Банкови лобисти са "пробили" вече проекта за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи. Това е станало с две такси, които нямат никакъв логичен, икономически или юридически смисъл. И които съществуват заради липсата на принцип за изчерпателност на видовете такси, които банките имат право да събират в промените на цитирания закон.
Проверка на "БАНКЕРЪ" съвместно с адвокат Станислава Виткова показа, че повечето банки вече са въвели в тарифите си двете такси: "Обработка на запор" – от 15, 20 до 30 лв. (еднократно), и "Месечна такса обслужване на запор" – в размер на 8-10 лв. всеки месец.
Както е известно, един от способите за принудително изпълнение на частни и публични вземания е запорът върху вземания на длъжника по банкови сметки, открити в действащите банки на територията на Република България. Банките трябва да изпълняват ангажиментите си, както и да съдействат на изпълнителния орган по запора при упражняване на правомощията му (чл.228 ДОПК; чл.508 ГПК). Но те събират таксата не от лицето, наложило запора, а от лицето, на което е наложен запорът.
Ето защо адвокат Виткова е притеснена от новото развитие на нещата и се е обърнала към парламента, Българската народна банка и Министерството на правосъдието… За чест на в. "БАНКЕРЪ" копие от молбата беше препратена и до нас.
"Обръщам се към Вас именно сега, тъй като бе гласуван на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи (сигнатура в НС №602-01-20 от 20.04.2016 година). В него според мен трябва да залегне принципът на изчерпателност на видовете такси, които банките имат право да събират и за какви услуги", пише Виткова.
Сигналът до парламента е адресиран до председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. Потърсихме депутатката за коментар. Тя беше любезна да обясни, че тази тематика е подведомствена на БНБ и ни посъветва да търсим решенията в Закона за кредитните институции. "В този закон сложихме прегради пред разрастването на таксите, но затова трябва да попитате Централната банка", каза Стоянова.
Наблегнахме на факта, че парламентът е приел на първо четене клаузи, които отварят нова вратичка пред банките, а времето до второто четене може да се окаже твърде кратко, за да се реагира. Ще се разгледа ли този фал, за да не се гласува окончателно незаконен закон, попитахме Стоянова.
Тя обеща да обърне внимание и да предложи въпроса за разглеждане.
Ето как адв. Виткова обясни на популярен език казуса. Тя даде следния пример. Заради неплатени задължения длъжник е попаднал в ръцете на частен съдебен изпълнител. За да се удовлетворят кредиторите на длъжника, се налага запор на негов банков депозит и на заплатата му, което предполага всеки месец да се правят отчисления за погасяването на дълга му. Фирмата, в която работи човекът, е задължена да заделя примерно 100 лв. от заплатата му месечно и да я прехвърля по сметката или на кредитора, или на частния съдебен изпълнител – според решението на съда. Затова фирмата няма право да иска такса за допълнителните усилия, които прави – примерно в лицето на главната счетоводителка.
Банката обаче, която е със същия статут като работодателя по отношение на събирането на вземанията от длъжника, си е присвоила правото да взема такси де факто за същата дейност. А тя е в други отношения с длъжника – плаща му лихва за пари, които той й е гласувал доверие и е предоставил на депозит. Значи, от гледна точка на длъжника, той един път ще загуби част от договорената лихва, и втори път – ще трябва да си плати "лукса", че банката му удържа от сумата при нея месечно по 100 лева. И така ще плати два пъти – когато банката му обработва запора, и втори път – като месечна такса за това, че избраната от него кредитна институция прехвърля едни пари от една сметка в друга, за което е задължена по закон.
С горните примери съвсем основателно може да се постави въпросът, дали и с какво банката се отличава от всички останали трети лица, към които длъжникът има вземане, и следва ли подобна такса да е допълнителен източник на печалба не само на банките, но и на всяко трето лице.
Да оставим, че с този си ход банките натоварват клетия длъжник с допълнителна тежест, която усложнява положението му.
"Важно е да се отбележи, че таксите се прибират от банките на тъмно – клиентите, ако нямат електронно банкиране, трудно могат да видят изтичането на допълнителните пари от сметките им", коментира Виткова. Тя е убедена, че банкови лобисти спират гласуването на законопроекта за Електронен регистър на запорите, защото от там ще лъсне практиката на кредитните институции да променят или да слагат нови такси без знанието на клиентите си.
Поначало проблемът може да намери адекватна правна уредба, като в законопроекта се запише, че банките предоставят на потребителите услуги безплатно или срещу приемливи такси, независимо от броя платежни операции, извършвани по сметката.
Отделен въпрос е каква услуга предоставя дадена банка в случая, има ли такава и дали няма неоснователно обогатяване. Както и кой държавен орган е одобрил и проконтролирал въвеждането на подобни такси.
Очакваме компетентната намеса на бюджетната комисия по поставения проблем.
