюневия склад. И официално бе оповестено, че в хода на разследването срещу тях били открити "фрапантни нарушения на разпоредбите на Закона за културното наследство". Които нарушения били допускани, забележете: в периода от 4 октомври 2010 до 9 февруари 2016 г. – почти цели шест години, без да направят впечатление на никого от длъжностните лица. Докато Пловдив се събуди с един полуразрушен паметник.
Тогава, през март, никой не очакваше, че само няколко месеца по-късно друга част от архитектурния ансамбъл, свидетелстващ за разцвета и просперитета на Пловдив в едни отминали времена, ще бъде варварски опожарена.
Дали това съвпадение, което събаря един след друг складовете в Тютюневия град, е случайно? Едва ли някой вярва в това. Прав е главният прокурор Сотир Цацаров, че разследването на това, което се случва под тепетата, не може и не трябва да се ограничава само с обвинението за палеж срещу 44-годишния бездомник Любомир Данчев (друг въпрос е каква беше тази негова цигара, дето подпали три склада наведнъж и издуши с миризма на нафта половината квартал наоколо). "В ситуация, в която сградите ги няма или от тях са останали само голи стени, ясно е, че падат множество затруднения пред настоящи или бъдещи собственици", каза Цацаров и обяви, че ще се проверяват и "инвестиционните намерения" на собствениците.
Само че има една малка подробност: никъде по света, включително и у нас, инвестиционните намерения не са престъпление. Проблем може да има само, ако тези намерения са прокарвани посредством престъпления – рушвети, заплахи, изнудване, подбудителство към палеж и прочие. Само че точно това са престъпленията, които най-трудно се доказват. А българската прокуратура отдавна е доказала, че много трудно и почти никога не успява да докаже…
Затова очакванията от това разследване разбираемо са ограничени: след няколко показни разпита на лица с власт и пари накрая историята най-вероятно ще приключи със зле написано обвинение срещу единствения заподозрян до момента – бездомника, живял в опожарените складове – Ван Дер Любо, както бързо го нарекоха зевзеците по форумите.
А междувременно, докато текат проверките на чиновниците, докато се чудят какво да правят, докато се водят споровете в съда, дъждовете и снеговете ще довършат започнатото. А може да стане и още някой "случаен пожар", който окончателно да прати Тютюневото градче в историята.
Това, което се случва в Пловдив, е просто поредният "инцидент", в който паметник от миналото си отива по варварски начин. Разликата е, че този път стана нагло. Пред очите на всички. С явната увереност на подпалвачите, че нищо лошо няма да ги последва.
Точно затова ще има и други. А пък сръчни клошари в България дал Господ.
