Знаете ли, че у нас е напълно възможно една фирма да ползва общински терен, без да плаща наем, да пречи с дейността си на всички живеещи в района и да не се съобразява с каквито и да е заповеди и предписания на отговорните институции. Дори подава жалби в съда, че бизнес интересите й били накърнени от желанието на местната власт и обществото да я изгони от иначе публичния терен, отреден за озеленяване.
Историята, разиграваща се в столичния квартал "Манастирски ливади", на практика е умалено копие на случващото се в държавата. Само допреди 16-17 години там е нямало никакви блокове. Според предвидената регулация в района е трябвало да има редица сгради за обществено ползване, зелени площи, училища и детски градини. През годините обаче почти всички общински имоти по един или друг начин са преминали в частни ръце. Дори улиците. И макар да са означени на картата, преминаването по тях невинаги е възможно. Всеки загражда каквото както е придобил – с бариери, с бетонни стени, с телени огради… Обществени места няма. Липсват тротоари, улично осветление, детски градини, училища… Няма дори канализация. Общо взето, там важат законите на джунглата и всеки прави това, което финансовата му мощ позволява. Точно затова днес в целия квартал е останал само един общински имот – при това случайно, тъй като от десетилетие върху него се помещава частен бетонов възел. Фирмата оператор е "Унибет" ООД и именно тя се е запънала като магаре на мост, отказвайки да освободи земята, предназначена за изграждането на единствената градинка в "Манастирски ливади".
Взаимоотношенията между районната община "Триадица" и "Унибет" започват още през далечната 2005-а, когато на 1 април е подписан договорът за наем на парцела. Първоначално бетоновият възел е трябвало да служи за безвъзмездното доставяне на бетон при изграждането на храма "Св. архидякон и първомъченик Стефан" (в Южния парк), но така и не се намират данни за изпълнението на това благородно дело. Вместо това
базата се превръща в златна мина
за собствениците си при никнещите като гъби строежи наоколо.
Нещата вървят по мед и масло, или по-скоро по цимент и пясък, докато през 2012-а контрактът за наема не попада в полезрението на звеното за вътрешен контрол в Столичната община. Тогава проверяващите установяват, че за периода между 2008-а и 2011-а "Унибет" е платила едва 73 668 лв. наем, при положение че според лицензирания оценител "Софинвест" сумата е трябвало да бъде 255 480 лева. Или три пъти повече. Може би в случая името на единия от съдружниците в ООД-то е било достатъчно респектиращо, за да си затварят местните управници очите толкова дълго време. Става дума за Миролюб Столарски, собственик и на транспортната компания "Карат С" – оператор на редица автобусни линии от градския транспорт на София. Вероятно поради тази причина и шумотевицата около наемната тарифа бързо утихва. Така или иначе, дейността на бетоновия възел продължава, въпреки че де факто той вече се намира в т. нар Зона за жилищно строителство и е в непосредствена близост до изградените наоколо многоетажни монолитни сгради.
Днес положението сигурно щеше да си е все същото, ако през март тази година жителите на "Манастирски ливади" не бяха излезли на протест. Поради общественото недоволство кметът на район "Триадица" Николай Терзиев изпраща писмо до "Унибет", с което уведомява дружеството, че договорът му за наем ще бъде прекратен на 1 април и в срок от един месец съоръженията трябва да бъдат демонтирани. На 8 април кметство поканва повторно фирмата на Столарски да освободи терена, но… тя така и не предприема никакви действия. Оттук насетне
започват наистина абсурдните ситуации
След като договорът за наем е прекратен в началото на април, местната управа твърди, че спира да получава приходи от наем, въпреки че все още не може да използва парцела си по предназначение – за озеленяване. На 20 юли е направена проверка на бетоновия възел, след която е съставен констативен протокол. Месец по-късно управителят на "Унибет" и партньор на Столарски – Емил Ценов, най-сетне обяснява пред институциите, че демонтажът на съоръжението можел да се извърши само от оторизирана фирма и тя била представила оферта, че е в състояние да започне работа чак на 18 октомври.
Пет месеца след като общината не получава пари наем, спорът стига до направление "Архитектура и градоустройство" на Столичната община. И на 13 септември директорът на дирекция "Общински строителен контрол" Влади Калинов издава заповед, с която нарежда на районния кмет и на частната фирма да премахнат бетоновия възел, да разчистят терена от всички отпадъци и да го възстановят в първоначалния му вид. Поставени са и конкретни срокове: за прекратяване дейността – до три дни, за внасяне на План за безопасност и здраве, за доброволно демонтиране на машините – до 30 дни… Всички те обаче вече са изтекли. Минали са дори допълнителните срокове за проверка, съставяне на констативен протокол и принудително премахване. С други думи, някъде около 25 октомври е трябвало вече да няма и следа от бетоновия възел. Особено като имаме предвид, че на 20 октомври, по време на среща с граждани от квартала, кметът Терзиев обяви, че е поискал от "Софийска вода" и ЧЕЗ да прекъснат доставянето на вода и ел. енергия. Само че
бетонът продължава да се лее
с пълна сила и камионите вървят един след друг – напук на всички заповеди, протоколи и решения.
Колкото и невероятно да звучи, Столарски и Ценов са подали жалба срещу заповедта на арх. Калинов в Административният съд – София град. Хем от месеци не плащат наем за терена, който ползват, хем не спират дейността си и продължават да печелят, хем се жалват, че искат да ги изгонят. Нещо повече – с жалбата се иска спиране на предварителното изпълнение на заповедта за премахване на съоръжението, така че записаните в нея срокове да не текат, докато върви делото. На 5 октомври магистратите отказват да спрат изпълнението на заповедта, тъй като не намират за основателни доводите на "Унибет". Фирмата обаче се обръща към Върховния административен съд с искане определението на градските магистрати да бъде отменено. Но на 24 октомври висшите съдии окончателно отхвърлят претенциите на частника и оставят в сила определението на Административния съд – София град. Но делото по същество продължава, тъй като фирмата твърди, че решението на директора на дирекция "Общински строителен контрол" е незаконосъобразно и неправилно, издадено в несъответствие с процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е немотивирано. Кога и как ще се произнесе градския съд е трудно да се прогнозира.
Иначе от жалбата на "Унибет" става ясно още, че демонтажът на възела ще отнеме поне 70 дни, поради което фирмата иска отсрочка до 31 декември 2016-а. Тоест искат още два месеца безплатен обяд.
И кметът Терзиев, и главният архитект на "Триадица" Иван Шишков заявиха за "БАНКЕРЪ", че са изпълнили стриктно всички описани в законодателството стъпки за решаване на проблема. Може и да са прави, но стриктното съблюдаване на законовите разпоредби никак не се връзва с изтеклите срокове за демонтаж на машините и продължаващата им все още работа. Пък и нали съдът е отказал да спре предварителното изпълнение на заповедта за премахване на съоръжението? Очевидно интересът и връзките на Столарски и Ценов са толкова големи, че вече половин година никой не може да ги мръдне от инак общинския терен.
