Бойко Борисов не иска резки движения. Той вече мисли за себе си като част от историята.
Да не се окаже, че докато Борисов още не е обявил кандидата, другите вече са успели да се провалят с гръм и трясък.
Реформаторският блок може да не потвърди политическата си тежест на тези избори.
Г-н Симеонов, изказахте интересна теза, че мирише на широка коалиция между ГЕРБ и БСП? Кога ще се случи това – след президентските избори или след предсрочни парламентарни?
– Мирише на няколко неща. Първото е – и то мирише отдавна – на широка коалиция ГЕРБ-БСП. Различни кръгове в БСП, които имат различни мнения, виждания и стратегии поотделно стигнаха до идеята, че социалистическата партия вече трудно би могла да управлява сама. А естествен, нормален заден ход на БСП към властта е голяма коалиция. Тоест в БСП тази идея може да бъде преглътната.
Втората предпоставка е, че самият Борисов в тези много трудни за България времена, които идват – и във външнополитически, и във вътрешнополитически, и във финансов план, съзнава, че трябва да сподели с някого отговорността. Той се ужасява всички отговорности да станат негови. И по някакъв начин ще трябва плавно да ги споделя с някого.
И още, самият Борисов рано или късно трябва да мисли как ще напусне политиката. Защото ако той ще напуска политиката някога, не може да я напусне през загуба. Борисов загуби ли веднъж, ще загуби всичко. Той ще изгуби огромния символен ресурс.
Не знам точно кога и как това ще се случи, но това е легитимна хипотеза. Най-логично е да се случи след предсрочни избори, като необходимото условие е БСП да има добро представяне. Но не са изключени и някакви преформатирания дори в рамките на този парламент.
Да, вие говорите и за преформатиране на управляващата коалиция. Какво имате предвид?
– В тези времена, в които всеки се мъчи да е патриот и се котират силните решения, и национализмът е на мода, при едно по-слабо представяне на Реформаторския блок, например, е възможно Патриотичният фронт и "Атака" с тяхната кандидатура Красимир Каракачанов, да излязат на третото място. Те дори могат да мечтаят за повече. Това означава, че утре и тяхната претенция може да порасне.
Ето една причина да се заговори за преформатиране дори на персоналния състав на кабинета. Както и за промяна на управленската формула, защото процесите в Реформаторския блок не са много обнадеждаващи, т.е. Реформаторският блок може да не потвърди политическата си тежест на тези избори. И в чисто имиджов план в един момент да се окаже, че в очите на Борисов Реформаторският блок изглежда свръхпредставен.
Разводът между БСП и АБВ грешка ли е, или е добър ход и за кого?
– Още в началото, когато Първанов напусна управляващата коалиция, казах, че пред него има две перспективи. Едната бе да стане гарант за лявото обединение, като натрапи своя патронаж там. Това би било успех за него – да шества над лявото пространство, да бъде негов доайен, бидейки дори вън от БСП. Другата перспектива бе, ако там нещата се разсъхнат, той да торпилира лявото в услуга на ГЕРБ. Но той се опита да направи тези две неща едновременно.
В БСП обаче усетиха това. Още повече, че там има силна вътрешна опозиция. И направиха следната проста сметка: красотата е хубаво нещо, но здравето (вътрешното) е по-важно.
Тук също имаше два варианта. Георги Първанов да надмогне политическото честолюбие и да измисли креативна формула, с която да продължи да подкрепя ген. Радев, което щеше да го остави в играта. Вторият вариант беше Първанов да направи това, което сега направи. Това за мен е по-лошият вариант, защото издава политическа слабост.
Но да бъдем честни. Реакцията на БСП към него беше изключително тежка. На него директно му беше казано: нареди се на опашката до Съюза на военните разузнавачи, на войните от запаса и т.н. И това, което се случва, е логично от гледна точка на политическото честолюбие.
Кой печели от тази игра?
– БСП успя да спечели единен кандидат, подкрепен и от Първанов, без той да натрапва влиянието си. Успя да запуши и устата на вътрешната позиция – ето, не ни диктува Първанов. И така ген. Радев хем някак си да е подкрепен от Първанов, хем да е обща лява кандидатура. А тези, дето цепят общата лява кандидатура, да бъдат хората на Първанов и те да са виновни за разцеплението. Това е много сложно политическо жонглиране по въже.
Сега обаче цялата политическа енергия на Първанов ще отиде в това да торпилира левия резултат, воден от съвсем разбираема политическа отмъстителност.
Първанов без съмнение е изигран за първи път от много време. В дългосрочен план това е лошо за него, маргинализира го. Но в краткосрочен план, той ще торпилира плановете на БСП. На свой ред БСП може да спечели от това, че запазва твърдия си електорат. Но пък губи символния ефект на обединението. И същевременно се сдоби с много сериозен таралеж в гащите.
Вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че столичният кмет Йорданка Фандъкова би била една много добра кандидатура за президент на ГЕРБ. Означава ли това, че Бойко Борисов се е отказал окончателно той лично да се включи в надпреварата?
– Не. Това означава, че Бойко Борисов ще излезе пак най-хитрият. Той бави кандидата до последно. Но на фона на това, което става вляво и вдясно, може да се окаже, че докато той още не е обявил кандидата, другите вече са успели да се провалят с гръм и трясък. При което Борисов накрая ще излезе целият в бяло.
Никой кандидат на ГЕРБ не е изключен, включително той самият. В същото време продължавам да смятам, че той е най-малко вероятният вариант. По простата причина, че Бойко Борисов не иска резки движения. Той вече мисли за себе си като част от историята и не иска да оставя хаос.
Наречете го егоцентризъм. А евентуалната негова кандидатура ще докара хаос.
Убеден съм, че освен личен, човешки, политически страх, Борисов не е лишен и от отговорност. Не вярвам той да си позволи да остане в историята като човек, който се е опитал да избяга от тежката ситуация и е оставил след себе си още по-голям хаос.
Първан Симеонов е роден на 7 юни 1982 г. в Стара Загора. Политолог, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл". Работил е като редактор, телевизионен водещ и продуцент, консултант на предизборни кампании. Част е от Института по социология „Иван Хаджийски”.
