Осиновителите да разкриват задължително тайната на осиновяването, беззаконието при определяне на родителските права да бъде узаконено, а отвличанията на деца в чужбина да бъдат практически легализирани. Това всъщност измъдриха съвместно правосъдното и социалното министерства с проект за промени в Семейния кодекс. Той бе представен от министрите Екатерина Захариева и Зорница Русинова. Наред с предложеното неотдавна шоково отпадане на запрещението като мярка за защита на интересите на психичноболните много от предложенията в проекта клонят към правна и житейска патология.
"Рано или късно децата разбират за това. За съжаление разбират на тийнейджърска възраст от някои "доброжелателен" съсед или роднина, което ги травмира", обяви дълбокомислено Захариева. В мотивите към проекта пък е посочено, че правото на информация за произхода на осиновения не е регламентирано изрично в нормите на международното право и в конституцията, но може да бъде изведено от конвенциите за правата на детето и за защита на правата на човека и основните свободи. Никоя от тези конвенции не изисква обаче осиновителите да бъдат задължени да разкриват тайната на осиновяването. Сега авторите на проекта ги задължават обаче да го направят на възможно най-ниска възраст на осиновения "по подходящ начин и в зависимост от индивидуалните му особености".
Паралелно е предвиден и облекчен ред за узнаване на биологичния произход. Сега информация за него може да бъде предоставена на осиновения със съдебно решение при наличие на важни обстоятелства, които налагат това. Предложението е пълнолетният осиновен и осиновителите да искат достъп до информация за произхода по административен ред. Процедурата ще осъществява нов орган, наречен Съвет за достъп до информация за произхода към правосъдното министерство. Не е ясно каква ще е ползата от него, но без съмнение ще гълта пари и ще генерира възможности за злоупотреби чрез толериране на т. нар. посредници за достъп до информация.
Недоизпипана е и най-позитивната промяна – за въвеждане на съвместно упражняване на родителските права при развод. Сега това става при прекратяване на брака със споразумение, а идеята е да се прилага и при развод по исков ред. Същественото при него е, че има спор и всеки от родителите иска правата върху детето да бъдат предоставени на него. Авторите правилно са предвидили съдът да се произнася по този въпрос само при желание на някоя от страните, но това не решава проблема в масовия случай. При разводите по исков ред родителите почти винаги спорят за родителските права, така че произнасянето на съда ще се налага в повечето случаи.
Проблемът е, че след това съдът ще е отново с развързани ръце да прилага досегашната порочна, дискриминационна и противозаконна практика да се предоставя винаги на майките упражняването на родителските права. Върхът на наглостта е, че вместо тази практика да бъде отречена, тя е узаконена – противоконституционните и противозаконните критерии в прословутото постановление № 1 от 1974 г. на тогавашния Пленум на Върховния съд са издигнати в законови критерии, погазващи брутално принципите за равенството на родителите и за най-добрия интерес на детето. Това институционално насилие поражда от години бурно недоволство сред бащите, но тази практика може да бъде пресечена само ако съдът бъде задължен да постановява при развод по исков ред съвместно родителство във всички случаи, освен когато важни причини налагат обратното.
Особено опасно е предложението, уреждащо извеждането на деца в чужбина. По сегашните правила, ако по време на развода, когато са определени привременни мерки, или след него, единият от родителите иска да пътува с детето си в чужбина, се изисква съгласието на другия. При спор детето може да бъде изведено в чужбина с разрешение на съда, но често това узаконява намеренията на единия родител да откъсне детето окончателно от другия. За да го улеснят, авторите на проекта са решили да разчистят всички пречки пред фактическото отвличане, което е поначало наказуемо и се преследва с международна конвенция.
За да я заобиколят, нашите нормотворци предлагат редът за пътуването на детето в чужбина да се регламентира още при решаването по принцип на въпроса за упражняването на родителските права. Това на практика означава на майките да се даде предварително нещо като генерално разрешително да извеждат децата в чужбина. Резултатът ще е безкраен низ от нарушения на определения режим на родителски контакти в ущърб на бащите, а това и сега е масова практика, а срещу нея съдът и прокуратурата налагат тотален отказ от правораздаване. А при отказ на родителя, с когото детето е в чужбина, да го върне в страната, другият родител ще може само да сочи отвличането като основание за промяна на режима за упражняване на родителските права.
Авторите на проекта са си оставили ръцете и в материята за осиновяването. На абсолютно дискриминационен принцип по възрастова линия е въведена максимална възрастова разлика от 50 години между осиновяван и осиновяващ. Тоест 51-годишен човек, който иска да осинови дете на няколко месеца, няма да може да го направи. Върхът на безхаберието по отношение на този правен институт е обаче забраната за разсиновяване, което сега може да стане при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Така осиновителят ще бъде принуден да търпи осиновения като свое дете и наследник, дори ако последният издевателства върху него и между тях семейни чувства няма. Създава се обаче още един нов централизиран орган – Съвет по национално осиновяване към Министерството на труда и социалната политика по подобие на Съвета по международни осиновявания към Министерството на правосъдието.
Неотдавна правосъдното министерство хвърли още една бомба – проект за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, с които да бъде отменено запрещението като институт за защита на правата на хората с психически увреждания. Мярката беше обоснована с това, че България ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, две осъдителни решения на съда в Страсбург и решение на Конституционния съд. Съгласно проекта всички поставени под запрещение, които у нас са повече от 7000 души, ще бъдат обявени от съда за дееспособни – без оглед на тяхното състояние, стига да са навършили 18 години. Така ще им бъдат върнати всички права – включително да се разпореждат с имуществото си, да гласуват и да бъдат избирани на всички властови позиции. Вместо сегашните настойници, които упражняват правата на запретените, хората с психически увреждания ще се разпореждат с тях самостоятелно и ще бъдат подпомагани от т. нар. подкрепящо лице. Вместо от съда то ще бъде определяно от кмета. Ще се изисква единствено то да има доверителна връзка с увредения. Задачата на подкрепящото лице ще е да разяснява на ментално увредения правните действия и последиците от тях, след което ще взимат заедно решението. И понеже е ясно до какви злоупотреби ще доведе всичко това, особено при изповядане на имотни сделки, на нотариусите е вменено задължение да дават допълнително поне една седмица за консултиране на увредения, а в Наказателния кодекс е предвиден специален текст за наказание за измама от подкрепящо лице. Родителите на деца с психически заболявания също вече ще могат да планират какво ще се случи с децата им след тяхната смърт, а всеки човек ще може да подаде предварителна декларация кой да се разпорежда с имотите му, ако изпадне в деменция. На изпадналите в будна кома пък ще се гледа като на изчезнали – съдът ще назначава техен особен представител, който да се разпорежда с имуществото им вместо техните близки и наследници. Всичко това е обяснено с довода, че запрещението е архаичен механизъм, който обрича психически увредените на "гражданска смърт".
