Права за едните – правила и проверки за другите. Вместо важен играч на световната сцена Европейският съюз все повече се превръща в пародия на самия себе си. В това няма нищо учудващо, след като почти никой не се стреми да спазва принципите, върху които е изградена политическата и икономическа та общност на европейските държави. За така широко прокламираните общи ценности по-добре въобще да не отваряме дума, защото голям брой от водещите европейски политици би трябвало да се изчервят от срам.
Френският президент Никола Саркози например заяви в началото на месеца, по време на среща в Страсбург, че Европа на две скорости е единственият възможен модел за бъдещето на общността. Малко по-късно агенция Ройтерс информира, че правителствата в Париж и Берлин, заедно с еврократите в Брюксел, дори вече чертаели планове за радикални реформи в ЕС, които се базират върху гореспоменатия модел, включително и върху инициатива за създаването на по-малка, но по-интегрирана еврозона. А както знаем, според самия председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу еврозоната е ядрото на ЕС. С една дума, защо да няма една по-малка сърцевина на общността и една доста по-голяма нейна периферия. Така явно с един куршум ще се отстрелят няколко заека, включително и неосъществимата мечта Европа да има някакво глобално политическо значение. За сметка на това обаче по-заможните европейски страни ще могат да запазят своето относително материално благополучие.
До подобни заключения явно са стигнали и експертите на водещата швейцарска банка Credit Suisse. Те твърдят, че Германия и Франция до седмици ще постигнат ключово споразумение за ново ниво на икономическа интеграция и създаване на нов митнически и данъчен съюз в рамките на еврозоната. Ако подобни предвиждания се сбъднат, ядрото на ЕС очевидно ще се сведе до двата добре известни локомотива на общността. Въпросът е защо информацията за подобни намерения идва от неутрална Швейцария, която не е член нито на ЕС, нито на еврозоната? Или може би географската, културната и лингвистичната близост на швейцарците с техните германски и френски съседи е изиграла определена роля в този случай? Ето как неочаквано за мнозина наследниците на Вилхелм Тел стават част от ядрото на един съюз, в който всъщност не участват. Други пък участват по силата на договора, но не знаят доста неща, които швейцарците знаят.
Но да не избързваме с изводите. Може би не сме разбрали всичко, както трябва, и в това отношение не сме единствени. Ясно е само едно – подобни приказки са абсолютно контрапродуктивни за бъдещето на целия Европейски съюз. Примерът с Холандия е достатъчно красноречив. Според публикации в западната преса, докато Германия и Франция допускат съществуването на Европа на две скорости, Хага желае да въведе отново граничен контрол по холандските граници. Всеки автомобил, който влиза в земите на кралица Беатрикс, оттук нататък следва да бъде фотографиран, а регистрационните му номера да бъдат контролирани. В случай че граничните служители се усъмнят в нещо, заподозрените автомобили ще бъдат прихващани и спирани за проверка от местната полиция. Отсега можем да се представим с какви регистрационни номера ще са повечето от спираните коли. Източноевропейците открай време са доста съмнителни за всякакви холандски служби.
Немското издание на авторитетния Файненшъл Таймс пише, че в момента 15 нидерландски ГКПП-та вече инсталират съответните автоматични пособия и че холандското министерство на миграцията е потвърдило достоверността на изнесената информация. По думите на холандски правителствени представители тези мерки били необходими в борбата с нелегалната имиграция и трафика на хора. Само че защо тогава беше целият този труд по т. нар. Шенгенско споразумение, което предвижда премахването на граничните контролно-пропускателни пунктове на цялата територия на ЕС и съгласуване на контрола по външните граници на общността. Или може би Шенген вече не е достатъчен за холандските политици, откакто дори България и Румъния изпълниха критериите за членство в него?
Най-лошото е, че подобни напъни за повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните за Евросъюза граници не са запазена марка само за Холандия. Независимо от някои плахи протести на Европейската комисия през пролетта на тази година гранични проверки извършваше и Франция заради наплива на тунизийски имигранти в Южна Италия, а по-късно това започна да прави и Дания по границата си с Германия. Липсата на общи европейски стратегии по редица важни въпроси, включително и в областта на миграцията, обяснява до известна степен едностранния подход на тези държави, но в крайна сметка на всички би следвало да е пределно ясно докъде води едностранното спасяване. Ако ЕС не решава най-големите политически, икономически и социални предизвикателства на днешния ден като едно цяло, той просто няма бъдеще.
nbsp;
nbsp;
