Челен сблъсък между Върховния касационен съд (ВКС) и системата на военните съдилища актуализира тежкия проблем с разхищение на публични средства в системата. На заседанието си тази седмица съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие изключително критичен доклад на върховните съдии за работата на колегите им под пагон. От него става ясно, че магистратите във военните и военноапелативните съдилища работят бавно, лошо и малко. Същата теза беше застъпена и в годишния доклад на ВКС за дейността на съдилищата, както и в предишен анализ на комисията по натовареността във ВСС.
Темата се дъвче от години в рамките на дебата за нуждата от създаване на т. нар. съдебна карта, която да послужи за оптимизиране на системата. В началото на 2014 г. бяха закрити две от петте първоинстанционни военни магистратури – тези във Варна и Плевен. От това данъкоплатецът не спечели обаче нищо, защото персоналът им беше преназначен в останалите – в София, Сливен и Пловдив. Сега коментарът на председателя на ВКС Лозан Панов е, че един военноапелативен и един военноокръжен съд са достатъчни за страната.
Последва остро становище на магистратите от Софийския военен съд, в което те изразяват несъгласие с изводите, епитетите и квалификациите в доклада на ВКС. Той е оценен като тенденциозен, провокативен и целящ да компрометира военните съдии. От становището им става ясно, че го смятат и за поръчков, тъй като е написан от двама души (съдийките Елена Авдева и Лада Паунова) и не е бил обсъден от общото събрание на Наказателната колегия на ВКС. В правните форуми пък се говори, че докладът бил преработен, тъй като първоначалните изводи в него били други.
Че военните магистрати са слабо натоварени, се знае от години, но за това е виновна както съдебната, така и изпълнителната власт. През 2008 г. компетентността на военните съдилища беше драстично орязана, като им отнеха разглеждането на наказателните дела за престъпления, извършени от служители на МВР. Армията пък намалява непрекъснато и броят на процесите срещу военнослужещи се движи в същата посока. В същото време ВСС гласи конкурс за военни прокурори, без да е ясно какво ще разследват.
Повечето от констатациите в доклада на ВКС описват проблеми, типични за цялата система – забавяне заради многократно връщане на делата на прокуратурата, голям процент на отменени и изменени актове, манипулиране на статистиката с избягване на съкратени процедури и "раздробяване" на делата, за да изглеждат повече на брой, липса на капацитет за решаване на дела с различна фактическа и правна сложност и др. По всичко личи обаче, че намерение за реформа отново няма, а се търси ефект за пред публиката.
Освен че я има в цял свят, системата на военното правораздаване у нас е конституционно закрепена и не може да бъде премахната лесно. Дори да останат само един военен и военноапелативният съдилища, съдиите от закритите структури ще бъдат преназначени, защото са несменяеми. Освен че разходите за издръжката им остават, това няма как да реши проблема с натовареността в големите съдебни райони.
В сегашните четири военни съдилища работят общо 20-ина съдии и дори някои от тях да бъдат прехвърлени в други структури, ефектът ще е пренебрежимо малък. В същото време натовареността на съдилищата в големите градове е в пъти повече от тази в малките, но ВСС не смее да закрие или слее някои от тях заради местни интереси и обществени реакции. Логиката сочи, че вместо да бъдат закривани, военните съдилища трябва да бъдат натоварени с работа, като се разшири тяхната компетентност. Проблемът е същият като при следователите, които са другата обичайно нарочена в бездействие структура.
Поредният опит за отвличане на вниманието от истинските проблеми на правораздаването е твърде прозрачен, но у нас всичко минава, а статуквото остава. Всички са наясно, че оптимизирането на система, чийто бюджет се харчи изцяло за заплати и обезщетения, може да бъде постигнато само със закриване на щатове. България е първенец в Европа както по размер на относителния съдебен бюджет, така и по броя на съдиите и прокурорите на глава от населението, но тенденцията е делата да намаляват, докато доверието в системата остава катастрофално ниско.
Сблъсъкът между лобитата в съдебната власт предстои и по отношение на спецмагистратурата. Лозан Панов каза пред медиите, че се подготвя анализ и за дейността на спецсъдилищата. А той не бил лека работа, защото реакцията на военните съдии се отразявала зле на неговите автори. Говори се, че сценарият бил същият – Панов натискал за преднамерено критичен тон, но имало съпротива от страна на негови колеги, според които спецмагистратите се справяли не по-зле от останалите. Нещо трябва обаче да бъде отчетено, тъй като ежегодните бюджетни скандали изведоха като приоритет прилагането на съдебната карта. Панов подчерта това с думите, че няма причина този Висш съдебен съвет да отлага реформата във военното правораздаване и да тупа топката до края на мандата си. Тупането на топката в името на статуквото е обаче запазена марка на родните управници – все под знака на реформата.
