Задължително тълкуване на конституционната разпоредба за структурата на прокуратурата поиска главният прокурор Сотир Цацаров. Той отправи към Конституционния съд въпрос – как следва да се разбира изискването за съответствие между структурата на прокуратурата и структурата на съдилищата? Съгласно чл.126, ал.1 от основния закон "структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата".
В мотивите към искането си главният прокурор посочва, че тази конституционна норма позволява да се влага различно съдържание в тълкуването й, тъй като изисква структурно съответствие на две системи от органи на съдебната власт с различни функции и принципи на вътрешно устройство и ръководство. За да подсили аргументите си, Цацаров твърди, че въпросът е силно дискусионен в публичното пространство. Това е така, но нетолкова по отношение на прокуратурата, а във връзка с прекрояването на т. нар. съдебна карта. А в дъното на дебата е крещящата нужда от оптимизиране на съдебния бюджет, чийто размер всяка година става повод за престрелки между властите.
Спорът трябва ли да бъдат уедрени малко натоварените съдебни структури в страната се води безрезултатно от години и е в две насоки. Едната е за съкращаване на съдилищата и прокуратурите в малките населени места и съдебни райони, другата – за цялостна промяна в подсъдността, при която сегашната система от районни, окръжни апелативни и административни съдилища да бъде опростена чрез обединяването им в различни комбинации. Висшият съдебен съвет (ВСС) обаче така и не смее да предприеме реални действия в тази насока, а политическите власти бранят статуквото съобразно избирателните райони.
Главният прокурор излага двете основни схващания за съдържанието на атакуваната конституционна разпоредба. Според едното изискването за съответствие трябва да се разбира буквално – на всеки един съд да отговаря съответна прокуратура като самостоятелен орган на съдебната власт. Според другото това изискване трябва да се изчерпва със задължение да се гарантира функционално съответствие между двете системи.
Цацаров директно излага съображенията си в полза на второто схващане – оптимизиране на териториалните структури на държавното обвинение чрез окрупняване и разширяване на района им на действие, без процесът да е свързан с аналогична промяна на съдебните райони. Посочено е и какви са практическите виждания за реализиране на това схващане – "гъвкави структурно-организационни решения, като например обособяване на териториални отделения в рамките на района на компетентност на една окрупнена районна прокуратура, с териториални отделения".
В искането са анализирани последните конституционни промени, с които ВСС беше разделен функционално на две колегии – съдийска и прокурорска. С тях решаването на въпросите за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт бе отредено на отделни колегии, но определяне на съдебните райони и седалищата на съдилищата и прокуратурите остана правомощие на пленума. Според Цацаров последното не променя факта, че спецификите и различията в организацията и функциите на съда и на прокуратурата са конституционно признати.
Приведен е и аргументът, че и сега са налице отклонения от буквалния прочит на конституционната разпоредба – териториалните административни съдилища работят без съответни на тях териториални административни прокуратури. Налице е само Върховната административна прокуратура, а по административни дела в териториалните административни съдилища се явяват прокурори от окръжните прокуратури.
Друг довод в тази насока е, че всеки съд е самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, каквато е и единната прокуратура, но отделните й структури са третостепенни разпоредители. Главният прокурор се позовава и на практиката на Конституционния съд преди последните промени в основния закон, съгласно която държавното обвинение е относително самостоятелна съставка на единната магистратура и структурата му търпи отклонения от тази на съда.
Главният прокурор, който първоначално беше против разделянето на ВСС, обаче подчертава границите на разделение между съда и прокуратурата. Според него свободата за решаване на структурни въпроси не трябва да доведе до промяна на съвпадащите признаци на двете системи от органи на съдебната власт, нито до промяна на стандартите за адекватно и компетентно представителство на държавното обвинение в съда. Позиция, която е напълно в тон с категоричната му позиция, че мястото на прокуратурата е в съдебната власт.
Дали Цацаров прави реална стъпка към промяна в съдебната карта, или просто цели да размъти още водата, не е ясно. В тълкувателното му искане е приведен дори бомбастичният довод, че "това би дало възможност за провеждане на съдебната реформа в рамките на настоящата законова уредба". Нещо, което е не просто съмнително, а напълно невероятно. Факт е обаче, че съдийската колегия във ВСС не прави нищо по въпроса и ще бъде уязвена. А главният прокурор ще добави нова кръпка към окъсания си имидж.
