Основните състезатели за кандидатпрезидентската надпревара на 6 ноември вече са заели местата си на пистата. Свободна е само лентата на най-ключовия бегач, този на ГЕРБ.
През последните 2-3 месеца
концепцията на Бойко Борисов
за това какъв трябва да бъде претендентът на партията му се смени няколко пъти, като влияние за това оказваше не само международната обстановка и проблемите по границите ни, но и появата на ген. Румен Радев на политическия тепих. Тръгна се от идеята да е жена, после се мина през силната ръка предвид очакваната бежанска вълна, а напоследък отново се заговори, че е по-добре да е дама. Тази сламка подхвърли неотдавна вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов. И почти всички анализатори припознаха в тази роля столичния кмет Йорданка Фандъкова. Разминавания и догадки има по отношение на евентуалното вице. Едни смятат, че ще е евродепутатът Андрей Ковачев. Други обаче са на мнение, че ще е вицеадмирал Пламен Манушев, който в момента е депутат от ГЕРБ. Така щяло да се отговори на силната двойка на БСП – военния летец Румен Радев и евродепутата Илияна Йотова.
Волю-неволю, както е казал народът, с преминаването си на политическото поприще бившият шеф на ВВС някак си
наложи нова тенденция
висши военни да сменят професията за тези президентски избори. И Реформаторите подпряха своя кандидат Трайчо Трайков с генерала от резерва Съби Събев, който е заемал различни длъжности във ВВС и Генералния щаб на българската армия.
Факт е, че кандидатирането на Румен Радев сериозно обърка сметките на Борисов и предчувстваната безпроблемна изборна победа на ГЕРБ вече не изглежда толкова лесна. Премиерът не успя да скрие раздразнението си от неочаквано силния конкурент, с който го изненада лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Социалистическата партия единствена разчупи предвидимостта на партийните селекции.
Генералът е абсолютно нестандартно решение
което Нинова наложи почти силово на съпартийците си и което изнерви не само Борисов. Затова се предполага, че интригата в предизборната кампания ще се върти основно около него и той е почти сигурен участник на балотаж с кандидата на ГЕРБ. Още повече че от ГЕРБ първо принизиха ролята на президента публично, после заговориха, че ще издигнат едва ли не до болка познат и разпознаваем политик, който нямал нужда от популяризиране.
Слабата разпознаваемост на Радев засега, която много наблюдатели изтъкват като минус, може всъщност да се окаже негов плюс – именно защото не е част от омразната политическа класа. Освен това той е истински генерал от армията, а не политически назначен за такъв, прескочил няколко чина в полицията, пожарната или разузнаването.
Професионалната биография на ген. Радев е безупречна, а като венец в нея беше участието му в авиошоуто на военновъздушните сили през есента на 2014-а на столичното летище. Тогава той изпълни зрелищен соло пилотаж със сложни фигури на МИГ-29. Стотиците зрители го аплодираха и посрещнаха като холивудска звезда, много от тях дори се снимаха с новоназначения командир на ВВС, а медиите се надпреварваха да го интервюират. Генералът е определян еднозначно като западен възпитаник, със завидна интелигентност, владеещ английски, немски и руски. За евентуална политическа кариера на ген. Радев се заговори веднага след авиошоуто и това стана една от причините за конфликта му с военния министър Николай Ненчев. Другата беше разминаването им по въпроса за охраната на българското небе. Тази тиха война между двамата по ключови въпроси на авиацията доведе в крайна сметка до оставката на командира на ВВС.
Въпреки неразбориите в лявото пространство и разрива между БСП и АБВ, сериозният електорален резерв за Радев са всички онези, които не харесват статуквото "ГЕРБ". В това число влизат хора от различни прослойки и с различни политически възгледи. Неслучайно още с първите си изяви като кандидат за президент генералът атакува "партията, сраснала се с държавата" и дори предизвика самия Бойко Борисов да се изправи срещу него.
От друга страна, с протакането и шикалкавенето до последно Борисов и формацията му целят именно да не се допусне
залозите за изхода от президентския вот
да застрашат политическото статукво. Разчита се, че през това време ген. Радев, а и останалите претенденти за "Дондуков" 2 ще допуснат грешки и гафове, или ще изчерпят аргументите си.
