ок 40 р
„Административен капацитет“ е една от малките оперативни програми, но с големи амбиции. От началото на тази година досега са договорени общо 43.8 млн. лв., а към момента тече процедурата за още 49 контракта на стойност около 31 млн. лева. Предстои решение и за одобряването на още седем милиона. Така договорените суми за 2011-а трябва да достигнат общо 81 млн. лв., с което програмата ще се утвърди като една от най-успешните.“ С това се похвали през седмицата ръководителят на управляващия орган на „Административен капацитет“ Моника Димитрова, отчитайки свършената работа през годината.
Вероятно Димитрова борави с точни числа, но това по никакъв начин не променя факта, че административният капацитет на държавата напълно издиша. Гражданите и бизнесът са принудени да висят с часове пред различни гишета, зад които начумерените чиновници едва ли не се сърдят, задето трябва да свършат някаква работа. Да не говорим за абсолютната липса на комуникация между отделните административни структури у нас и безумието навсякъде да се носят едни и същи документи, сякаш още сме в началото на ХХ век. Така че е повече от задължително да си зададем въпроса къде отиват всички тези милиони, за които говори Моника Димитрова.? А краткият, но напълно точен отговор е – никъде!
Договорените средства са едно, а реално усвоените – съвсем друго. На практика за последните две години програма „Административен капацитет“ (ОПАК) съвсем зацикли. Платените за това време пари по нея са под 25 млн. лв. (около 7% от бюджета), две трети от които са преведени през 2010-а. Или казано по друг начин – вместо да се ускоряват, темповете на усвояване се забавят. За сравнение, само за 2008-а извършените плащания са били близо 27 млн. лв., а през 2009-а – над 47 млн. лева. За какъв успех тогава може да се говори? Вярно, че програмата има най-голям процент усвоени средства – над 27 на сто, само че този резултат съвсем не е постигнат през последните две години.
Очевидно е, че нещо куца, но по думите на Димитрова промени не трябва да се правят. Мотивите за това са резултатите от междинната оценка за напредъка по ОПАК, които показвали, че всичко върви според плановете. Да не забравяме обаче, че анализите и доклада за тази оценка бяха направени само за два месеца (септември и октомври), при все че, според договора, изпълнителят – „Смарт“, разполагаше с три пъти повече време. Друга важна подробност е, че за да свърши работата обединението, в което влизат „Екорис Саут Йист Юроп“, „УИГ България“ и „Пайм Консултинг“, е получило над 190 хил. лв., и то не откъде да е, а именно от бюджета на програмата.
Иначе най-големият бенефициент по ОПАК е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Ведомството има три договора за над 31.6 млн. лв., с реализацията на които най-сетне би трябвало да се случи т.нар. електронно правителство. Проблемът е, че досега от тези пари са усвоени нищожните 207 хил. лв., и то при положение, че два от договорите (общо за 19.7 млн. лв.) са подписани още през септември 2010-а. Това още веднъж показва, че сам по себе си обемът на договорените средства не гарантира и тяхното оползотворяване.
Всъщност обществената поръчка за избор на фирми, които да изпълнят същинската работа по най-големия договор на транспортното министерство – „Развитие на административното обслужване по електронен път“, бе обявена едва на 9 ноември – повече от година след сключването на контракта за безвъзмездно финансиране по ОПАК. Както често се случва, пък при провеждането на такива сериозни търгове (все пак става дума за 15.5 млн. лв. без ДДС) офертите на кандидатите ще бъдат отворени в „най-удобния“ момент – първия работен ден на 2012-а. Тогава, покрай все още празничното настроение, медиите и обществото като цяло не следят толкова изкъсо какво вършат управниците. А решението в случая е изключително важно. Победителят (бел. ред. – може и да са няколко фирми, тъй като процедурата е разделена в пет обособени позиции) ще трябва да създаде до март 2013-а необходимата инфраструктура за електронна идентификация на гражданите и фирмите във всички административни звена, да обнови портала на е-правителството, към който сега има много забележки, и да свърже ключовите държавни регистри, така че чиновниците да получават необходимата информация, без да изискват купища документи от хората. Изпълнителят ще направи също анализ на нормативната уредба и ще предложи такива промени в нея, с които да бъдат регулирани всички електронни услуги.
Идеята е гражданите и бизнесът да могат да разписват книжа или да обменят документи онлайн, без да хабят нерви, време и усилия по опашки. „Искаме така, както хората се представят пред администрацията с личната си карта, да могат с подобна да се регистрират и във виртуалното пространство“, обясни заместник-министърът на транспорта Валери Борисов. По думите му основната пречка пред е-управлението в страната е липсата на координация между различните звена на държавната администрация, които продължават да се държат като собственици на данните, с които работят, и не желаят да ги споделят с други ведомства. „Все още ни е трудно да ги убедим, че това е обща информация и всеки, който има необходимите права, може да я ползва свободно“, изтъкна Борисов.
Въпреки че тепърва ще се избира кой да извърши електронната революция, транспортното министерство вече е наело фирми за рекламирането на бъдещите услуги. Това са „Компания за международни конгреси“ и Консорциум „Бик – ИУПП“, които ще получат съответно 33.5 хил. лв. и 59.7 хил. лв. за изработване на аудио- и видеоклипове и отпечатване на информационно-рекламни материали по проекта. Чрез тях през следващата година властта ще ни обяснява как е улеснила гражданите при досега им с бюрократите, при все че на практика нищо няма да се е променило.
Общо взето, по същата схема и Министерството на финансите ще се опита да ни убеди, че с оперативната програма „Административен капацитет“ всичко върви по мед и масло. Сега ведомството търси фирма, която да извърши медийна, информационна, рекламна и интернет кампания, както и да отпечата и разпространи съответните материали за нея. В заданието на поръчката е записано, че популяризирането й ще стане „чрез публикации в медиите, платени обяви и съобщения“, а предвидените за целта средства са в размер на 347 775 лева.
В интерес на истината засега няма опасност да загубим пари от въпросната програма, но ако управниците не започнат да отчитат реални резултати вместо очаквани постижения, нищо чудно и при „Административен капацитет“ да заговорим за пропуснатите възможности, за европейско финансиране.
Ивайло Станчев
ТПС: 125005
Административната реформа у нас върви най-добре с класическа музика и добър кетъринг. Поне това демонстрираха шефовете на ОПАК, докато отчитаха свършената работа през годината.
ТПС: 125011
Ръководителят на управляващия орган на програмата „Административен капацитет“ Моника Димитрова и заместник-министърът на транспорта Валери Борисов са доволни от себе си, въпреки че усвояването на евросредствата върви бавно.
каре
Факти
По оперативна програма „Административен капацитет“ досега има:
* 52 отворени процедури
* 1642 подадени проектни предложения
* 285 сключени договора
* Над 190 приключени проекта
* Договорени 200 037 183 лв. (56.5% от бюджета)
* Изплатени 96 925 776 лв. (27.3% от бюджета)
Таблица – U:/Ивайло/опак бенефициенти.xls
