Комисията за защита на конкуренцията каза директно в очите на финансовия министър Владислав Горанов, че не е прав. В становище до Конституционния съд от Комисията за защита на конкуренцията твърдят, че прехвърлянето на партиди от пенсионни фондове към НОИ и обратно е непазарно, а текстът, с който се разрешава това, руши пазара на частни осигуровки. Така неговите усилия да преточи средствата от частните фондове в държавния осигурителен мастодонт като че ли са обречени на краен неуспех.
В едно от първите си произнасяния по ключов казус Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) зае пазарна позиция. Става въпрос за становище, което Конституционният съд поиска от нея – отнасящо се до правото на избор между държавното и частното пенсионно осигуряване, което финансовият министър въведе в Кодекса за социално осигуряване. Според текста осигурените в частни пенсионни фондове могат да прехвърлят партидите си в общественото осигуряване (НОИ) и обратно. В държавното осигуряване обаче партидите не трупат доходност и не могат да се наследяват.
За какво конкретно става въпрос?
В момента тече делото в Конституционния съд, образувано по жалбата на Върховния административен съд. Всички заинтересовани страни по това дело имат определен конституционен срок, в който могат да изпратят свое становище. Срокът изтича на 21 септември. Освен КЗК свои становища са изпратили още Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал, очаква се да пратят становище БТПП и КРИБ. Становища ще има и от Министерството на труда и социалната политика и НОИ, както и от КФН. Очаква се официално мнение дори и от БОРКОР.
Какво е особеното при решенията на Конституционния съд? Те нямат обратна сила. Те важат за бъдеще време, след датата на публикуването им. Свършена е белята – заварено положение! След решението на КС подобни бели са забранени.
Тук можем да припомним, че по времето на първото правителство на ГЕРБ финансовият му гуру – министър Дянков, безцеремонно прибра 106 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове и ги вкара в НОИ. Впоследствие Конституционният съд се произнесе, че това противоречи на конституцията, но парите не бяха върнати по личните партиди на хората в частните пенсионни схеми. От този момент обаче финансовият министър вече няма право да смуче средства от професионалните пенсионни схеми, за да зарежда с тях НОИ, който да плаща нетрудовите доходи на ранно пенсиониращите се.
От становището на антимонополния регулатор не следва непременно, че Конституционният съд ще отмени посочените законови поправки. То обаче посочва, че макар с текста да се постигат социални цели, прехвърлянето води до нарушаване на модела на търговия в сектора и пряко засяга и осигурените, и пенсионните дружества.
Очакванията обаче са, че Конституционният съд ще обяви за неконституционни действията на най-добрия ученик на Дянков – сегашния финансов министър Владислав Горанов, което ще сложи край на порочната практика за източване на втория пенсионен стълб под благовидния термин "свободен избор".
Каквото успя да изпомпа Горанов към НОИ, ще си остане там, но тази престъпна схема, която руши устоите на тристълбовия модел на пенсионно осигуряване у нас, ще бъде прекратена завинаги.
Дали законодателят ще промени закона и ще разреши на подлъгалите се да загърбят частните пенсионни схеми и да върнат парите си от НОИ обратно във фондовете, това отсега никой не може да предскаже. За радост прехвърлените суми този път са незначителни – по непотвърдени данни около 100 млн. лв. – а по най-негативни очаквания едва ли са повече от 1% от активите на частните пенсионни фондове, които са почти 9 млрд. лева. Така че цялото безумно упражнение, инициирано под синдикален натиск от бившия социален министър Ивайло Калфин и продължено от Владислав Горанов, коства само огромен разход на обществена енергия и беше голяма загуба на парламентарно време по комисии и в пленарната зала.
"Всички – и ние, и ВАС, и работодателите, сме единодушни, че са нарушени структурата и философията на пенсионната система у нас", каза специално за "БАНКЕРЪ" председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Никола Абаджиев. Ако Конституционният съд се произнесе в наша полза, това не само ще спре тази порочна практика, но и ще бъде една морална награда за нас заради усилията ни да опазим парите за пенсия на хората в капиталовия стълб. За наша радост и за спокойствие на осигурените много малко средства бяха прехвърлени от частните фондове в НОИ, което пък е важно, защото стабилността на бранша остана ненакърнена, допълни той.
Още при приемането на текста, предложен от финансовия министър Горанов – за прехвърлянето на партиди от пенсионни фондове на НОИ и обратно, пенсионните фондове и част от работодателските организации се обявиха против него, защото руши пенсионния модел, като обърква разходопокривния принцип, по който работи НОИ, с капиталовия модел, на който са основани пенсионните компании. Омбудсманът получи подписка от над 5000 граждани с искане текстът да бъде отменен.
Тъй като нямат право да обжалват самия Кодекс за социално осигуряване, четири от пенсионните дружества сезираха Върховния административен съд с искане за отмяна на наредбата с правилата за прехвърляне на средствата на осигурените от фондовете към НОИ.
От своя страна обаче Върховният административен съд реши, че промените засягат самия модел на пенсионната система и противоречат на принципите на правовата държава и нарушават правото на собственост, защото в НОИ партидите не се наследяват, и поиска становище на Конституционния съд по кодекса, от който произтича наредбата. От своя страна Конституционният съд поиска становищата на множество заинтересовани страни, между които е и КЗК.
В искането си ВАС посочва, че "правото на избор" създава нови отношения между публичния осигурител и осигурените – набраните и прехвърлени средства от индивидуалната партида на лицето загубват "индивидуалния" си характер; лицето губи правото си на "собственост" върху тях и правото на наследяване и средствата стават част от общата парична маса на фонд "Пенсии", която се разходва на принципа на солидарността. ВАС допълва, че се губи доходността от инвестирането на средствата по личната партида, а това рефлектира и върху правото на свободна стопанска инициатива, тъй като се накърнява резултатността от дейността на пенсионноосигурителните дружества, възникнали по волята на законодателя.
"Това е така, тъй като с изменението на КСО се осъществява промяна на въведения модел на пенсионно осигуряване в страната, при който осигуряването за допълнителна задължителна пенсия може да бъде извършено единствено в универсални и професионални пенсионни фондове", се казва в анализа на КЗК. В решението й се допълва, че пенсионните дружества са навлезли на съответния пазар при един модел на пенсионно осигуряване, а изменението му може да окаже негативно влияние върху дейността им, особено в случай като този, при който частни финансови средства се прехвърлят към публичните финанси.
Според КЗК прехвърлянето на средства към общественото осигуряване може да намали стимулите на действащите пенсионни фондове да продължат да осъществяват дейност и участници от пазара да се оттеглят. Това от своя страна ще увеличи концентрацията и ще ограничи ефективната конкуренция.
"По-малкият брой предприятия от своя страна ограничава възможността за осигурените лица. Намаляването на избора на фонд, който да управлява и инвестира средствата по индивидуалните партиди, може да доведе до намаляване на средната доходност на средствата във фондовете", се казва още в становището на КЗК.
От антимонополния регулатор допълват, че новите правила могат да демотивират навлизането на нови участници на пазара, а оттам – да изолират и затворят българския пазар на национален принцип.
