Г-н Александров, ваши колеги прогнозират, че 2011-а ще е последната с висок ръст на лошите кредити. Смятате ли, че конюнктурата в икономиката ни, а оттам и в банковия сектор ще се подобри?
-Напротив. Това, което в последните месеци се случва в Европа, не дава възможност за обнадеждаващи прогнози. Засилва се усещането, че рецесията в Европейския съюз е неизбежна. А случи ли се подобно нещо, то ще даде отражение и върху България. До средата на годината имаше надежда, че ситуацията в икономиката ни можеше да се подобри. Тя обаче бе свързана именно с известното оживление, които демонстрираха много от държавите в ЕС. Защото голяма част от нашия ръст се дължеше на износа, а ако в Европа има рецесия, този ръст най-малкото ще намалее, а най-вероятно съвсем ще изчезне. Най-неприятното е, че износът няма алтернатива, тъй като външни инвестиции липсват, а стимулирането на вътрешното потребление чрез държавна намеса е, меко казано, спорно. Нещо повече – практиката ни от изминали години е показала, че подобни действия имат негативен резултат. Истината е, че бъдещето на страната до голяма степен зависи от това какво ще се случи в другите държави от ЕС. А сигналите отвън са доста притеснителни. Представяте ли си,ако Гърция не приеме този пакет от мерки, от който зависи уреждането на външните й задължения? Или пък, ако дори го приеме, но не спазва мерките стриктно?
И какво ще се случи при сбъдването на такава хипотеза?
– Не знам точно, но каквото й да е, няма да е хубаво както за Европа, така и за България. Наскоро се опитах да импровизирам пред моите студенти в УНСС като казах, че за България може би е най-добре Германия да излезе от еврозоната и ние да се закачим за нея чрез фиксирания курс на лева към германската марка, така както бе преди въвеждането на еврото. Така ще имаме един икономически локомотив, освободен от вагони с набити спирачки, към който ще е прикачено едно малко вагонче – България, което въобще няма да пречи на локомотива. Подобен сценарий може в момента да изглежда като от сферата на фантастиката, но на германските данъкоплатци в един момент ще им дойде до гуша да плащат за други страни, а същите тези държави да не си изпълняват ангажиментите.
Не бива да се изключва и възможността Гърция наистина да излезе от еврозоната, да върне драхмата и част от дълговете да бъдат изчистени от една висока инфлация. Нищо чудно точно това да целят политическите партии там.
При подобни негативни прогнози какво е бъдещето на България?
– Както и да се развият събитията в Гърция и Европа, те създават една много голяма несигурност за бизнеса, в това число и за фирмите в България. А ние, както казах, сме много зависими от европейската икономическа конюнктура. Знаете, че кризата у нас дойде не през финансовия сектор, а през фирмите, чиито сделки, поръчки и обороти буквално се сринаха заради несигурността на европейските пазари. Банките у нас продължават да са стабилни. На Запад банките се стремят към 9% първичен капитал, а при нас той е 15 процента. Да приемем, че българските банки не са се дооценили и са скрили рискови активи и техният реален размер е с една трета повече от това, което се представя по отчетите. Дори и тогава адекватността на първичния капитал на банковата система е 10% – по-голям от това, което на Запад се опитват да достигнат. В държавните финанси, каквото и да си говорим, се поддържа дисциплина. Така че ние правим всичко възможно, за да избегнем едно влошаване на икономическата ситуация у нас. Но не може да има развитие, ако такова липсва в Европа. За съжаление.
При това положение има ли шанс за падане на лихвите?
– Напротив. Докато преди няколко месеца имаше някаква перспектива това да се случи, сега тенденцията е точно обратната. Банките започнаха да вдигат лихвите по депозитите. Вярно е, че засега това става под формата на промоции. Но така започна и предишната депозитна война.
Само че много банки твърдят, че преливат от свободни пари. Защо им е тогава да вдигат лихвите?
