Нестройна опашка се е наредила пред президентството. Освен претендентите, зад които стоят основните политически сили, и откровените шегаджии, се очертава и една трета група от кандидати, които могат и да пообъркат нечии карти.
Фармацевтичният бос Веселин Марешки, който отскоро се пробва и в петролния бизнес, се регистрира като независим кандидат-президент. Декларираните от него политически цели са борбата с картелите за горива, олигарсите и монополите, както и със сегашния политически модел в страната. Ключовата дума в кампанията му е "корупция".
Марешки е бил общински съветник във Варна от "Ред законност и справедливост", кандидатирал се е и за кмет на морската столица през 2007-а, но след изборите напуска партията. През 2011-а отново участва в надпреварата за същия пост, подкрепен от няколко по-малки формации, като този път се представя далеч по-добре и стигна до балотаж с бившия вече градоначалник Кирил Йорданов, тогава кандидат на ГЕРБ.
"Назрял е моментът за нова революция и тя ще се случи на 6 ноември, когато българският народ ще измете тези, които повече от четвърт век го ограбват", агитира във Фейсбук предприемачът.
Друг независим кандидат, подкрепен от инициативен комитет, е Румен Гълъбинов. Партията "Българско национално обединение" първо гo представи на пресконференция като свой претендент, но по-късно регистрира друга двойка – Димитър Маринов и Радослав Петров, известни още като Митьо Пищова и Радо Шишарката. През 2002-ра Гълъбинов е генерален директор на Агенцията за застрахователен надзор, а през 2003-а – заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Бил е кандидат за общински съветник в София с листата на Зелените и кандидат за кмет на район "Подуяне". Като свои политически цели той определя борбата с корупцията и повдигането на дебати по икономически теми в парламента. Според него сегашният държавен глава не ползва пълноценно президентските пълномощия. Смята също така, че е необходимо да се създаде орган за анализ на съдебната система и електронно правителство.
Към "Дондуков" 2 поглежда и независимият депутат Велизар Енчев. Той влезе в 43-ото Народно събрание с листата на Патриотичния фронт, но напусна групата му, обвинявайки ръководството, че е изневерило на партийната програма и обещанията пред избирателите, давайки подкрепата си за кабинета на Бойко Борисов и неговата "антисоциална политика". Интересното е, че Енчев открито подкрепя декриминализирането на медицинската марихуана, позовавайки се на факта, че в 18 държави от Евросъюза, включително в Румъния и Хърватия, тя е легализирана за терминално болни, болни от множествена склероза, диабет, СПИН и за онкоболни, подложени на химиотерапия. Народното събрание обаче на два пъти отхвърля предложението му.
Като неуморим кандидат за слава се очертава лидерът на Българска социалдемокрация – Евролевица, Александър Томов. Той е добре известен на публиката като заместник-председател на БСП, председател на Гражданско обединение за републиката, съпредседател на Демократична алтернатива за републиката, председател на Българска евролевица, председател на Българска социалдемокрация. Съосновател и бивш генерален директор на "Фондация 21 век". Депутат в 7-ото Велико народно събрание, вицепремиер в правителството на Димитър Попов. От декември 2006-а до март 2009-а е председател на надзорния съвет на ПФК ЦСКА – София. От юни 2013-а до февруари 2015-а е мажоритарен собственик на клуба, като през цялото това време някак си успява да омайва многобройните привърженици на "червените". Също така е бивш председател на управителния съвет на "Кремиковци" АД и депутат в 36-ото и 38-ото НС.
През 2011-а е осъден от Софийския градски съд на девет години затвор по обвинение в длъжностно присвояване от металургичния комбинат "Кремиковци" в размер на 29 млн. лева. Но след обжалвания, през 2016-а, Върховният касационен съд го оправдава окончателно. Томов вече има опит в президентската надпревара. На вота за държавен глава през 1996-а той получава 3.16% като независим кандидат.
Отново се впуска в състезанието и Жорж Ганчев. Това ще е четвъртата му битка за президентския пост. Бившият фехтовач, писател и кинодеец се явява за първи път на избори през 1992-ра, когато получава цели 17% от гласовете и се нарежда на престижното трето място. През 1996-а се представя още по-добре с почти 22 процента. Депутат е в 37-ото и 38-ото Народно събрание с основаната от него през 1990-а партия "Български бизнес блок". Кандидатира се отново за президент през 2001-ва, но тогава получава едва 3.36 процента. Председател е на "Българския бизнес блок" до 1996-а, когато съпартийците му устройват комплот и взимат името на формацията.
По-неизвестен за масовата публика е Пламен Пасков – предприемач и доктор по ветеринарна медицина. През 2015-а участва в кметските избори в Димитровград като независим кандидат с подкрепата на "Атака". Получава 1.55 процента.
