За специална законова процедура, по която частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да събират дългове извън сегашния ред за принудително изпълнение, настоява професионалната им камара. Това ще позволи на кредиторите да съберат многобройните си малки вземания, а същевременно ще разтовари длъжниците от част от разноските им. От камарата твърдят, че така ще бъдат пресечени и лошите практики на т.нар. колекторски фирми, популярни като събирачи на дългове. Групата кредитори, към която частните изпълнители се целят най-вече е и най-оборотната – ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, ЕРП-тата и други доставчици на масови услуги.
Подобна процедура у нас сега няма. ЧСИ-тата събират задължения по реда на принудителното изпълнение в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В случая се изисква издаване на изпълнителен лист от съда. Това става въз основа на влязло в сила съдебно или арбитражно решение, чрез утвърдена от тях спогодба или издадена от съда заповед за изпълнение. Частните изпълнители искат обаче да започнат да действат за събиране на дълга още преди издаването на изпълнителен лист. Именно това е бизнесът на колекторските агенции, които са търговски дружества и нямат правомощия да провеждат принудително изпълнение по реда на ГПК.
Колекторската дейност включва уведомяване, убеждаване, покана за плащане и даване на разяснения за последиците, ако не се плаща. Нововъзникналият бранш обаче получава упреци за прилагането на силови практики, психически тормоз и заплахи с физическа разправа. Според камарата тези грубости ще бъдат избегнати, ако съдебните изпълнители получат правото да контактуват законово с длъжниците, преди да започнат принудително изпълнение. Ако се стигне до договорка за плащане, то ще може да става и разсрочено. Ако пък такава не бъде постигната, съдебният изпълнител няма да може да провежда принудително изпълнение, преди кредиторът да му представи изпълнителен лист.
"Стотиците хиляди малки задължения пряко вредят на средата в държавата и водят до анархия. Целта е хората, които често забравят за тях, но са добросъвестни и искат да ги платят, да не бъдат товарени с разноските, които се трупат, ако кредиторът например се обърне към съда за издаване на заповед за изпълнение. Няма да има разноски като юрисконсултско възнаграждение, което е минимум 300 лв. и се плаща от гражданите. Има тарикати, чиито фирми изкупуват малки дългове и правят бизнес само от начисляването на юрисконсултски възнаграждения. Купуват дълг от 50 лв. за 30 лв. и правят 700 лв. печалба. Освен това, когато ЧСИ търси длъжника, това ще става по ясна процедура – без звънене по нощите, без заплахи от яки момчета, както се оплакват хората, че става сега. Посещавани са по домовете си дори и нощем, притискани, заплашвани с ЧСИ", заяви председателят на камарата Георги Дичев.
Според него от подобна стъпка има смисъл дори ако Конституционният съд отмени атакуваните пред него от омбудсмана Мая Манолова разпоредби – тези, че в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт. Според Дичев, ако това се случи, монополистите ще започнат да си наемат адвокати и гражданите ще бъдат натоварени с разноските за техните хонорари. Довод, който ще бъде посрещнат на нож от адвокатурата, която сочи отдавна частните изпълнители като монополист на пазара на юридически услуги с гарантирани огромни приходи.
Данните сочат, че става въпрос за пазар за няколко милиарда лева. Всъщност това е до голяма степен вярно: зад аргументите на камарата се крие желание за навлизане на пазар за няколко милиарда лева. Предвидено е новата процедура също да носи приходи на ЧЕИ-тата във вид на такси, но те да са по-малко от разходите на длъжника в рамките на принудителното изпълнение. При нея според Дичев цената на дълга нямало да надхвърли 100-150 лв., а сега се стигало до крайности – дълг от 20 лв. да нарасне до 800 лева. Камарата обосновава предложението си и с това, че своеобразна предварителна покана от съдебния изпълнител към длъжника, без да го заплашва принудително изпълнение, отдавна действала в законодателствата на Франция, Белгия и Холандия, а от миналата година и в Сърбия и Македония.
Преди около два месеца Георги Дичев също лансира идеята, като посочи, че въвеждането на такава извънсъдебна съдебна процедура неминуемо ще се отрази на бизнеса на колекторските фирми. Но не отрицателно, като отнеме част от приходите им в полза на частните изпълнители, а положително – като "изтика от пазара мутренските фирми и момчетата с твърде добра физика, които ходят да тормозят хората през нощта". Тогава председателят на камарата също изрази загриженост за длъжниците, които били ощетявани с начисляваните от съдебните изпълнители високи такси в хода на принудителното изпълнение. За да подчертае, че колегите му нямат вина за това, Дичев посочи, че те нямат право да влияят пряко върху размера на въпросните такси – те са установени в тарифа с постановление на Министерския съвет.
Камарата обаче никога не е предлагала и обратното – таксите да бъдат намалени, за да бъде облекчен длъжникът от плащане на огромни суми извън дълга и лихвите по него. Напротив, тя обжалва до дупка прокараното по времето на кабинета "Орешарски" решение да отпаднат пропорционалните такси, начислявани от тях в срока за доброволно изпълнение. Първоначално тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на камарата и постанови, че в срока за доброволно изпълнение пропорционални такси не следва да бъдат събирани. Този извод беше мотивиран с аргумента, че таксите в изпълнителното производство се дължат срещу извършването на определена услуга, но в срока за доброволно изпълнение изпълнителите не извършват такава.
Петчленен състав на ВАС отсъди обаче точно обратното. И длъжниците продължават да плащат тези такси дори когато са се издължили съобразно изпратената им от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение и са платили в законовия двуседмичен срок. Петчленката на ВАС се позова на твърдението на камарата, че отпадането на таксите в този срок означавало принуждаване на изпълнителите да бездействат, и облагодетелствало длъжника за сметка на кредитора.
С въвеждането на исканата от камарата допълнителна процедура частните изпълнители ще отправят обаче на практика пак покана за доброволно изпълнение, но предварителна. И ако длъжникът не плати, пак ще трябва да чакат издаването на изпълнителен лист. Дали това ще доведе до по-висока събираемост не е ясно, но е сигурно, че срещу едно-две телефонни обаждания дългът ще набъбне с нови такси, макар и по-ниски от основните.
