Само за първите десет работни дни на октомври фискалният резерв на правителството се стопи с около 1.1 млрд. лева. Само по себе си това не е някакво извънредно явление. През първите две седмици на всеки месец бюджетът харчи огромни пари, свързани най-вече с плащанията на пенсии и помощи, както и по различни проекти по европейски програми. Друго перо от неговите разходи са субсидиите за общините. През втората половина тези плащания се компенсират с постъпленията от данъчни приходи.
За първите десет работни дни на октомври хазната е похарчила само за пенсии помощи и стипендии около 760 млн. лева. Към общините като целева субсидия за капиталови разходи и обща субсидия за финансиране на делегирани от централната власт дейности са преведени общо 197 млн. лева. За дълготрайни активи, основен ремонт и капиталови трансфери централното правителство е дало около 37 млн. лева. Останалите големи разходи са за заплати и осигуровки и за издръжка. Всички тези плащания ще минат в графата "обичайни", ако от средата на месеца фискалният резерв отново бъде възстановен на нивата от 12.4-12.5 млрд. лева. Усилията за събиране на повече приходи в хазната водят до покриване на всички големи текущи плащания и са на път да осигурят ако не балансиран бюджет, то такъв чийто дефицит е значително по-нисък от планирания. Тук обаче стои въпросът как правителството изпълнява предварително заложените планове за капиталови разходи. Според закона за държавния бюджет за 2016-а за придобиване на материални активи, ремонти и капиталови разходи правителството трябва да похарчи 2.51 млрд. лева. Според отчетите на Министерството на финансите от началото на годината до края на август по това перо разходите са едва 398 млн. лева. Ясно е, че Министерският съвет задържа изразходването на предвидените за това средства. Впрочем този факт се потвърждава и от различните анализи на икономическата активност, в които през цялата 2016-а се отбелязва, че докато през 2015-а ръста на брутния вътрешен продукт е стимулиран най-вече от държавните инвестиции, през 2016-а този източник има почти нулев принос в развитието на икономиката. От този факт обаче следва и още едно много важно чисто фискално заключение и то е, че ако въпросните разходи за инвестиции бъдат направени така както са заложени в бюджета салдото по консолидираната фискална програма няма да е 3.31 млрд. лв. излишък, а само около 800 млн. лв., а държавния бюджет ще излезе на близо половин милиард лева дефицит. Впрочем очакванията са бюджетът да приключи 2016-а точно с такива крайни резултати, защото правителството най-вероятно ще повтори действията си от миналата година, когато до края на октомври отчиташе излишъци и след това направи всички задържани разходи и приключи годината с дефицит от близо 2.47 млрд. лв. по консолидираната фискална програма и с 2.07 млрд. лв. дефицит по държавния бюджет.
Важното обаче е – дори този сценарий да се повтори, фискалния резерв да не пада под 10 млрд. лв., за да може държавата да запази добрата си ликвидна позиция и потенциала си да изпълнява функциите на кредитор от последна инстанция.
