Екшънът, който се разиграва с Общинска банка, става все по-взривоопасен. В четвъртък (17 ноември) общинският съветник от Синята коалиция Атанас Атанасов заяви на специална пресконференция, че кметът на столицата трябва да поиска от БНБ да вкара квестори в банката, които да поемат управлението й. Това ще даде възможност на Столичния общински съвет да се подготви и да подаде до съда съответните искове, които да възстановят контрола му върху кредитната институция, заяви Атанасов.
До това екстремно искане се стигна след каскада от събития, последвали решението на БНБ от 10 ноември да отнеме за шест месеца правата на фирмите на Христо Ковачки – ЗАД ОЗК-Застраховане, Интеркомерс груп плюс ЕООД, Търговска асоциация ЕООД, Мина Станянци ЕАД и Атоменергоремонт АД, да гласуват на общите събрания на банката. Така на практика БНБ позволи на СОС да получи необходимото мнозинство и на общото събрание, проведено на 11 ноември, да промени състава на надзорния съвет и устава на Общинска банка. В променения устав бе записано, че всички важни решения ще се вземат с две трети мнозинство, а не с три четвърти, както бе досега. По този начин бе отнето правото на фирмите на Ковачки, които притежават 25.8% от акциите на банката, да блокират предложенията на СОС.
Победа! Върнахме банката на софиянци!. Това бяха възторжените лозунги, които вдигаха общинските съветници от ГЕРБ – Николай Стойнев и Орлин Алексиев, и Жельо Бойчев от БСП след края на общото събрание. В същия дух продължиха телевизионните им изяви през следващите няколко дни. Единствено Атанас Атанасов предупреждаваше, че радостта на общинарите е малко подранила, защото победата в една битка не означава, че войната е спечелена. И излезе прав.
Още преди общото събрание Общинска застрахователна компания на Христо Ковачки вече беше подала жалба пред Върховния административен съд срещу заповедта на БНБ за отнемане на правото й да гласува и бе поискала то да бъде възстановено, докато ВАС не се произнесе.
Ден след предупреждението, отправено от Атанасов – на 16 ноември, Софийският градски съд уважи искането на други две фирми на Ковачки – Търговска асоциация и Интеркомерс Груп Плюс, да спре вписването на решенията на общото събрание на банката за промяна в надзорния съвет и в устава й. На практика това бе охранителна мярка за обезпечаване на иска на въпросните дружества срещу решенията на общото събрание на акционерите на банката.
След това съдебно решение се оказа, че всъщност общинарите са върнали на софиянци едно голямо нищо! Точно по тази причина Атанасов обяви, че столичният кмет Йорданка Фандъкова и СОС трябва да настояват пред БНБ в банката да влязат квестори. Само че при сегашния изнервен финансов пазар БНБ ще трябва добре да премисли подобен ход.
Така или иначе претенциите и приказките, свързани с Общинска банка, създават пълен хаос, който в крайна сметка може да нанесе сериозни щети на бизнеса й и най-вече на вложителите й. Финансовото състояние на кредитната институция е добро, но нестихващите медийни, политически и корпоративни крамоли срещу нея могат да компрометират дейността й непоправимо.
В петък след редакционното приключване на броя на вестник БАНКЕРЪ стана известно, че събитията са взели благоприятна посока за Столичната община. Според информация, публикувана в Медиапул, съдия Христо Дачев СГС е разрешил вписването в Търговския регистър на решенията на общото събрание на Общинска банка, с които се променят надзорния съвет и уставът й.
Същият този съдия на 16 ноември уважи молбата на две компании на Христо Ковачки Търговска асоциация и Интеркомерс Груп Плюс да бъде спряно вписването като охранителна мярка по иска им срещу решенията на общото събрание. В двете определения на съдията от 16 ноември е записано, че те не подлежат на обжалване. Независимо от това обаче в петък той е приел жалбата на Столичния общински съвет срещу определенията, които сам е направил. Според Медиапул аргументите на магистрата са били, че към момента на вземане на решенията на 16 ноември той не е знаел за заповедта на БНБ, с която се отнемат правата на фирмите на Христо Ковачки, които са акционери в банката.
nbsp;
Защо се стигна до днешния хаос и кой носи вината за това?
