Севернокорейският вожд Ким Чен-ир напусна света на живите при обвити в мистерия и секретност обстоятелства. За лидера на Пхенян и неговото здраве от години се носеха различни слухове и последвалата развръзка най-точно показва какво е било истинското положение. Смъртта на диктатора обаче направи нещата дори още по-сложни. Неблагодарна работа е да предсказваш нещо в държава, където всичко е засекретено и се знае само името на поредния вожд.
Какво всъщност може да промени една смяна на върха в Пхенян, която най-после стана факт? Под ръководството на обявения за бъдещ лидер Ким Чен-ун Северна Корея може постепенно да се либерализира. Неговият баща няма как отдавна да не е разбирал, че това е единственият път да се гарантира стабилността на режима и страната за по-дълго време. Само че, за съжаление на Запада, няма много признаци за севернокорейска перестройка, както и за каквото и да било по-благоприятно развитие. Всичко подсказва, че диктатът на партията ще продължи. Историята доказа, че дори Ким Чен-ир е смъртен, а режимът му не е вечен, но още е рано за сбогуване със заплахата Пхенян.
Ким Чен-Ир, синът на създателя на Корейската народнодемократична република Ким Ир-сен, си остана енигматична личност. Той олицетворяваше може би последния култ към личността в комунистическия свят. Неговият портрет е окачен редом до този на баща му във всеки дом и във всяка обществена сграда в КНДР. Ким Втори беше осмиван и осъждан. Предишният американски президент Джордж У. Буш го наричаше пигмей и включи страната му в оста на злото, но хората, контактували с него лице в лице, разказват за сериозното му държание и детайлното познаване на събитията в света.
Смъртта на Ким Втори ще бъде усетена далеч извън Корейския полуостров. Пхенян отдавна предизвиква тревога в света заради своята ядрена дейност и ракетната си програма. По тази причина всички са обезпокоени от евентуална нестабилност и от последиците от смяна на ръководството на КНДР. Някои предполагат, че новият лидер ще продължи да демонстрира сила в региона, за да се утвърди. Други смятат, че Пхенян ще използва прехода във властта като възможност за подобряване на отношенията с международната общност. Основният аспект на севернокорейския проблем за световната общност в момента е страната да не изнася ядрените си технологии. До момента няма признаци КНДР да е създала бойна глава, която може да се монтира на междуконтинентална балистична ракета. Въпреки целия шум около севернокорейските оръжейни тестове все още не е имало нито един успешен. Това обаче едва ли носи успокоение на държавите в Пасифика.
Твърде вероятно изглежда Северна Корея – такава, каквато я познавахме досега – да е останала в историята. Едва ли обаче трябва да се очаква, че скоро ще настъпи демократизация. Предположенията, че след последните събития КНДР е на смъртен одър и режимът трябва само да бъде подбутнат, за да падне, изглеждат прибързани. Ситуацията на Корейския полуостров може много лесно да се изостри. Изключително важен е начинът, по който ще реагират САЩ или по-точно схемата, по която Вашингтон ще отговори на действията на Китай. Пекин подкрепя своя съсед, но в ръководството му се водят напрегнати дебати дали Северна Корея е от стратегическо значение. Едно е да подкрепяш затворен, но стабилен режим като при Ким Чен-ир, друго е да се ангажираш с помощ за непроверен ръководител. За китайските управляващи първото голямо решение в областта на външната политика ще е дали да обърнат гръб на КНДР, или да я осиновят като своя провинция.
Севернокорейският елит всъщност няма интерес от перестройка в страната. В Пхенян се опасяват от каквито и да било промени от страх да не се разклати ситуацията. Вариантът с обединение на двете държави около 38 паралел изглежда икономически невъзможен. Вече се появиха версии, че САЩ може да се възползват от момента и с подкрепата на Южна Корея и Япония да направят опит за силово сваляне на режима в КНДР. При това положение обаче ще се наложи всички да се съобразяват с Пекин, който едва ли ще гледа мълчаливо как връхлитат с огън и меч идеологически близкия му съсед. Невъзможно е да се прогнозира каква ще бъде позицията на Москва. До момента Кремъл има свое виждане за проблемите. Москва предвижда изграждането на транскорейски газопровод и железопътна линия и сега се надява кончината на Ким Чен-ир да не предизвика неочаквани промени.
Единственият въпрос със сигурен отговор в момента е кой ще поеме властта в Пхенян. За наследник на Ким Чен-ир беше определен най-малкият му син. Ким Чен-ун определено е млад и неопитен, но по-важна е неговата непредсказуемост. Макар едва около 27-годишен, той вече беше произведен в чин армейски генерал. Светът ще трябва тепърва да се запознава с изцяло нов политик. Според анализатори целта на последните конфликти на полуострова, при които загинаха 50 южнокорейци, е била да се спечели подкрепата на армията и да се подчертае намерението за запазване на доминацията на военните в държавната политика. На фона на историята изглежда логично младият Ким да тръгне в началото по добре познатия милитаристичен път, като продължи да развива ядрената оръжейна програма въпреки международното възмущение.
Почти от 60 години Северна Корея се готви за нова война – упорито и усърдно до дребнавост, сякаш армия от мравки гради крепост в местност, бедна на ресурси. Всъщност отдавна вече никой не очаква война, но с течение на времето подготовката става все по-старателна. Отбранителната промишленост е може би е най-доброто, с което изобщо разполага Пхенян. Не че постига някакви феерични успехи – главно защото всичко останало в севернокорейското производство е на още по-ниско равнище.
Дълго време обаче любимият ръководител в Пхенян знаеше твърде добре как да вдига залозите в международните преговори, водени от 2003 г. с цел да убедят Пхенян да се откаже от ядрените си амбиции. Ким Втори редовно тръшваше вратата на шестстранните дискусии с участието на двете Кореи, Китай, САЩ, Япония и Русия. Пхенян дори публично се подигра с международната общност, осъществявайки първия си ядрен опит на 9 октомври 2006 година. Дори и в деня, когато беше съобщено за смъртта на Ким Чен-ир, армията на Северна Корея реши демонстративно да раздвижи мускули и пусна две ракети в океана. Покойният вече вожд чудесно знаеше, че върховното оръжие е безценна разменна монета в тази игра на покер. И в чужбина, и в самата му страна, където за пропагандата е закон да възхвалява мощта на националната отбрана. Командният пулт вече е в ръцете на сина му.
Анатоли Стайков
