Продажбите на застраховки срещу загуби от гръцки, португалски, ирландски, испански и италиански дългови книжа са се увеличили в САЩ през първото полугодие на 2011-а. Това обаче води и до нарастване на риска за плащане по тях в случай на фалит. Гаранциите, които щатските кредитори са предоставили по дълговите книжа – корпоративни, банкови и правителствени, на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия, са нараснали с 80.7 млрд. щ. долара и към 30 юни са били общо 518 млрд. долара, сочат последните данни на Банката за международни разплащания (БМР). Тези гаранции са най-вече по договори за кредитни производни – credit default swaрs (СDS), твърдят базелските експерти. (Бел. ред. – Въпросните СDS-контракти изискват от продавача да плати на купувача номинала на застрахованата облигация, в случай че емитентът й е фалирал.). Така това, от което някои днес правят пари (продажбата на застраховки), утре може да им изиграе много лоша шега (ако емитента на облигациите фалира).
Реалната опасност
да се стигне до плащане по продадените застраховки се оказва доста по-висока, отколкото съобщават мениджърите на водещите щатски гаранти на СDS: Джей Пи Моргън Чейз, Моргън Стенли и Голдмън Сакс груп. Банките съобщават, че нетните им позиции са на по-ниска стойност, защото са купили и насрещни гаранции, с които застраховат своите СDS, продадени на други компании. Като се има предвид обаче, че финансово-кредитните институции от двете страни на Атлантика използват този вид кредитни производни, за да хеджират риска, потенциалните загуби в никакъв случай не намаляват, посочва Фредерик Кенън – директор за проучванията в инвестиционната банка Keefe, Bruyette amp; Woods Inc., Ню Йорк. Той пояснява, че големият проблем в случая е партньорският риск, защото не е ясно какво ще е финансовото състояние на контрагентите, когато даден контракт СDS трябва да бъде изплатен заради настъпил фалит. Нито кой в края на веригата ще компенсира загубите, ако всички купуват един от друг. Впрочем така се стигна до глобалния срив през 2008-а, но очевидно поуките не са били достатъчни. Пример за подобна застрахователна стратегия тогава демонстрира Америкън интърнешънъл груп, която не можа да плати издадените от нея застраховки по ипотечния дълг.
Любопитно е и друго: продадените от щатските банки кредитни гаранции са с три пъти по-висока стойност, отколкото
директните заеми
nbsp;
за Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия. Към 30 юни те възлизат на 181 млрд. щ. долара, сочат официалните данни на Банката за международни разплащания (БМР). Като се отчетат и СDS, общият риск на щатския банков сектор става 767 млрд. долара и се увеличава с 20% за първите шест месеца на 2011-а.
БМР не уточнява коя финансова компания колко кредитни застраховки е продала и на кого. Но продадените от щатски банки CDS по гръцки, португалски, ирландски и испански дълг са били почти толкова, колкото е спадът на експозицията на германски и английски кредитори към тях.
Петте водещи щатски банкови групи
Джей Пи Моргън Чейз, Моргън Стенли, Голдмън Сакс, Бенк ъф Америка и Ситигруп са продали 97% от всички СDS в САЩ, сочат данните на Службата за валутен контрол. Изброените банки имат ангажименти за чисто 45 млрд. щ. долара към дълга на Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия, става ясно от официалните банкови отчети в края на третото тримесечие. И макар в тях да е отбелязано, че имат генерални споразумения за прихващане на задълженията по СDS с контрагентите, на които продават и от които купуват контрактите, те не разкриват имената им.
Около 74% от търговските операции със СDS се осъществяват между 20 банки дилъри в света, сред които са и петте щатски групи, по информация на Trust amp; Clearing Corp. Това дружество води централен регистър за деривативите, които се търгуват извън официалния пазар.
Сметките на банкерите
На теория, ако една банка притежава гръцки облигации за 50 млрд. щ. долара и е продала кредитни договори за гарантиране на гръцки дълг за още 50 млрд. щ. долара, а е купила от други компании СDS за застраховка на тези активи за 90 млрд. долара, чистата й непокрита позиция към Гърция е 10 млрд. долара. Но така е само на теория!
Точно по този начин някои банки се опитаха да застраховат вложенията си в щатски ипотечни облигации с висок риск преди кризата през 2008-а. Например Голдмън Сакс и други играчи от бранша си бяха купили контракти СDS от Америкън интърнешънъл груп. Когато кризата избухна и се задълбочи, застрахователната компания не успя да плати по договорите на контрагентите си и след като остана без пари, щатското правителство бе принудено да я национализира, за да не допусне фалит и сътресения в цялата финансова система.
Подобен феномен сега може да сполети и Европа, смятат анализатори. Ако Гърция фалира и това предизвика бягство от дълговите инструменти на другите проблемни стопанства от еврозоната, може да се стигне и до момента, когато клаузата в контрактите СDS ще трябва да бъде изпълнена. А тя изисква от продавача да обезщети купувачите на тези инструменти. И ако той няма достатъчно средства, ще се случи бедствието Ей Ай Джи.
