Европейската банка за възстановяване и развитие е започнала поредните преговори с кредитори и официални правителствени представители от Стария континент, за да предотврати отлива на средства от банковите поделения в Източна Европа. Това заявява в интервю за агенция Блумбърг Пирошка Наги – съветник на главния банков икономист. Наги очаква до няколко седмици да бъде постигнато споразумение по въпроса, което ще стане популярно с наименованието си Виена 2.
През 2008-а, след фалита на щатската инвестиционна банка Лиймън брадърс холдингс, най-големите трансгранични европейски банкови групи приеха да подкрепят поделенията си в държавите от Централна и Източна Европа и да не правят мащабни тегления на авоари от тях. В противен случай можеше да се стигне до банкова криза не само в отделните страни, но и в региона като цяло. Това споразумение между тях и правителствата стана известно като Виенската инициатива. Сега обаче ситуацията е по-различна и е необходима засилена координация.
nbsp;
Дълговата криза в еврорегиона се очаква да подтисне търсенето на експортни стоки от Източна Европа и да намали притока на капитали там, както през 2008 г., пише в публикувания на 14 ноември Годишен отчет за прехода на ЕБВР, обхващащ 29 държави от бившия социалистически блок, в които банката инвестира. В него главният икономист Ерик Берглоф обръща внимание, че този регион има причина да се подготвя за нова криза и ако тя излезе от контрол, моделът за финансова интеграция между напредналите и развиващите се стопанства ще бъде изложен на опасност.
Трусовете в развитите европейски икономики представляват значителен риск, който може да бъде пренесен на Изток, смятат експертите на ЕБВР. Според тях най-чувствителни към нестабилността са България, Унгария и Словакия, следвани от Хърватска, Словения, Румъния и Полша.
Източна Европа може да попадне в кредитен срив
ако банките от западните й съседи изтеглят своите ликвидни средства от региона, предупреди на 7 ноември управителният директор на МВФ Кристин Лагард. Експерти на Моргън Стенли пък отбелязаха на 13 ноември, че финансовата стабилност на региона е в риск, защото западноевропейските кредитори се очаква да подстрижат балансите си с 2.5 трлн. евро, за да изпълнят изискванията за 9% коефициент на капиталова адекватност на първичния капитал (до средата на 2012-а). За целта ще са им необходими 106 млрд. евро, са пресметнали от Европейския банков орган, част от които могат да бъдат изтеглени от поделенията им в Източна Европа.
Икономистът на Номура интърнешънъл Пийтър Атард Монталто смята, че банките от Западна Европа вероятно ще се разделят с активи за 13 млрд. евро в източната част на Стария континент. Той очаква това да има обезпокоителен ефект върху Югоизточна Европа, особено върху България, Сърбия и Румъния, както и върху Унгария, заради по-стресовата пазарна динамика в тях. Монталто приветства евентуално споразумение Виена 2 и прилагането на вътрешни мерки като капиталов контрол, използване на резервите и потенциална национализация.
Европейските кредитни институции и Европейският банков орган уверяват, че са наясно със заплахите за източноевропейските банкови поделения и оторизираните власти работят в още по-тясно сътрудничество, отколкото през 2008-а – 2009-а, за да се справят с проблемите. Главният финансов директор на Ерсте банк Манфред Вимер обаче не вижда нито необходимост, нито желание западноевропейските кредитори да останат ангажирани с Виенската инициатива. Според него банките тогава са дали обещания, защото страни като Унгария и Румъния са имали големи дефицити по текущите си сметки и малко опции да се финансират сами.
И докато тече дебатът за Виена 2, обезпокоителните резултати вече започнаха да изплуват и те са основно с италиански адрес.
Уникредит отчете рекордна чиста загуба
в размер на 10.4 млрд. евро през третото тримесечие.
Банковата група, която развива дейност в 22 страни на територията на Стария континент, е включена заедно с 28 други банки в списъка на важните (от системна гледна точка) финансови институции, съставен от Борда за финансова стабилност. Акциите на Уникредит са загубили почти половината от пазарната си оценка от началото на годината насам. Причината е, че инвеститорите са в неведение за това колко вложения, чийто общ размер е около 40 млрд. евро, са на банката в италиански държавни облигации.
В официално изявление групата УниКредит обеща да предложи ясна стратегия за възстановяване на лидерската й позиция в тази сложна обстановка. Главният й изпълнителен директор Федерико Гицони подготвя емисия на права за 7.5 млрд. евро, средствата от която да отидат за подсилване на банковите капиталови позиции. Редом с това банковият бизнес на дребно ще се пренасочи към основните пазари в Италия, Германия и Австрия. Освен това Гицони предвижда да разшири бизнеса на Уникредит в най-печелившите страни от Централна и Източна Европа, включително и Полша, Турция, Русия и Хърватска. Докато дейността на нискорентабилните пазари в Казахстан и Украйна да бъде свита или прекратена. В хода на реформите банковото ръководство ще съкрати 6200 работни места, от които 12% от персонала си в Италия. Целта е до 2015-а УниКредит да увеличи възвръщаемостта на активите си и да повиши с 15% привлечените депозити.
Делът на Либия от 7.1%
бе замразен от Европейската комисия. Гицони уверява, че след като Либия няма да вземе участие в емисията на права, има достатъчно други акционери, които са готови да поемат дела й. Журналисти от Файненшъл таймс са научили от вътрешни банкови източници, че мениджъри на УниКредит вече са разговаряли с потенциални инвеститори от Китай и от Близкия изток.
Засега обаче всичко е в сферата на догадките. УниКредит трябва да обяви на 15 декември цена за продажбата на права от емисията, преди тя да бъде осъществена в началото на януари 2012-а. Консултант и световен координатор на операцията е Бенк ъф Америка Мерил Линч редом с италианската Медиобанка. Другите гаранти на емисията са Креди Сюис, Дойче банк, Сосиете Женерал, Ю Би Ес, Джей Пи Моргън и БНП Париба.
На фона на тази несигурност в средата на изминалата седмица плъзна слух, че ръководството на УниКредит ще поиска от централната банка да разшири типа активи, които ще приема като залог, след като доходността по италианските дългови книжа се движеше близо до най-високите си стойности в историята на еврозоната.
Банка д’Италия съобщи официално
че задължения за 88 млрд. евро, представляващи 3.2% от общия им размер за водещите 32 италиански банкови компании, имат падежи през 2012-а. Те обаче съвпадат с крайните срокове за погасяване на държавни дългове за около 307 млрд. евро, сочат данните на агенция Блумбърг.
На фона на тази обезпокоителна картина италианските банки се борят да разширят източниците си на финансиране. Към края на юни средствата от дребни инвеститори в италианската банкова система са се увеличили до 54.1% срещу средно 48.8% в останалите страни от еврозоната, показват данните на Банка д’Италия. Това обаче е качило банковите разходи за тези привлечени средства с 0.4-1.7% за първите девет месеца на 2011-а.
Делът на заемите, предоставени от Европейската централна банка на италианските кредитни институции, е нараснал на около 19% през октомври срещу 15% през септември, според Банка д’Италия.