Другата цел е да се избегне директен сблъсък с тях, включително и чрез внимателно отбягване на участие в дебати. Затова анализаторите все повече смятат, че Борисов се е отказал от собствената си кандидатура и отново ще залага на жена. Тогава изобщо няма да се стигне до кръстосване на шпаги с генерала, тъй като всеки от тях ще тича в отделна писта.
Затова пък
в лявата писта ще бягат двама състезатели
В крайна сметка АБВ издигна свой кандидат и това очаквано е Ивайло Калфин. Само че тази номинация е доста спорна за левите избиратели, тъй като само допреди четири месеца той беше вицепремиер и социален министър в десния кабинет на Борисов. Отделно за голяма част от тези гласоподаватели Калфин е "предател", тъй като един път е напускал БСП и поне два пъти й е изневерявал, присъединявайки се към формации, които му дават по-добър шанс за кариера в момента. Очакването е, че той няма да повтори успеха си от 2011-а, а ще има доста по-слаб резултат.
Своя запазена писта имат и националистите. Дори нещо повече – тяхната кандидатпрезидентска двойка има големи шансове да вземе бронза в състезанието за "Дондуков" 2. Нормално е в условията на международна несигурност, на страх от нахлуване на бежанци и терористични актове хората да търсят кандидати за президент с патриотична идеология и лексика. Патриотичният фронт и "Атака" рано разбраха това и успяха да се обединят зад една балансирана кандидатпрезидентска двойка – лидера на ВМРО Красимир Каракачанов и заместник-председателя на Волен-Сидеровата партия Явор Нотев. Каракачанов е достатъчно известен и разпознаваем политик, с твърди убеждения и без да изпада в крайности. Нотев пък е отличен юрист, също известен със своята умереност. Неслучайно в тази ситуация Сидеров се отдръпна на заден план. Целта е да се привлекат колкото се може повече хора от периферията, извън твърдите ядра на ВМРО, НФСБ и "Атака". Партийните лидери на тези формации обаче не крият, че основен коз в кампанията ще бъдат мерките срещу нелегалните имигранти, влезли в страната ни, и справянето с бежанския проблем.
Национализмът в контекста на международната ситуация се явява едно голямо предимство и затова всички партии залагат на кандидати, които имат и такава окраска. Това се наблюдава и в лявото, и в дясното пространство. Във време като днешното президентът трябва да има ясна, твърда позиция и да се докаже като лидер, а не да бъде безгласна буква. Дори кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков, който иначе ще тича в утъпканата вече от Плевнелиев либерална евроатлантическа писта, заговори за българофилство (в противовес на русофилството, а защо не и на русофобството).
Трайков беше компромис, постигнат между лидерите в Реформаторския блок, за да не се разпадне конструкцията му в навечерието на вота за държавен глава. Въпросът е дали така компромисно ще го приемат и избирателите на партиите от Блока. Отсега е ясно, че ще има структури, които ще пасуват в кампанията, тъй като предпочитанията им са били на страната на Гроздан Караджов или на Велислав Минеков. Битността на Трайков като министър от първия кабинет на Борисов също поражда противоречиви емоции и настроения. Но тъй като президентските избори са мажоритарни, има и голяма вероятност Трайков да привлече гласовете на хора извън тесния електорат на Реформаторите, които пък помнят, че той си отиде от правителството, защото противоречеше на премиера по някои енергийни проекти. На старта на надпреварата анализаторите му отреждат четвъртото място.
Засега най-неясна е кандидатурата на Татяна Дончева. Тя прави всичко възможно да се разграничи от лявото, но не е и дясна. Очевидно се опитва да заеме центъра, включително взимайки за вице Минчо Спасов от либералната НДСВ. Дончева избягва идеологията и набляга на прагматизма – борбата с корупцията по високите етажи на властта, справянето с битовата престъпност, несъстоялите се реформи в правосъдието, образованието и армията. "Президентът не може да бъде ляв или десен", категорична е адвокатката. Затова на изборите на 6 ноември нейни противници нямало да са другите кандидати, а безпринципните неща, които се случват в държавата.
Дончева и Спасов нямат особен шанс на вота, тъй като зад тях не стоят солидни партии, но разчитат на личностното си присъствие и мажоритарността на вота. Все пак те ще дадат възможност на онези избиратели, които искат да изразят протестен вот и вече са се отвратили и от лявото, и от дясното, които управляват през последните 25 години.
