Преди два-три месеца в. БАНКЕРЪ описа различни нарушения на бившата председателка на Селскостопанска академия Светла Бъчварова, които навеждат на мисълта, че научното звено е било превърнато в семейно ООД. Част от финансовите й нарушения са анализирани и в одита на Сметната палата, а шефът на палатата Валери Димитров изпрати доклада на държавните инспектори в прокуратурата. Обвинението все още не се е произнесло по тях.
Междувременно до в. БАНКЕРЪ стигна един доста любопитен договор, подписан от нея на 13 август 2009-а, с който според специалисти
държавата е ощетена с над 3 млн. лева
nbsp;
Историята, разбира се, има своето обяснение. Контрагент на академията е не просто някаква частна фирма, а компанията на един от най- големите българските олигарси – Гриша Ганчев чрез фирмата му Литекс комерс. В този случай се потвърждава старата максима, че колкото си по-богат, толкова по-евтино можеш да получаваш всичко, което пожелаеш. Оказва се, че с така спазарената сделка между Ганчев и Бъчварова частната фирма е получила близо 10 000 дка (според приемо-предавателния протокол става дума за 16 поземлени имота) земеделска земя край Балчик за срок от десет години и с годишен наем от 17 500 лева. Простите изчисления показват, че Ганчев е поел тежкия товар да плаща по 1.79 лв. (с включено ДДС) за декар… годишно. Още по-любопитен е процесът на преговорите. На 7 август Литекс комерс внася официално заявление, в което ясно посочва желанието си да получи точно тази земя като арендатор, за да я обработва. В това намерение, разбира се, няма нищо лошо. Очевидно обаче в
процеса на размисъл
nbsp;
около бъдещия контракт Бъчварова е била убедена, че договорът за аренда не е най-добрата форма и след по-малко от седмица (договорът е подписан на 13 август) желанието на Ганчев е изпълнено, но …чрез договор за съвместна дейност. По този начин на практика се избягва плащането на доста по-високите арендни вноски, които според специалистите би трябвало за този географски регион многократно да надвишават сумата по подписания контракт. В тази област на България арендните вноски (за кампания 2010-а – например) са около 80 лв. за декар. Всъщност това, според разбиращите тази дейност, си е просто
прикрит договор за аренда
nbsp;
в който е намерена формула да се плаща в пъти по-малко на държавата за ползването на земи от държавния поземлен фонд. В същото време обаче частната компания, основавайки се на така подписания контракт, заявява същите тези земи (съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители) в Държавен фонд земеделие. Оттам пък получава съответната субсидия за обработването им, която се отпуска от средствата за подпомагане на Европейския фонд за гарантиране в земеделието и от Европейския фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на страната.
Справка в официалния сайт на Държавен фонд земеделие показва, че размерът на оторизираното финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания на площ са следните: за 2009-а – 237.78 лв. на хектар, и за 2010-а – 283 лв. на хектар. С други думи, само от тази заявка и само от кампания 2010-а имуществените вреди на държавата са близо 300 хил. лв. (275 251.46 лв.), сочи анализ на сделката, направен при вътрешния одит на Селскостопанска академия след освобождаването на Бъчварова от поста й.
Широко популярна е поговорката Не е луд този, който яде баницата, а който му я дава.
С други думи – да бъде винен Ганчев, че е получил каквото е поискал на пъти по-ниска цена, е, меко казано, несериозно. Друг е въпросът кой и как е мотивирал държавния служител Бъчварова да предостави този огромен държавен имот в житницата на България срещу смешна сума чрез сделка, облечена полузаконно във формулата… съвместна дейност.
Ако човек се разрови още по-надълбоко в тази история, ще открие, че завладяването на територии в този регион от Литекс комерс е част от доста сериозна и дългосрочна стратегия, чието изпълнение винаги е подпомагано от земеделските началници на по-височки постове в управлението на страната. Ако се върнем още по-назад във времето, ще установим, че този набег на хората на Ганчев започва още през 2006-а, когато се подготвя придобиването на конезавода Стефан Караджа край Балчик. По това време жители на село Стражица алармират за започналото източване на конефермата. Седемдесет и двама човека внасят искане в областната управа сезира за случая Окръжната прокуратура в Добрич, тъй като, според тях, конезаводът тенденциозно се води към фалит. Стопанството е едно от малкото у нас, създадени специално за поддръжка на националния генофонд при конете и овцете. По това време то обработва именно тези 10 000 дка държавна земя. Чрез нея се изхранват над 90 коня и поколението им и 220 овце. В този сигнал хората казват, че сградният фонд не се поддържа и е ликвидирана площадката за изпитание на чистокръвни коне. От 2001-ва до 2006-а тогавашната управа е намалила конете наполовина и въпреки това е продължила да трупа дългове. Изпратени са сигнали до Комисията за борба с корупцията към Народното събрание и до Главна прокуратура, но резултат няма. Всъщност той идва две години по-късно (в края на август 2008-а) , след като години наред Министерството на земеделието (принципал на конефермата) и бившият министър Нихат Кабил (по ирония на съдбата – депутат в 40-ия парламент точно от Добруджа) и наследилият го Валери Цветанов с бездействието си бутаха елитното стопанство към фалит. И целта е постигната – заради дълг от около 3 млн. лв. източеният и опустошен елитен конезавод е обявен в несъстоятелност. Същата година (2008-а) Агенцията за държавни вземания във Варна продаде потъналия в дългове конезавод срещу скромната сума от 1.4 млн. лева.
