Първите проблеми със съдебните заседатели вече са факт и заплашват да блокират работата на съдилищата – точно както "Параграф 22" прогнозира още преди месец.
Причината са недообмислените поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ), които Народното събрание гласува буквално на юруш в края на юли, току в навечерието на лятната си ваканция. Но те вече са в сила. Точно заради това бързане обаче бе изпуснато нещо елементарно: да се предвиди отлагателен срок, в който да действат старите правила за работата на съдебните заседатели, а новите – да не се прилагат. Защото никой не беше подготвен да работи по тях – нито съдилищата, нито Висшият съдебен съвет. А той също излезе в отпуск, без да детайлизира новата уредба със свои "вътрешни" актове. Неподготвени бяха и самите съдебни заседатели.
Само адвокатите се оказаха "на линия". И вече заплашиха, че ще атакуват като "незаконни" всички съдебни състави, в които има съдебни заседатели – неотговарящи на новите условия: да имат поне средно образование, да не правораздават повече от два мандата или да не са били реабилитирани след присъда (за хулиганство, извършено на млади години, например). А това на прост език означава, че ако адвокатите успеят – висящите дела пред такива съдебни заседатели ще трябва да започнат отначало. При това този вариант е дори добър, защото може да се стигне и до отмяна на присъди, постановени от заседатели без нужните качества след влизането в сила на поправките в ЗСВ.
Тази седмица обаче лъсна и друг проблем: случайния избор на съдебните заседатели, който поправеният ЗСВ въведе като задължително изискване, също може да върже ръцете на правосъдието. Защото то влече със себе си съвършено нова организация на работа в съдилищата, осигуряване на повече заседатели от наличните сега. И най-вече: нужда от повече пари, които въобще не са предвидени в бюджета.
Първи се оплака шефът на Софийския районен съд Методи Лалов. Разбираемо е, че проблемът лъсна първо при него, защото това е най-големият районен съд в страната. И там се гледат най-много дела с участието на съдебни заседатели – включително и през лятото.
Какво каза Лалов? Съдилищата не са готови, няма софтуер, който да осигури прозрачния и най-вече подлежащ на контрол "случаен избор" на заседателите, няма достатъчно хора, няма и пари. А след влизането на новите поправки вече 20 съдебни заседатели са го напуснали. И ако неразборията продължи, съдът може да се окаже блокиран и да не може да правораздава.
За да разберем за какво става дума, първо трябва да знаем как се работеше досега. Масовата практика в съдилищата беше към всеки съдия да бъдат "пришити" няколко съдебни заседатели, с които той работи постоянно – обикновено пенсионери, които имат достатъчно свободно време, за да стоят по цели дни и седмици в съдебните зали. Публична тайна е и че се предпочитаха хора, които не спорят със съдиите и не се опитват да им налагат мнение – макар че всъщност мнението на съдебните заседатели е равно по тежест на това на съдията.
Работата с "постоянни" заседатели носеше удобство не само за съдиите, но и за самите тях – хората можеха да планират времето си и да си знаят кога ще отидат на почивка, кога ще работят нормално във фирмите си или ще са си у дома при внуците. Освен това заседателите не се разкарваха с часове от единия край на града до другия само за да присъстват на подписването на споразумение, за което им се плащат по 5-6 лв. хонорар. Графикът на делата се правеше така, че в този ден да има няколко дела, които да "уплътнят" целия ден на заседателите и така да им бъде осигурена нормална надница – за един час работа те получаваха 1/22 от половината заплата на съдия. (Б.ред. Бързаме да уточним, че един заседател има право максимум на 60 дни работа годишно – така че никой не е станал милионер от тази работа.)
С поправките в ЗСВ от това лято обаче се въведе случайно разпределение не само за съдиите, но и за заседателите – т.е. практиката с "постоянните" състави вече е вън от закона. Само че какво се получи? Заседателите внезапно бяха поставени "на разположение" на съдебната власт за постоянно – те трябва да са готови да се явят в залите по всяко време, без да могат да планират собствения си живот. Кой работодател би търпял това, без да ги изгони още на първия месец? Остава си тяхна грижа…
Освен това се създава реална възможност един и същи заседател да бъде разпределян по няколко различни дела при различни съдии в един и същи ден и час – заради липсата на централизиран софтуер, който да "изчиства" такива съвпадения. Ясно е, че този заседател няма как да се клонира – той ще трябва да влезе само в едно заседание, а останалите ще се отложат. Но ако за провинцията това не би било голям проблем, за София, където съдебните зали никога не достигат, е страшно – там за следващо заседание се чака с месеци.
Да не говорим, че заседателят трябва да поеме и риска да бъде вдигнат "под тревога", а накрая да се върне у дома без пукнат лев хонорар – просто защото делото му се е отложило. Ясно е, че не всеки би се вързал да влезе в тази въртележка. И е разбираемо защо заседателите започнаха да се отказват да работят като такива.
Ситуацията наистина е повече от неприятна. Най-лошото е, че се бламира една действително добра промяна в закона – никой не спори, че случайният избор на съдебните заседатели е нужен, защото дава по-голяма гаранция за безпристрастност на съдебния състав. Става дума само за организацията при въвеждането му.
Но вместо спешно да внесе "поправка на поправката" в ЗСВ и да заложи отлагателен срок за влизането в действие на новите правила за съдебните заседатели, правосъдната министърка Екатерина Захариева предпочете да се яви по една от националните телевизии и бойко да отрапортува: няма проблем. И едва ли не нахока Методи Лалов, че той не се е справил с проблема.
Впрочем, кой от двамата е по-прав: Лалов или министърката, хората сами ще разберат. Още в средата на септември, когато съдебните зали отново започнат да се пълнят с народ.
