Г-н Костов, в четвъртък бе публикуван докладът на рейтинговата агенция ФИТЧ, в който между другото се казва, че има опасност от паника в българската банкова система. Смятате ли, че подобен риск въобще съществува? Питам ви в контекста на обсъждания Бюджет 2012, защото ако има дори опасения за паника в банковия сектор, държавата трябва да задели средства, за да се справи с нея.
-Наистина, макар и с много условности, ФИТЧ не изключва появата на финансова паника, свързана с банките. Очевидно експертите на агенцията подозират, че е възможно да започнат процеси на репатриране на средства от българските банки с гръцки капитал към техните майки в Гърция.
Големият проблем обаче, който посочва ФИТЧ, е твърде бързото нарастване на необслужваните кредити, защото то подкопава устоите на банковата система. И ако се появи допълнителен негативен фактор, който ерозира капиталовата адекватност, тогава наистина ще възникне голям проблем.
За съжаление обаче лошите прогнози все по-често се сбъдват. Вие сте човек, който познава както банковата система, така и държавните финанси. Какви са възможностите за реакция, ако опасенията на ФИТЧ се сбъднат?
-Има два начина БНБ да се противопостави на евентуален процес на репатриране или, казано по друг начин, на прехвърляне на средства от българските банки в други държави. Единият е да се въведат ограничения за такива трансфери, но практиката е показала, че банките винаги намират начин да заобиколят подобни рестрикции. Сигурно си спомняте, че преди време чуждестранните банки наливаха пари в своите дъщерни кредитни институции у нас, за да поддържат ръста в кредитирането. БНБ въведе ограничения, но те бяха заобиколени. Сега, ако гръцките банки започнат да теглят средства от поделенията си у нас, наложените от БНБ мерки отново могат да бъдат прескочени. За това си има голям брой финансови техники.
Има обаче и друг начин за въздействие от страна на Централната банка, който наистина е ефективен. Това е възможността й – при необходимост, да подмени ръководството на определени търговски банки, ако прецени, че са заплашени интересите на вложителите. А ако започне изтегляне на средства, за което стана дума, ще възникне точно такава хипотеза. И тогава БНБ може да изтегли ръководството на банката, в което няма доверие, и да повери временно управлението й на квестори, които ще координират действията си с БНБ и няма да се подчиняват на исканията на майката да прехвърлят средства извън страната.
Значи все пак има механизми, които да блокират изтичането на финансов ресурс от българската банкова система?
-Има, но те могат да бъдат компрометирани от сегашното развитие на събитията в Общинска банка.
Какво имате предвид?
-Знаете, че БНБ ограничи за шест месеца правото на група миноритарни акционери на Общинска банка да гласуват при провеждането на общите й събрания. Част от тези акционери обаче обжалваха тази мярка на Централната банка пред Върховния административен съд. Ако той от своя страна уважи този иск по същество и отмени заповедта на БНБ, ще ерозира възможностите й да прилага подобна мярка и в други случаи. Създава се прецедент, който ще доведе до компрометиране на правомощията на БНБ да налага мерки за запазване на стабилността на финансово-кредитната система. Стигне ли се до подобна развръзка, след това, ако на БНБ й се наложи отново да прилага подобна мярка, за да спре например прехвърлянето на средства от български банки в чужбина, тя много лесно ще може да бъде обжалвана и съборена в съда.
С други думи, Върховният административен съд може да взриви устоите на контрола върху българската банкова система. И се боя, че решението на ВАС се търгува между страните, които се борят за надмощие в съдебната система. Някой ще се опита да продаде способността на БНБ да се противопостави на евентуална паника в банковия сектор.
В случай че се стигне до подобна паника, смятате ли, че в държавата има финансов ресурс за финансово стабилизиране на банките?
-В България такъв финансов буфер въобще няма. Смята се, че системата е достатъчно стабилна.
А може ли да бъде изграден?
-В бюджета за 2012-а подобен риск – от паника в банковия сектор и необходимостта от рекапитализацията му, не е отчетен. Не виждате ли, че Министерският съвет и Народното събрание се опитват по много елементарен и погрешен начин да оправдават липсата на средства за едно или друго, както и собственото си бездействие със задълбочаването на кризата на европейските пазари. А аз смятам, че кризата задължава кабинета да задели финансови средства и да изгради буфери, които да се задействат в случай на необходимост, като например, ако възникне риск за банковия сектор. Защото необходимостта за подкрепа на банковия сектор ще стане абсолютен приоритет. Ние сме във валутен борд, който не може да оцелее при проблеми във финансово-кредитната система. Когато има криза, не трябва да се оправдаваш с нея, а да заделиш резерви, с които да посрещнеш проблемите, които тя заплашва да ти създаде.
Един подобен скрит буфер не е ли намерението на правителството да емитира външен дълг от 2 млрд. лева? С тези пари може да се посрещне евентуална необходимост от рекапитализация на банките.
– Когато поставих въпроса за дълга в Народното събрание, ми се отговори по един доста неудовлетворителен начин. Това бил нов дълг, брутен дълг, но когато се говори за съотношение от 18.8% на дълга към БВП, става дума за нетен, а не за брутен дълг. Проблемът обаче е другаде. И той е, че за да емитира този дълг, България трябва да се появи на финансовите пазари. А виждате какво се случва там – лихвите за държавните облигации на Испания и Италия изплуваха над 7%, а те са с по-висок рейтинг от България. Ако българското правителство се яви на тези пазари с облигации за 1 млрд. евро, а то има право да увеличи дълга с 2.3 млрд. евро, нали се досещате каква балтия ще се получи и по петгодишните, и по десетгодишните облигации? Лихвата по тях ще е много висока. Вярно е, че има оптимисти, които смятат, че лихвата по тях ще е 6% годишно. Аз обаче се съмнявам, че това може да стане при този полудял пазар. Едва ли ще получим по-изгодни условия от държави с по-висок кредитен рейтинг от нашия. При това в момента правителството няма никаква подготовка за подобна емисия. Няма кой да им я направи. Ако в Министерството на финансите имаше хора като Светослав Гаврийски и Пламен Орешарски , сигурно щеше да се намери решение за успешна облигационна емисия. Но те не са там. Истината е, че ако се наложи да емитираме външен дълг, това ще стане при много висок лихвен разход, който пък ще натовари бюджета и той няма да може да бъде изпълнен при планирания дефицит. Ето затова съм толкова притеснен.