Единственият мераклия за активите му
nbsp;
тогава се оказва дружеството с ограничена отговорност Дива лес , управлявано от Иван Василев, което е 100% собственост на Литекс комерс.
Според тогавашния областен управител на Добрич д-р Ердинч Хаджиев Гриша Ганчев се явил едва ли не като спасител. Той имал намерение да строи голф игрища в Шабленско (на земи, придобити чрез замени, за които в. БАНКЕРЪ е писал) и обещал, че ще обвърже тази дейност и с базата в Стражица.
Нека припочним, че фирмите на Гриша Ганчев, регистрирани на Вирджинските острови – Лийдър, Соутрейдинг и Джитрейд, бяха първите, които чрез замяна срещу терени в Ловешко придобиха земя от Държавния горски фонд край морския бряг в Шабленско.
Чрез покупката на конезавода Дива лес получава сградите му (34 на брой) заедно с правото на ползване на парцел от 226 991 кв. м земя, актувана като частна държавна собственост. Получава също 10 конюшни – повечето на по около 600 кв. м застроена площ, двуетажна административна битова сграда от 500 кв. м (която според кмета на селото по това време Шукри Щукри е действала като хотел), двуетажен жокей-клуб, ремонтна работилница, сеновали, складове, помощни постройки, трафопост. Цялата недвижима собственост на фермата е оценена на…135 хил. лв. На този етап няма как да бъде продадена и земята от държавния поземлен фонз, но формулата тя да бъде придобита за ползване срещу мизерни средства е реализирана по-късно от Бъчварова.
След покупката на конефермата плановете на Литекс комерс бяха широко популяризирани. Предвиждаше се да бъде изградено модерно съоръжение за хиподрумни надбягвания и развъден център. Проектирани бяха нови писти, боксове и халета с идеята хиподрумът край Балчик да се превърне в Балкански център. Според управителя на Дива лес, за да може това да се случи, компанията ще разчита и на близостта на Румъния, където няма хиподруми. Центърът тръгна с амбицията да обслужва България, Румъния, Гърция, Хърватска и Македония и да се превърне в туристическа атракция. Засега тези намерения не са реализирани може би поради кризата.
Очевидно обаче тази покупка не е задоволила Ганчев и той е успял да убеди бившия министър на земеделието Валери Цветанов да прехвърли и обслужващите конефермата 10 000 дка на Селскостопанска академия, за да може по-късно да прибере и тях, и то точно по начина, който вече описахме.
Когато разказваме тази история, както и подобни нея, не се опитваме да отречем правото на живот на частната инициатива. Тя безспорно е двигател на икономиката, както и свободната конкуренция и т.н. Става дума за стартовата позиция в контекста на тези ценности – те очевидно не се отнасят за всички еднакво. Казано по български – за един сухият комат, а за друг баницата.
nbsp;
nbsp;
Историята
Конефермата в с. Стражища край Балчик е създадена с указ на цар Борис III. Тя на няколко пъти влиза и излиза от списъците за приватизация след 1989 година. Близостта на базата до летища и пристанища в Балчик и Варна обаче неизменно провокира инвеститорския интерес.
През 2003-а френската компания Патрик Луи обеща да вложи 20 млн. щ. долара във фермата. Проектът предвиждаше създаване на съвместно дружество с държавно или общинско участие, което ще изгради ферма за 6 хил. елитни коня. Предложението на френските предприемачи беше българската страна да направи апортна вноска на 50 хектара земя в капитала на дружеството. Тази вноска трябваше да съответства на 20% от капитала на бъдещето предприятие. Французите бяха поставили условие земята да е близо до летище, откъдето да се извършва внос и износ на коне. Представителите на Патрик Луи поискаха освен апорт на земята да имат възможност да закупят и други 500 хектара, на които да построят конезавод и още един терен от 7 хил. хектара земеделска земя за отглеждане на необходимите за прехрана на животните култури. Чуждият инвеститор обещаваше да създаде 1200 работни места. Трябваше да се развъждат расови коне и за износ в САЩ и в страните от Европейския съюз. Но всичко това си остана проект.
