Никой в държавата не знае с каква лихва за забава тя самата ще изплаща занапред обезщетенията на гражданите, които са я осъдили, защото са пострадали от незаконните действия на хилядите й чиновници. А забава в тези случаи винаги има – при това в някои случаи тези плащания се влачат с години.
Защо ли? Ами защото депутатите въобще не се сетиха да уредят този въпрос, докато – увлечени в предизборното си надцакване, ударно забъркваха поредния законодателен батак. Този път с поправки в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
В момента т. нар. законна лихва, която се начислява на всеки длъжник, ако не си плати навреме борчовете, е 10 пункта над определения от БНБ основен лихвен процент (ОЛП). Толкова плащат за забавата си и редовите граждани, и фирмите, и държавата.
Законната лихва се урежда в чл.86 от Закона за задълженията и договорите. А размерът й се определя с постановление на Министерския съвет. Повече от 20 години той си стои на равнището ОЛП плюс 10% и въобще не е променян, а в момента е най-нисък от всякога – просто защото основният лихвен процент удари дъното.
Да уточним и още нещо: лихвата за забава не е наказание – според съдебната практика тя е по-скоро вид обезщетение за кредитора. Защото длъжникът всъщност задържа неправомерно неговите пари и му нанася вреда, като не му плаща в срок.
В сряда (19 октомври) бе прието на първо четене едно предложение за изменение в ЗЗД, което предвижда (вероятно от 1 януари догодина) да се намали размерът на тази законна лихва. А основният лайтмотив, който се чуваше в залата, бе да бъдат облекчени длъжниците – заради хилядите закъсали хора, които страдат от високия й размер в момента – хем не могат (поради липса на средства) да си платят борчовете, хем им се трупат огромни лихви върху тях.
Всъщност промяната в закона се състои само в едно-единствено изречение: "Размерът на законната лихва, когато е дължима от търговец, не може да надхвърля основния лихвен процент (ОЛП) на БНБ плюс 8 пункта, а когато е дължима от физическо лице – ОЛП плюс 4 пункта."
В това изречение обаче държавата (с всичките й ведомства – отделни юридически лица) се оказва "пропусната". Просто защото тя не е нито търговец, нито физическо лице.
Това означава, че правомощието да определя с какъв размер на лихвата за забава тя самата ще изплаща задълженията си, остава в ръцете на Министерския съвет. Но след като вече ще е нарушен принципът лихвата да е еднаква за всички субекти в държавата, няма никаква пречка МС да каже: ама в интерес на фиска е лихвата за забава, която държавните органи ще плащат, да е ниска – затова нека я направим 1% или 2% максимум. И никой копче няма да може да каже. Кой ще е потърпевш ли? Ами пострадалите граждани и фирми, които на всичко отгоре не дължат никому нищо. Дори напротив – държавата ще им дължи, при това след поредица от дела и сума разходи, които са направили, за да я осъдят.
Но не само държавните органи са пропуснати. Няма ги и юридическите лица с нестопанска цел – фондациите и сдруженията. А те също могат да натрупат задължения и да ги влачат с години.
И това все още не е цялата беда. По-лошото е, че в този вид законопроектът бърка каши и заплашва да залее съдилищата с камари спорове за дължимите размери на лихвата за забава. Въпреки че замисълът на законната лихва е точно обратният: тя да може да се начислява автоматично, безспорно и да се плаща от неизправната страна, без задължително да се стига до съд.
Най-простичкият пример за батака, до който може да се стигне: едноличният търговец. Той е физическо лице, към което е пришито допълнително правно качество – на търговец. Само за един-единствен ден този търговец може да сключи сделка, да си поръча металокерамична зъбна протеза, да си купи мебели за офиса, в който всъщност и живее, да тегли кредит от банка, да прати детето си на детска ясла … и каквото се сетите още. Това са все услуги, за които той ще дължи пари и които може да не плати веднага – съответно, може да започне да влачи доктора, общината, мебелната фирма, държавата – всички. Всеки един от тези кредитори ще има право да му начислява лихва за тази забава. И тя би трябвало да е различна – в зависимост от това каква дейност е извършвал в момента този търговец – фирмена или лична. Но ако за зъбната протеза въпросът е ясен, то за мебелите например съвсем не е така. Но тежестта да доказват във всеки един случай какъв точно процент лихва им се дължи се хвърля на кредиторите – те да му мислят.
Не е без значение също, че ЗЗД въобще не борави с понятието "търговец" – видовете търговци са посочени в Търговския закон. И някои от тях може въобще да не са регистрирани като такива. Което също ще доведе до камара от съдебни спорове.
Ами занаятчиите, или т. нар. свободни професии – адвокати, архитекти, журналисти, лекари и всякакви други самоосигуряващи се лица? Според нашето законодателство те не са търговци. И съответно – при забава би трябвало да плащат ниската (4%) лихва – според предложението за промяна в ЗЗД, прието на първо четене.
Само че има една Директива 2011/7/ЕС – същата, с която вносителите мотивираха нуждата от промени в закона и от намаляване на размера на законната лихва. Тази директива въвежда за държавите членки минимален праг за законната лихва от 8% над ОЛП при забава по търговски сделки. Идеята й е всъщност да защити на първо място кредиторите – като уеднакви в някаква степен условията за работата им във всички държави членки, включително и като принуди тези от тях, в които лихвата за забава е под 8% над ОЛП, да я повишат.
Та според директивата, самоосигуряващите се лица се приравняват на "предприятия", защото извършват "независима икономическа или професионална дейност". И при забава на плащания по сключвани от тях сделки те също дължат лихва в размер минимум 8 пункта над ОЛП. Сами преценете – каква сигурност и "уеднаквеност" на условията означава това за европейските контрагенти на тези професионални групи.
Впрочем съвсем неслучайно тази директива не дели длъжниците на физичесли лица и търговци, а си служи с понятието "търговски сделки" и определя точно кои от тях има предвид: само сключваните с търговци и с публичноправни юридически лица (същите, които са пропуснати в нашия проектозакон). А редовите потребители са изрично изключени от обхвата й. Тази схема спокойно можеше просто да бъде пренесена и в законодателното предложение, внесено в нашето Народно събрание – защото тя е очевидно по-добре обмислена.
Но и това не е всичко. "Размерът на законната лихва се определя по голям брой икономически критерии. Един от малкото правни сред тях е размерът на законната лихва да е отчетливо по-висок от лихвите по кредитите, защото редовният длъжник по кредити не може да бъде поставен в по-тежко положение от нередовния длъжник, който е изпаднал в забава", пишат съдиите от Върховния касационен съд в нарочно становище по проекта, което са изпратили в парламента. И във възраженията им има желязна житейска логика: ако популярната като "наказателна" лихва за забава е по-ниска от тази, която някой дължи по един договор за банков кредит например, какъв ще му е интересът на длъжника да си плаща навреме?
Съдиите твърдят и че няма известен друг случай, в който законната лихва да е посочена като "максимум", и апелират тя да се запише в закона в точен размер – за да е ясно и лесно за всички, които ще я използват.
Но кой в парламента ще седне да ти слуша "някакви си" съдии. Особено преди избори.
Дали наистина не беше по-добре депутатите да се разпуснат в "предизборна ваканция"?..
