Бюджетът за 2012-а е приет. След близо двадесет часа ожесточени дебати в 2 ч. сутринта в петък народните представители гласуваха основния финансов закон на държавата. Ужасяващото е, че по време на обсъжданията така и не стана ясно дали приетите разчети за приходите и разходите на хазната гарантират стабилността на държавата през следващата година. В същото време депутатите от всички политически сили изляха порой от думи за какво ли не – за комунизма, за социализма, за световния империализъм и т.н. Като пороен дъжд валяха и предложенията да се дадат едни милиони на еди-кое си ведомство и да се отнемат от друго. Накрая дори се стигна до връчването на Златен скункс.
Най-важното – сериозна дискусия за възможностите, които този бюджет предлага за гарантиране на стабилността на държавата през 2012-а в условията на постоянно задълбочаваща се криза, не се състоя. А тя беше най-важната. И вина за това имат не само популистичните словоизлияния на опозицията, но и явното нежелание на управляващите – било то поради нечие нареждане, или просто от некомпетентност, да започнат сериозен дебат по темата. Така предложението на БСП за увеличаване на приходната част с 1 млрд. лв. остана висящо. Депутатът от Коалиция за България Пламен Орешарски се опита да предизвика по-задълбочен дебат по темата за бюджетните приходи и възможностите за тяхното по-добро управление.
Само данъчните приходи за следващата година възлизат на приблизително 15.3 млрд. лева. За сравнение, същото число през 2008-а възлизаше на 16.2 млрд. лв. при идентични преки данъци и по-ниски акцизи, особено върху цигарите, а и върху горивата. В относителен дял събираемостта през 2008 г., измерена като данъчни приходи към брутния вътрешен продукт, възлезе на около 24 процента.
За следващата година планираните данъчни постъпления спадат като относителен дял до под 19 процента. Сривът е с повече от 5% относителен дял от брутния вътрешен продукт. Ако изчислите колко биха били данъчните постъпления при запазената събираемост от 2008 г., ще получите разлика от над 5 млрд. лева. Тези 5 млрд. лв. не може да ги обясните по никакъв начин с промени във вноса и износа, заяви Орешарски и настоя дискусията да премине на професионална плоскост. Управляващите обаче демонстрираха нежеланието си да спорят на тази тема, с гробно мълчание.
Следващите важни въпроси бяха повдигнати от съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров.
Ако догодина не се изпълни очакваният растеж, което е по-вероятното, стагнацията в Европейския съюз вече се случва, а ние сме пряко зависими от тях, е твърде възможно и приходната част, макар че е планирана при 1% растеж, да не се събере изцяло, господин Дянков. Това е много сериозен риск за българския парламент и за българското правителство. При това положение идва логичният въпрос: къде са резервите? Буферите, които са предвидени в този бюджет, на нас ни се виждат критично малки. И ако изпълнението се окаже различно от очакваното, може да се окаже, че това е последната година, в която има свободна част на фискалния резерв. Може да се окаже, че през 2012-а фискалният резерв ще слезе под санитарния минимум и няма да може да бъде ползван повече оттук-нататък.
Вторият въпрос е дефицитът в бюджета. Надявам се той да е такъв, какъвто е предвиден, дори да е по-нисък, но реалната опасност е да е значително по-висок, ако не се изпълни приходната част и ако се стигне до раздуване на разходната част. И тук идва логичният въпрос: кога ще довършим започнатото с фискалния борд?, заяви Мартин Димитров. Но призивът му за дебат срещна мълчаливия отпор от мнозинството.
Очевидната истина е, че приетият бюджет за 2012-а едва ли ще бъде изпълнен в рамките на планираните приходи и разходи както като общи суми, така и отделни пера. Но не това е най-важното. Ключов факт за стабилността ще бъде да не се допуска по голям от планирания бюджетен дефицит както като абсолютен размер – 1.56 млрд. лв., така и като процент – 1.3 на сто от БВП. Вярно е, че правителството е смятало приходите – 17.03 млрд. лв., и разходите – 18.59 млрд. лв., при ръст на БВП от 1%, независимо че е заложило в макрорамката ръст от 2.9 на сто. Но този т. нар. буфер много бързо се изчерпва още преди да е започнала годината. Доказателство за това е новата прогноза на Международния валутен фонд за ръста на икономиката в България за 2012-а, която от 3% е намалена до 1.3% от БВП. Достатъчен е още един трус в Европа и очакванията за растеж на икономиката ни може да се свият и под въпросния 1%, при който е смятана приходно-разходната част на хазната за 2012-а. Тогава ще се случат и всички онези негативни събития, за които говори в пленарната зала Мартин Димитров. Неприятното е, че управляващите не казват с какви финансови резерви разполагат, за да посрещнат този негативен и съвсем не хипотетичен сценарий. Това създава потискащото впечатление, че резерви не съществуват и няма стратегия как да бъдат създадени.