– Заради нарастващия страх от несигурност на пазара. Да, депозитите наистина нарастват, но кредитните институции въобще не са сигурни още колко дълго ще продължи този процес и в същото време дали няма да им се наложи да правят по-големи разходи за покриване на бъдещи загуби. Затова колегите се опитват да оберат целия възможен свободен ресурс, който съществува на пазара. И правят това отново чрез повишаване на лихвите. Все си мисля, че Централната банка трябва да въведе някакви регулации срещу прекалено високите лихви. Както е в Испания например. Там банките, които предлагат депозити с по-висока лихва, правят допълнителни вноски във фонда за гарантиране на влоговете. Защо това да не стане и в България? Иначе едно съревнование за привличане на депозити чрез по-високи лихви наистина ще доведе до поскъпване на кредитите. Това ще се случи, ако банките, които сега предлагат по-доходни депозити – под формата на промоции, предизвикат преразпределение на привлечените средства на пазара. Тогава всички ще вдигнат лихвените равнища. Както се случи преди две години. Тогава, сигурно си спомняте, аз бях твърд противник на увеличаването на лихвите по депозитите, но се принудих да прибягна до тази мярка, след като загубих 30% от привлечените средства на банката. Възстанових ресурса и сега имам много свободни пари, но няма платежоспособни клиенти, които да кредитирам. Но това е проблем за всички банки.
Излиза, че разходите ще нарастват, приходите вероятно ще намалеят. При това положение колко дълго още банките ще могат да поддържат сегашната стабилност?
– Смятам, че банките могат да издържат още дълго време. Виждате, че дори и в момента те работят на печалба, която според мен идва от по-големите чисти приходи от такси и комисиони. Освен това банките имат достатъчно големи резерви, дори ако са на загуба, да издържат още поне две години. Факт е, че има банки с 60-70 млн. лв. акционерен капитал и около 600 млн. лв. неразпределена печалба. Има и други кредитни институции, които своевременно вземат мерки, като Корпоративна банка, която увеличава капитала си без значение, че го прави под формата на подчинен срочен дълг. Това са си сериозни пари. Въобще дори банките с някакви проблеми прибягват до добри методи за решаването им. ТЕКСИМБАНК, НЛБ Банк и БАКБ намериха акционери с големи собствени дълги пари, които им дават възможност да се стабилизират и да решат проблема с лошите им вземания и с времето да ги развият. А това показва, че дори при влошаването на икономическата ситуация има финансов потенциал за подкрепа както на банковия сектор, така и на отделните банки.
А какво е мястото на Търговска банка Д в сегашната ситуация?
– Каквото е на всяка друга банка. Разполагаме с много голяма ликвидност и се борим за всеки клиент. Вече няма профилираност при банките – граждани, малки фирми, големи фирми. Искаме да привлечем за клиент всеки, който разполага с добри доходи или бизнесът му се развива. Вярно е, че завишихме изискванията за обезпечение. Например имоти, които по ликвидационна стойност са 1 млн. лв., ние ги приемаме като залог по кредит за не повече от 250 хил. – 300 хил. лева. Но правим това заради несигурността на пазара.
Вероятно ви помагат и милионите от държавната субсидия, които ДПС държи в Търговска банка Д? Наскоро медиите писаха, че вие сте една от кредитните институции на Ахмед Доган.
– Това пък въобще не е вярно. То не ни е клиент. Нито имаме пари на тази партия, нито на структури, близки до ръководството на ДПС. Това са някакви небивалици. Дори собственикът на банката Фуат Гювен често ме пита какво й е турското на тази банка, освен че черпим турско кафе. Той е купил тази банка с пари, спечелени от бизнеса си в България. Никога не е вкарвал пари от Турция, както и никога не е изнасят средства от България към бизнеса си в Турция. В качеството си на собственик винаги е държал да се знае, че банката му е българска. И никога не сме си позволявали дори да опитваме да привличаме пари, които ще хвърлят сянка върху този имидж или ще ни вкарат в политически интриги. Затова ви казвам, че ДПС не държи пари при нас. В други банки може да има, но не и тук.
Разговора води Петър Илиев
nbsp;
