Големи надежди се възлагаха на срещата на върха в Кан. Там на 3 и 4 ноември лидерите на Г-20 трябваше да одобрят окончателното решение за дълговата криза в еврозоната, да намерят финансови източници за увеличение на мощта на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), да очертаят стратегията за насърчаване на бизнеса и на заетостта в страните членки на групата, да координират финансовите мерки на основните световни икономики, да решат дали МВФ има нужда от повече капитал и дали да участва във финансирането на EFSF. Правителството на страната домакин Франция пък се бе погрижило за рекламната кампания с големи плакати с надписи Историята се пише в Кан.
Европейският любимец Георгиос Папандреу, който в началото на седмицата спонтанно реши да свика референдум за одобрение на последния спасителен план за Гърция в размер на 130 млрд. евро, преобърна с главата надолу всички усилия на лидерите от еврозоната да стигнат успешно на срещата в Кан.
Формален повод за намерението на гръцкия премиер стана анкета на Капа рисърч от 27 октомври, публикувана във вестник То Вима. Мнозинството от интервюираните 1009 гърци заявили, че договореният от европейските лидери на 26 октомври пакет от мерки трябва да бъде гласуван на референдум, а 46% от тях щели да дадат отрицателен вот. В същото допитване обаче седем от всеки десет анкетирани искали страната им да остане член на еврозоната.
Всеки обикновен, честен, непредубеден и наивен човек би отсъдил, че в случай като този ходът на Папандреу е съвсем основателен, защото данъкоплатците имат право на мнение. Мисленето на нормалните хора обаче е съвсем различно от това на политиците, които се интересуват единствено от собственото си оцеляване. И, погледната от този ъгъл, идеята на гръцкия премиер намирисва на чисто изнудване. От една страна, с референдума той би решил въпроса с непрестанните стачки и хули на съгражданите си и с критиките на опозицията. От друга, би подготвил европейските си партньори за евентуално поредно неизпълнение на ангажиментите и за нови отстъпки.
Сметките на Папандреу обаче излязоха криви и доведоха до бунт дори в средите на управляващите. Две дами – Милена Апостолаки и Ева Каили , декларираха, че напускат социалистическата партия Пасок, което означава, че премиерът остава само със 151 депутати в 300-членния парламент. Шестима членове на Пасок призоваха Папандреу със специално писмо да подаде оставка. Депутатът от управляващата партия Димитрис Линцерис дори коментира пред телевизия NET TV, че премиерът е история, а ключовият партиен играч г-жа Васо Папандреу призова гръцкия президент Каролос Папуляс да формира правителство на националното единство. Финансовият министър Евангелос Венизелос пък бе приет по спешност в болница с болки в корема.
От опозицията също не си премълчаха. Говорителят на основната опозиционна партия Нова демокрация Янис Михелакис заяви в официално становище, разпространено по електронната поща, че Папандреу подхвърля европейското бъдеще на Гърция като монета във въздуха. И поиска незабавни избори, които щели да са най-безопасният референдум. Или поне съставянето на преходен кабинет, който да гарантира, че страната ще продължи да получава чуждестранната финансова помощ.
Според проучване на Капа рисърч при избори сега Нова Демокрация би спечелила 22% от гласовете на избирателите, Пасок – 14.7%, а над 26% не били решили за кого да гласуват. Следователно нито една от двете партии не би получила мнозинство в новия парламент.
Отговорът на Европа бе съкрушителен
Побеснелите от непрекъснатите издънки на Атина лидери на еврозоната този път постъпиха като истински американци и веднага спряха изплащането на шестия транш от първия пакет от заеми за Гърция (в размер на 8 млрд. евро), докато положението не се избистри.
Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози пък привикаха Папандреу ден преди срещата в Кан и поставиха условие въпросът на референдума да е: искат ли гърците да останат в еврозоната , или не. И отговорът да бъде даден в началото на декември, а не както планираше гръцкия премиер – през януари или февруари следваща година.
Ние бихме искали Гърция да остане член на еврозоната, но не казваме, че това трябва да стане на всяка цена коментира пред германската телевизия ZDF на 3 ноември Жан-Клод Юнкер, който е председател на групата на финансовите министри на общността. А Саркози се закани, че правителството на Папандреу няма да получи нито един цент от международната помощ, ако гласоподавателите отхвърлят спасителния план.
В официално изявление на 1 ноември международната рейтингова агенция Фич рейтингс обяви, че отхвърлянето на пакета от спешни кредити на Европейския съюз и МВФ за Гърция ще увеличи риска от принудителен и безконтролен държавен фалит.