Всъщност спасителната операция за банковата група Дексия (от началото на октомври) напомня поразително на действията на щатската администрация отпреди три години. Управителят на Белгийската централна банка Люк Коен заяви на 7 октомври, че Дексия ще получи искане да увеличи с 16 млрд. евро залога по сметката за търговия с лихвени суапови контракти, които е продала. Два дни по-късно Франция и Белгия оповестиха, че ще помогнат на банката и успокоиха кредиторите, включително и собствениците на СDS и на други деривативи, че ще получат парите си до последния цент. На 23 октомври пък Ню Йорк таймс писа, без да цитира източника си на информация, че сред най-големите търговски партньори на Дексия били Голдмън Сакс и Моргън Стенли.
Стратегията на кредиторите
Банките купуват СDS и като застраховка срещу риска от фалит на търговските си партньори. За да са сигурни, че тези контракти ще бъдат изпълнени, банкерите се обръщат към институции със системно значение, като например Джей Пи Моргън Чейз, коментира Даръл Дъфи – професор по финанси в университета Станфорд. Тази банкова група държи 25% от всички кредитни производни в обращение в щатската банкова система, пресмята Службата за валутен контрол.
Например Голдмън Сакс се е застраховала срещу фалит на Ей Ай Джи, като е купила СDS от други финансови компании. Банковите документи, разсекретени по-късно от Конгреса на САЩ, показват, че част от тези контракти са й били продадени от Лиймън брадърс холдингс и от Ситигруп. Едната вече не съществува в правния мир, а втората бе спасена от кризата с държавни пари.
Анализаторите допускат, че щатските банки в момента купуват кредитни застраховки от големи европейски институции с презумпция, че страните от еврозоната в крайна сметка ще спасят кредиторите си. Всъщност европейците правят всичко възможно, за да не допуснат да влезе в действие клаузата за фалит от договорите СDS и така да изложат банковата система на риск. Те убедиха собствениците на облигации от частния сектор да приемат 50% загуба от вложенията си в гръцки дълг. Сделката включва доброволна замяна на съществуващите държавни облигации с нови.
Международната асоциация за суапови контракти и деривативи (ISDA), която решава дали преструктурирането на дълга трябва да доведе до плащания по СDS, обаче прецени, че няма повод да се задейства клаузата за фалит, защото споразумението е постигнато със съгласието на страните по него. Преценката предизвика коментари, че асоциацията е облагодетелствала големите банки, защото те участват в управлението й. (Бел. ред. – Бордът на ISDA е съставен от представители на десет банки и от пет инвестиционни мениджъри и решенията се вземат поне с 12 гласа за.) Това не пречи някои по-дребни инвеститори без влияние в ISDA да я атакуват в съда.
Трупането на риск
Много експерти и анализатори обвиняват щатския финансов министър Тимъти Гайтнър, че настоява европейците да сложат къщата си в ред, но не прави нищо, за да ограничи възникването на рискови ситуации у дома си. Гайтнър и управителят на Федералния резерв непрекъснато твърдят, че не се безпокоят за инвестициите на щатските банки в европейски държавен дълг. Източник на агенция Блумбърг споделил, че контролните органи, наблюдавали риска от СDS, смятат че американските кредитори са натрупали достатъчно големи залози по тези кредитни контракти и ще са в състояние да се справят с евентуални фалити.
Шефът на Джей Пи Моргън Чейз Джейми Даймън информира през октомври, че банката му е хеджирала всичките си вложения в европейски дългови инструменти чрез контракти с кредитори от други държави, включително и от Германия и Франция. Те били достатъчно разнородни и Джей Пи Моргън бил достатъчно защитен срещу загуби.
Това твърдение е доста спорно, като се вземе предвид фалита на инвестиционния посредник Ем Еф Глоубъл холдингс, управляван от бившия съпредседател на Голдмън Сакс груп Джон Корзин. Ръководството на брокера подаде документи за защита от кредиторите на 31 октомври, като декларира пасиви на стойност 39.7 млрд. долара и активи за 41 млрд. долара. Според Ройтерс това е най-едрата жертва на европейската дългова криза, тъй като групата понесе огромни загуби от инвестициите си за 6.3 млрд. щ. долара в белгийски, ирландски, испански и португалски облигации и получи искания за увеличение на залога по търговските си сметки, които не успя да изпълни. В отчета си пред инвеститорите за второто тримесечие Корзин ги убеждаваше, че непокритата му позиция към Испания е била само 1 млрд. щ. долара, а към Италия – 3 млрд. долара, защото е застраховал портфейла си. Подобно на Ем Еф Глоубъл и Моргън Стенли също огласи миналия месец доста по-нисък риск от вложенията си в дългови книжа на испанското правителство и на тамошни банки и компании на стойност 499 млн. щ. долара през третото тримесечие. Федералният съвет за проучвания на финансовите институции, който събира данни за щатските банкови регулатори и не признава някои прихващания, обаче твърди, че испанските инвестиции на Моргън Стенли са били в размер на 25 млрд. щ. долара през второто тримесечие. Чистата им стойност за Италия пък е 1.8 млрд. долара – според банковото ръководство, и 11 млрд. долара – според федералната агенция.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
