Българският парламент работи като конвейер и отмята средно по 130 закона на година (нови и изменения в старите), взема по 250 решения и одобрява още куп декларации. Или ако обобщим, за последните осем години са изковани над 1000 норматива и 2000 решения. При цялото това нормотворчество обаче някои важни регламенти оставят почти недокоснати. Такъв например е случаят със Закона за защита на конкуренцията. В сегашния си вид той е приет през 2008 г. и оттогава са му правени само няколко козметични корекции. Най-съществената е от средата на 2015-а, когато в желанието си да сложат намордник на търговските вериги депутатите въведоха понятието "злоупотреба с по-силна позиция при договаряне". Нищо друго не е пипано по текстовете, регулиращи икономическия живот у нас. А те не са чак толкова блестящи, че да нямат необходимост от актуализиране.
Когато през юни вървеше процедурата за смяна на целия състав на КЗК, очакванията бяха, че след 13-годишното управление на Петко Николов реформите най-сетне ще започнат. Само че по време на изслушването на кандидатите повечето и дума не обелиха за законови поправки. Вместо да представи реална концепция как би променила антимонополния орган, избраната след това за негов председател Юлия Ненкова изчете монотонно няколко страници сух чиновнически текст, от който разбрахме що е то Комисия за защита на конкуренцията, какво може да прави тя и кои закони прилага. Единствените нови неща, доловени в думите на Ненкова, бяха въвеждането на наказателна отговорност при участие в картел и задължителна оценка на нормативните актове за съответствие с правилата на конкуренцията. Тези, които имаха по-конкретни предложени, не бяха одобрени от парламента.
Изненадващо, при цялата тази схоластика, в началото на септември се появи проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията. И нямаше как да не се запитаме кога и как е изготвен – през лятото депутатите бяха в отпуск, партийците се занимаваха с президентските избори, а Министерският съвет си има други проблеми като бежанците, газовия хъб, избора на генерален секретар на ООН и т.н. За най-голямо учудване се оказа, че проектът е написан и предложен от самата комисия. При това новоизбраната, която встъпи в длъжност на 29 юни и през целия юли не излезе с нито една позиция.
Първоначалният ентусиазъм обаче, че сдържаните в изказванията си антимонополисти тихомълком са решили да разгърнат потенциала си, бързо се изпари. Още от първото изречение към мотивите на законопроекта става ясно, че целта е привеждане в съответствие на националното законодателство с нормите на европейската Директива 2014/104. Най-общо тя въвежда правила за уреждане на искове за обезщетение при нанесени вреди от нелоялната конкуренция и най-вече – от картелите. В нея са предвидени възможности ощетените лица да получат пълна компенсация за претърпените загуби. Право да претендират за обезщетение, според КЗК, трябва да бъде предоставено на всички физически и юридически лица, тъй като нарушенията на антитръстовите норми могат да причинят вреди не само на конкурентите на нарушителите, но и на техни контрагенти, клиенти или крайни потребители. Набелязани са и норми за размера на обезщетението, така че да се изключи вариантът то да е в необоснован размер. Намеренията са, ако се установи, че ищецът е претърпял вреди, съдът да присъжда обезщетение дори когато въз основа на наличните доказателства е невъзможно с точност да се определи техният размер.
На пръв поглед тези текстове изглеждат скучни, но в действителност разкриват неподозирани досега ходове за атакуване на картелите. На първо място се въвежда презумпцията, че картелът причинява вреди, докато не се докаже обратното. С други думи, ако се установи, че има картел, да речем, при горивата (каквито твърдения вече направи КЗК), то всеки гражданин и всяка фирма ще могат да претендират за обезщетение поради плащаните по-високи цени на бензина и дизела. Или ако вземем разкрития през 2014-а и потвърден от ВАС картел при производителите и вносителите на олио и споменатите разпоредби бяха тогава в сила, то всеки, който е в състояние да докаже, че е купил дори и една бутилка на завишената цена, щеше да е в правото си да иска да му върнат незаконната надценка.
Със законопроекта се предлагат изрични правила за прехвърлянето на надценката и за прилагането на давностните срокове.
Любопитно е, разбира се, какво ще се случи при тази ситуация с фирмите, участващи в програма за освобождаване от санкция или намаляване на размера им. Това са дружества, които доброволно издават антитръстови споразумения (най-често и те участват в тях), като в замяна избягват солените глоби или плащат нищожна част от тях. Последният подобен пример бе, когато Европейската комисия глоби пет производители на камиони с близо 3 млрд. евро заради картел, а германската компания МАН се отърва, защото именно тя разкри незаконния сговор. При новите правила има голяма вероятност лицата, които се ползват от програма за освобождаване от санкция, да бъдат принудени да плащат пълния размер на обезщетенията. И за да не се компрометира този основен метод за разкриване на картелите, от КЗК посочват, че са предвидили конкретни мерки.
Има и още нещо – за преодоляване на трудностите при доказване на антитръстови нарушения проектозаконът предлага влезлите в сила решения на Комисията за защита на конкуренцията за извършени нарушения и за установените нарушители вече да имат обвързваща сила за гражданския съд. Същата тежест ще има и решение на комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена. Сега актовете на антимонополистите служат за нещо като справка и съдиите обикновено не им обръщат внимание.
Според графиците новите текстове в Закона за защита на конкуренцията трябва да бъдат одобрени от правителството още идната седмица и оттам да се запътят към Народното събрание. Остава да видим и какви позиции ще застъпят депутатите и дали инак добрите първоначални намерения няма да се изродят под задкулисния натиск на големите фирми.
Според новите разпоредби картел е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики, като например определяне или координиране на покупните или на продажните цени или други условия на търговия, включително и по отношение на правата на интелектуална собственост, определяне на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително и манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или антиконкурентни действия срещу други конкуренти.
