Септември! Месец на кръв, на подем и погром! Харманли беше пръв, "Овча купел" и Самоков, Бояново, София, Средец – градове и села. Народът въстава. Дано ни прости гениалният Гео Милев за кощунственото посягане върху великата му поема "Септември". Във въздуха обаче вибрира усещане, наподобяващо онова от началото на творбата му: нещо се ражда дълбоко сред мрак и мъгла, набира сила пурпурният гняв величав.
Самоков, град известен във хумористичния фолклор с това, че самоковлии в десет сутринта вече са пияни и са набили жените си, издигна многозначителен апел: Днес плакати, утре автомати! Предупреждението се чу по време на протеста на жителите на града срещу намеренията на управляващите да изградят тук един от центровете за бежанци, които ще бъдат открити за интегрирането им.
Преди Самоков през септември протестираха жителите на Харманли, столичният квартал "Овча купел", елховското село Бояново. Бояновци се вдигнаха срещу идеята на мястото на бившето поделение да се изгради кризисен център, като се използват помещенията на някогашните сапьори. А буквално тези дни кметът на Средец, Бургаско, Иван Жабов предупреди, че съгражданите му също стягат редици за протест срещу построяването на бежански лагер в града им.
Притесненията на хората произтичат от приетата на тъмно Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила. Както е известно, тя бе одобрена от правителството в средата на отпускарския август. И докато народът заслужено отмаряше по морета и планини, неуморните управници го уредиха набързо с кризисни центрове от затворен тип, които да приютят мигрантите, връщани ни от Европа. На всичко отгоре стана известно, че прословутата Програма за интеграция на бежанците ще цица 10 на сто от бездруго мизерния републикански бюджет.
За да успокои духовете, вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова изтъкна, че наредбата за интеграция е в изпълнение на ангажименти, които България е приела по механизма за релокация. По силата на този механизъм страната ни трябва да води интеграционна политика – да настани бежанци, да им осигури възможност да пребивават и да се интегрират в обществото. Направили сме го по възможно най-толерантния начин – общините сами да определят кого биха могли да настанят, обясни тя.
Наскоро от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет отговориха на питане на "Параграф 22" и разкриха, че все още няма заявления от кметове на общини, желаещи на тяхна територия да се интегрират мигранти. Няма споразумения и от чужденци, искащи сключване на споразумение за интеграция.
Луд умора обаче не знае. Въпреки липсата на желаещи кметове, Националното сдружение на общините и Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците вече имат пилотен проект за осъществяване на наредбата. Разработва се и проект за "Практическо прилагане на Наредба 37 а и създаване на модел за социална медиация на лицата, получили международна закрила в подкрепа на интеграционните програми на общините", съвместно с БЧК, МТСП и Националната асоциация на общините в България (НАОРБ). Проектът се фокусира върху създаването на подходящи условия за осъществяване на мерките за интеграция.
Очевидно тези стъпки са все в посока на интереса на българските граждани, както неотдавна посочи вицепремиерът Бъчварова. Любопитно е тогава какъв е интересът на онези български граждани, които протестират и не желаят в близост до домовете им да има бежански лагери…