Без съмнение още при създаването на Общинска банка е съществувала схема тя да бъде приватизирана под масата. За целта в края на 1997-а се провежда едно общо събрание на кредитната институция, на което представителите на Столичната община (по това време тя притежава 97% от акциите), гласуват важните решения, свързани с банката, да се вземат не с две трети мнозинство, а с три четвърти. За тази промяна са дали гласа си и тогавашният кмет Стефан Софиянски, и председателят на общинския съвет Антоан Николов. Тук големият въпрос е дали освен че са присъствали и гласували на събранието, двамата са имали мандат за това от Столичния общински съвет. За изясняването точно на това обстоятелство Атанас Атанасов настоява сегашните общинари да назначат анкетна комисия. Защото, ако подобен мандат липсва, направените още през 1997-а промени в устава на Общинска банка могат да бъдат оспорени в съда.
По-нататък събитията в банката се развиват по сценарий, който бе описан подробно в медиите още през 2005 г., когато се разрази скандалът за прехвърлянето на акции на банката на частни компании, а шефът на надзорния й съвет по онова време Любомир Павлов заедно с членове на управителния й съвет бяха арестувани. Още през 2005-а в. БАНКЕРЪ, а и не само той, написа следните факти:
Продажбата на Общинска банка (по онова време тя бе в процедура на приватизация) вече не зависи от волята на Столичния общински съвет, а от доброто желание на няколко частни фирми. Това са Софийски аптеки АД и Софстрой АД, БКС – Средец и СМФ – Монтаж на инсталации и уредби, които притежават общо около 25% от акциите на кредитната институция.
Собственик на 75% от акциите на Софстрой е работническо-мениджърското дружество Софстрой Приват. Заслужава да се отбележи, че според последната регистрация във фирмено отделение на Софийския градски съд в управителния съвет на Софстрой участва Ралица Грозданова, сестра на Диляна Грозданова, която е политически секретар на партията на Софиянски – Съюз на свободните демократи, и съпруга на Любомир Павлов, председател на надзорния съвет на Общинска банка и дясна ръка на столичния кмет.
Пакет от 75% от акциите на Софийски аптеки притежава дружеството Столични аптеки, чийто капитал е разпределен между много на брой физически лица. За Софийски аптеки се знае, че също е под индиректния контрол на Софиянски, като до приватизацията на дружеството през 2000 г. влиянието му там се налагаше от Пенка Иванова – съпруга на шефа на кметския кабинет Любомир Иванов. След нея – от Огнян Донев – изпълнителен директор на Софарма, също приближен на Софиянски и Любомир Павлов.
Фирмата Сердон, която е собственост на група физически лица, пък държи 75% от акциите на БКС-Средец АД. Шефове и на двете дружества са трима души – Димо Русенов, Димитър Димитров и Ема Бочева, които оглавяват БКС-Средец още по времето, когато то е било общинска фирма. А не е тайна, че в тези стопански структури на София се назначаваха хора, предани на кмета Софиянски и на заместника му по строителството Иван Гечев.
Година по-късно (2006-а) въпросните компании, които са контролирани от триадата Софиянски – Павлов – Донев, продават акциите си на единадесет фирми на Ковачки. По този повод сега Атанас Атанасов твърди, че е видял частно разследване, според което с парите, получени от тази сделка – 30 млн. лв., Павлов и Донев са купили Труд и 24 часа.
По информация на вестник БАНКЕРЪ обаче Ковачки е платил за акциите си в банката само 6 млн. лв. по сметка и е прехвърлил в полза на една от компаниите на Любомир Павлов земята и сградата на търговския комплекс Аско Деница. Това е цената.
Сегашният хаос едва ли щеше да съществува ако Столичният общински съвет бе поискал да се свика общо събрание на банката веднага след като в началото на 2011-а получи писмо от БНБ, в което се настояваше за смяна на надзорния й съвет. В него се казваше, че Общинска банка е предоставила на фирми, свързани с Ковачки, заеми, надхвърлящи ограниченията за големи кредити. По неофициална информация въпросните финансирания са достигали 36% от капитала на банката при разрешен максимум от 25 процента. Ако тогава СОС бе поискал да се свика общо събрание на акционерите и то не бе изпълнило изискването на БНБ, Централната банка, без каквито и да е угризения, можеше да отнеме правото на фирмите на Ковачки да гласуват и дори да им разпореди да си продадат акциите в Общинска банка. Само че общинските съветници неглижираха проблема и загубиха близо половин година, преди събранието да бъде насрочено. А дори и тогава допуснаха то да бъде провалено заради уж недоглеждане на служител в кметството. През това време фирмите на Ковачки направиха всичко възможно, за да влязат в законовите регулации. Затова Банков надзор на БНБ бе принуден да мисли нови мотиви, с които да отнеме правото на гласуване на свързаните с Христо Ковачки дружества. Мотиви, с които Върховният административен съд може и да не се съобрази.
nbsp;
