Прословутата такса "юрисконсулт" оцеля. В четвъртък (29 септември) Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана Мая Манолова възнаграждението за правна помощ, оказвана от юрисконсулт, да бъде отменено. При това решението бе взето напълно единодушно, от всички съдии, което не се случва толкова често в практиката на съда.
Това възнаграждение не само не нарушава конституцията, напротив – премахването му би довело до нарушаването й, гласят мотивите на съдиите. "Премахването на присъждано в полза на изправната страна възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт, би довело до несправедливост и несъответствие с принципа за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1 от конституцията) и би довело фактически до тяхното неравенство", категорични бяха съдиите.
Въпросът със законността на юрисконсултските възнаграждения бе повдигнат основно заради оплакванията на граждани, осъдени за неплатени сметки от топлофикациите, енергодружествата и ВиК. Такива възнаграждения обаче се начисляват и по делата, които гражданите водят срещу администрацията – данъчните органи, КАТ, общините и други. А до плащането им може да се стигне и по всяко дело с участието на търговци или организации, които ползват услугите на юрисконсулти.
Манолова постави въпроса защо тези възнаграждения въобще се начисляват, след като юрисконсултите са на заплата, а разноските се явяват чист приход за търговците и администрацията. При това в някои случаи този приход може да е огромен. "Присъждането на юрисконсултско възнаграждение представлява възстановяване на разходи, които не са направени, няма да бъдат направени и не могат да бъдат направени, което влиза в противоречие с принципа за присъждане единствено на направените и доказани разходи и води до неоснователно обогатяване на страната, която е била защитавана от юрисконсулт", смята Манолова.
Всъщност принципът за разноските в процеса винаги е бил един и същ: те се плащат от този, който загуби делото. И този принцип няма да се промени. Спорът в случая се върти само около това дали разноските за юрисконсулт действително са били направени, за да се иска тяхното плащане. Защото когато страната по едно дело ползва адвокат, тя представя договор за правна помощ, в който е записана платената сума за адвокатските услуги. А съдилищата изискват да се докаже, че тази сума действително (реално) е била платена.
С юрисконсултите обаче такива договори не се подписват. А разноските се присъждат въз основа на закона, според който на спечелилата делото страна се присъжда възнаграждение, равно на минималния (за конкретния казус) адвокатски хонорар.
Конституционният съд казва следното: при правна защита, осъществена от юрисконсулт, разходи за неговия работодател също има и те се правят – за осигуряване на работно място за юриста, компютри, обучение, заплати и така нататък. От това, че не се иска размерът на този разход да бъде доказван, не може да се прави извод, че такъв няма, не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат, смятат съдиите.
Освен това работата на юрисконсулта не е по-различна от тази на адвоката: "Макар и да са налице различия в организацията и осъществяването на юрисконсултската и адвокатската дейност, по своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив – обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство", казва съдът. И заключава, че "след като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то установеното законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява приемлив подход в посоченото по-горе направление и израз на осъществена законодателна симетрия (постигане на баланс) за еднаква по своята същност процесуална дейност."
Но безспорно най-важният извод на КС е, че лишаването на спечелилата процеса страна от правото й да си получи обратно направените по делото разходи само поради факта, че е ползвала не адвокат – а юрисконсулт, би било нарушение на правото на защита и на правовата държава.
Така че: дотук със споровете за дължимостта на юрисконсултското възнаграждение, които впрочем се водят от години. Оттук нататък законодателят може да разсъждава само относно размера му – дали да го намали до половин минимален адвокатски хонорар или четвърт например. Но премахне ли го въобще – според сегашното решение на КС, това би било нарушение на принципни конституционни положения.
В целия този спор обаче има нещо, което хората така и не разбраха: че дори и да бяха отпаднали юрисконсултските възнаграждения, разноските за осъдените длъжници на фирмите монополисти въобще нямаше да намалеят. Просто защото вместо на юрисконсулти щяха да ги плащат на адвокатски кантори – ако становището на Манолова беше издържало в Конституционния съд, дружествата просто щяха да си уволнят юрисконсултите и да ползват "външни услуги" от адвокати. А те със сигурност нямаше да струват по-евтино, дори напротив – щеше да има възможност разноските за длъжниците да станат в пъти по-големи.
Пита се в задачата защо и кому тогава беше нужна цялата тази дандания?
