Една нова наредба на Министерския съвет може да стресне някои кметове, когато се завърнат от летните си отпуски. Тя е в действие от 19 август. С нея държавата се опитва да начертае механизъм, който да определи какво ще се случва с един чужденец, след като той получи някакъв статут у нас. И дава следното решение: грижата за тези хора ще се поеме от общините.
Първо трябва да уточним, че става дума само за бежанци: тези хора, които са получили бежански или хуманитарен статут у нас. А те са сравнително малък процент от всички, които влизат в страната: през юли едва 77 души от всичките дошли у нас мигранти, са получили статут на бежанец и още 45 – хуманитарен статут. Но дори и така – това са 122 души, които само за месец са получили право да искат споразумения и "разселване" по общините. И тази бройка надали ще спадне драстично дори и през зимата. А към тях трябва да прибавим и всички други, които след 1 януари 2014 г. са получили такъв статут и са останали тук – т.е. става дума за още стотици хора.
Какво се предвижда за тях? Според наредбата чужденците, получили закрила у нас, ще могат да сключват с кметовете на общините споразумения за интеграция. Това обаче не е задължително – това споразумение е право, от което чужденецът ще избира дали да се възползва, или не. Споразумението ще е за една година, но срокът ще може да се удължава. То ще обхваща и семействата на бегълците. А ще се прекратява при сериозни издънки: ако чужденецът например откаже предложената му работа, системно нарушава обществения ред или ако извърши престъпление, заради което да бъде изпратен в затвора.
Другата страна по това споразумение за интеграция ще са кметовете. За които са предвидени куп задължения. Наредбата предвижда кметът на общината да организира приемането и жилищното настаняване на чужденеца и членовете на неговото семейство, да предоставя материална или финансова помощ за посрещане на основните битови нужди на семейството, да оказва съдействие за вписването в регистъра на населението и за подаване на заявление за издаване на български лични документи, както и за избор на личен лекар. Пак кметът ще осигурява и контролира задължителната предучилищна подготовка на децата и задължителното училищно обучение до 16-годишна възраст, ще заплаща здравни осигуровки за всяко лице, за което е сключено споразумение – за периода, докато чужденецът започне работа, ще организира обучение по български език и ще предоставя месечна помощ за деца, записани в задължителните подготвителни групи в детска градина или в училище – в размер, определен за българските деца в Закона за държавния бюджет.
Очевидно целта е общините също да бъдат ангажирани в процеса по интегриране на бежанците, като на тях се възложат практическото осъществяване на мерките по включването на чужденците в нормалния ритъм на живот и контрола върху изпълнението им. Само че веднага и съвсем логично възниква въпросът: кой ще плаща за всичко това?
В наредбата пише, че разноските по интеграцията на бежанците ще се покриват от специализираните европейски и международни фондове, от международни институции и организации или чрез "национално финансиране". Само че липсва конкретика: за коя мярка, откъде, колко пари и най-вече кога.
Вероятно точно заради тази липса на финансова конкретика кметовете засега пасуват – първо изчакват да видят какви средства ще бъдат подсигурени за изпълнението на всички тези мерки.
В резултат, според неофициалната информация, която получихме от ДАБ, до момента няма нито едно заявление от кмет, който да е разписал колко хора може да приеме в общината си и какви мерки за интеграция ще им предложи. И затова схемата за интеграция, заложена в наредбата, поне засега си остава само на хартия.
А всъщност идеята не е лоша, дори напротив: много по-добре за всички ще бъде чужденците да започнат да живеят нормален живот, вместо да се изолират в гета, макар наречени "центрове за бежанци". И местните власти много могат да помогнат за това.
Но общините все пак са бюджетни организации, които харчат обществени пари – затова съществени за тях са числата. И докато не са наясно с това точно кой, как и кога ще поеме разходите по интеграцията на бежанците, разписаните в новата наредба правила имат всички шансове да си останат така – като добро, но все несбъдващо се пожелание.
Борисов: Центровете са пълни
"Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало. Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови и да се финансират, разбира се. И не виждам в Европа перспектива за решение на проблема с мигрантската криза. Точно обратното. Виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора на ЕС, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват."
Цитатът е от поредното "експозе" на премиера Бойко Борисов пред министрите му по време на заседанието на Министерския съвет в сряда (24 август). И за разлика от много други случаи, в които управляващите (без разлика от тяхната партийна принадлежност) се опитват да не кажат нищо, тук посланието се схваща лесно: мигрантската криза вече е у нас.
Какво показва статистиката на Борисов: 26 000 върнати в Турция нелегални емигранти, които са хванати на границата ни. И още по 100-150 заловени чужденци дневно, които обаче остават у нас – просто защото граничарите са ги "проспали" и те са успели да минат навътре в страната. "Всеки ден бълваме огромни ресурси за прехрана, за охрана, за интервюта за статут, за всеки един регистриран мигрант служители на ДАНС и МВР провеждат интервюта, проверяват, куп неща. Отрядът ни за борба с тероризма непрекъснато проверява изоставени торби, куфари, обезвреждат и харчат ресурси…", смята Борисов.
Ако се вярва на вестникарските публикации, само издръжката на един мигрант струва над 1000 лева на месец (б.ред. въпреки че от ДАБ отчитат по-малко от 400 лв. на човек, но без да уточняват какви разходи се включват в тази сметка). А данните на Държавната агенция за бежанците показват по колко трябва да умножаваме: само за юли 1543 новодошли от девет различни държави.