На практика страната няма да фалира през следващите няколко седмици дори да не получи обещаните 8 млрд. евро, защото поредната порция плащания по дълговете й започва на 19 декември. Но без тези пари Атина едва ли ще успее да даде в края на месеца заплати на над 700 хил. държавни чиновници (които започнаха на 3 ноември поредната си стачка пред парламента) и пенсии на повече от 2 млн. пенсионери. Правителството вече бавело и вноските на доставчиците си.
Анализаторите побързаха да припомнят сметките
Ако Гърция напусне еврозоната, тя ще си върне контрола върху валутния курс и лихвените проценти. Проучване на икономисти на Ю Би Ес показва, че в резултат новата гръцка валута ще се обезцени с 60%, а разходите за обслужване на кредитите ще нараснат със 7% и ще разклатят балансите на банки и компании. Цената на свободата може да достигне 11 500 евро на човек през първата година на съществуване извън еврорегиона и по 4 хил. евро през следващите години.
В пактовете за създаване на еврозоната през 1999-а няма параграф, определящ как дадена страна членка може да напусне общността. Правно становище от декември 2009-а на Европейската централна банка посочва, че изключването ще бъде съпроводено с толкова предизвикателства – концептуални, правни и практически, че то е почти равно на нула. Ако такава процедура бъде осъществена по Лисабонския договор, то Гърция ще трябва да напусне не само еврорегиона, но и Европейския съюз.
Бъркотията предизвика верижна реакция
от събития.
Първи на новината за референдума реагираха световните фондови борси и валутните пазари, като борсовите индекси и еврото направо потънаха.
Европейският фонд за финансова стабилност отложи предвидената за средата на изминалата седмица продажба на емисия от десетгодишни облигации с 3 млрд. евро номинал заради пазарните условия. Средствата от сделката трябваше да помогнат за финансирането на спасителния план за Ирландия. Мениджърите на EFSF решиха да изчакат изхода от срещата в Кан и тогава да пуснат книжата на пазара.
На 3 ноември ЕЦБ се намеси решително и понижи изненадващо основната лихва на еврозоната от 1.5 на 1.25 процента.
А притиснатият от всички страни Папандреу се отказа от провеждането на референдума и поиска единствено вот на доверие от парламента. Изходът от него ще стане ясен в късните вечерни часове на 4 ноември, след редакционното приключване на броя на БАНКЕРЪ.
Поредната гръцка драма засегна и Италия, за която всъщност се води истинското сражение.
Берлускони отива в Кан с празни ръце
писа в уводна статия на 3 ноември водещият италиански финансов всекидневник Il Sole 24 Ore. Журналистите посочват, че кабинетът на Силвио Берлускони е успял предишната нощ да постигне съгласие за един мини-план за борба с дълговата криза, вместо да ускори обещаното икономическо преструктуриране чрез извънреден декрет.
Пред репортери в Кан официален италиански правителствен представител пояснил, че в поправка към закона за разходите били включени някои обещани мерки, които на 15 ноември трябва да бъдат гласувани в парламента. Сред тях са ускорени продажби на държавни активи за 60 млрд. евро, либерализация на някои професии и регионални услуги, както и увеличение на инвестициите за инфраструктура. Умберто Боси – водачът на Северна лига (коалиционният партньор на Берлускони), заяви, че няма да подкрепи плана за увеличение на възрастта за пенсиониране от 65 на 67 години.
Италианският президент Джорджо Наполитано настоява правителството незабавно да въведе икономическите мерки, обещани в писмото на Берлускони до лидерите на Европейския съюз на 26 октомври. Наполитано вече провеждал консултации с опозиционните лидери в търсене на по-широка подкрепа за промените. По оценка на политически наблюдатели тези действия на президента са подготовка за отстраняване на премиера, чийто мандат изтича през 2013-а и който категорично отказва да се оттегли предсрочно от поста.
Под натиска на партньорите си от еврозоната и на бурната реакция на финансовите пазари (които вече оценяват с по-висок риск италианските, а не испанските държавни облигации) Берлускони, чието правителство е на прага на колапс, се е съгласил експерти на МВФ и на ЕС да наблюдават напредъка по дълго отлаганите реформи на пенсионната система, пазарите на труда и приватизацията, съобщил в ранното утро на 4 ноември източник от ЕС.
Анализаторите пък вече гледат на Италия като на тест за антикризисния пакет, договорен в Брюксел през миналата седмица.
