Николай М. Ваньов, CFA
Главен експерт, Клиенти
"Инвестбанк" АД
Изненадата от срещата на ОПЕК бе главният фокус на валутните пазари през изминалата седмица. Въпреки че малцина очакваха организацията на страните, износителки на петрол, да вземе решение за връщане на позабравените от 2014-а квоти за производство, както и налагането на общ таван за дневния добив, именно това се случи на 28 септември. Като цяло решението на ОПЕК се оказа най-силният задвижващ фактор на международните финансови пазари, като петролът отбеляза сериозен седмичен ръст от 6.61% до цена от 47.42 щ. долара за барел сорт Лайт круд.
Очаквано, най-печеливши от това решение се оказаха валутите на страните – износителки на петрол. Руската рубла бе най-добре представящата се парична единица, поскъпвайки през последните дни с 1.64% спрямо зелените пари до курс от 63.028 рубли за долар. По-скъпият петрол автоматично означаваше и по-скъпа индонезийска рупия, която добави 1.05% към стойността си, и 12 921 рупии можеха да купят 1 щ. долар. Позитивна бе седмицата и за канадския долар, който приключи седмицата при нива от 1.3105 за 1 щ. долар, което формира поскъпване от 0.51 на сто.
Валутите на добивните икономики също бяха на печелившата страна. Мексиканското песо се повиши с 0.58% до курс от 19.500 песо за долар. Австралийският долар достигна равнища от 1.3045 спрямо щатския си съименник, което формира поскъпване от 0.53 на сто. Сходно бе и повишението на новозеландския долар, който приключи седмицата при курс от 1.3730 за един щатски долар.
Ръстът при цените на суровините не можа да допринесе за позитивно представяне на индийската рупия, която след изненадващите атаки на армията по терористични позиции в съседен Пакистан отбеляза сериозни отстъпления. В края на седмицата един щатски долар се разменяше срещу 66.767 рупии, или с 0.23% повече спрямо предишната седмица. Политическата несигурност все повече започва да тежи и на бразилския реал, който загуби цели 1.27% от стойността си – 3.26 реала за долар.
Изненадата, поднесена от ОПЕК, бе силна, но някои анализатори се съмняват, че поставените цели за ограничаване на глобалния добив на петрол са изпълними. От "Голдмънн Сакс" коментираха, че може да се очаква ръст на цената на основния енергоносител с около 10 щ. долара за барел до края на годината. Но след успокояването на пазарите се наложи мнението, че ограничаването на добива ще е минимално. Независимо от това общата нагласа е, че ръстът на цените на енергоносителите ще има позитивно влияние върху инфлацията и по този начин редица централни банки ще могат по-лесно да изпълнят своите монетарни мандати. Вероятността от повишение на основните лихви в САЩ до края на 2016-а с 12.5 базисни точки отново е над 50% според фючърсните пазари, след като се намираше под това ниво през цялото време след срещата на Фед от миналата сряда. Щатският долар обаче се оказа от губещата страна както срещу валутите на страните – износителки на петрол, така и спрямо други основни валути като швейцарския франк и британския паунд. Един паунд се разменяше срещу 1.2980 долара при ръст от 0.09%, докато поскъпването на швейцарския франк се равняваше на 0.35% до 0.9670 франка за долар.
Двойката евро – щатски долар приключи седмицата почти без изменения на нива от около 1.1230 долара за евро. Вниманието в Европа остава насочено по-скоро върху предстоящото и все още силно неясно започване на преговорите за напускане на Великобритания от Европейския съюз. При все че данните за икономиката на еврозоната показват значително стабилизиране – програмата за вливане на ликвидност от ЕЦБ, изглежда, дава резултат (месечната инфлация за септември бе измерена на нива от 0.4 %), пътят пред единната валута остава дълъг и неясен. Така или иначе, еврото и британският паунд запазиха позициите си, завършвайки седмицата при нива от 0.8660 паунда за евро. Единната валута позагуби стойността си спрямо швейцарския франк, отстъпвайки 0.27% до 1.0860 франка за евро.
На най-губеща се оказа японската йена. Въпреки сравнително добрите данни за икономиката на Страната на изгряващото слънце перспективите за повишаване на инфлацията накараха инвеститорите да се насочат към по-рисковите активи, изоставяйки убежищата, основното от които е японската йена. Отстъплението на японските пари бе значително, като един щатски долар се разменяше срещу 101.60 йени при ръст от 0.57 на сто. Поевтиняването на йената срещу еврото бе с цели 0.70% до нива от 114.15 йени за евро.
