Министрите не са събрани в правителството, за да се обичат, а за да работят заедно. За мен най-важни са крайните резултати, които водят до връщането на доверието на хората в държавата и държавността. С тези думи премиерът Бойко Борисов определи до известна степен кадровата си политика. На него принадлежи и фразата: Искам по-голям ритъм на работа. Който не издържа на темповете, просто слагам друг.

Така през годината си отидоха министри и техни заместници, чиито места бяха заети от нови фигури. Сменени бяха и редица ръководители на държавни дружества и институции, роптаейки срещу твърдата герберска метла на пожарникаря.

В началото бе президентът

nbsp;

Една от емблемите на кабинета Борисов – министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, бе издигнат за президент и спечели надпреварата. Дълго време самият той твърдеше, че е експерт по строителството, при това непартиен и трябва да го оставят да се занимава с магистралите. Е, не стана така. Вън от съмнение е, че Плевенелиев бе едно от най-харесваните лица в правителството на ГЕРБ, и злите езици говорят, че именно заради популярността му министър председателят е решил да го отстрани от изпълнителната власт, за да елиминира каквато и да било конкуренция за себе си. Дали тези клюки са имали някакви основания, ще проличи от политиката на новия президент. Факт е обаче, че приемникът му в строителното министерство – 34 годишната бивша негова заместничка Лиляна Павлова, направи някои промени в начертания от Плевнелиев курс. Най-показателната от тях като че ли бе промяната в ръководството на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ).

Броени дни след като Павлова бе назначена за министър, договорът на дотогавашния председател на управителния съвет на институцията Сергей Михалев бе прекратен по взаимно съгласие, а на горещия стол седна инж. Лазар Лазаров, който дотогава бе член на съвета. Михалев е компютърен специалист по образование и се водеше за едно от личните назначения на Плевнелиев. Той оглави ведомството на 1 март, след като предшественикът му Божидар Йотов подаде оставка заради несъгласие с решението на кабинета да се създаде Национална компания Стратегически инфраструктурни проекти.

Впрочем

въртележката в пътния сектор

наистина се завъртя на пълни обороти. При назначаването преди време на Сергей Михалев в управителния съвет на Пътна инфраструктура влезе и Николина Николова. Тя зае мястото на германския експерт Клаус Дитер Щоле, който бе освободен заради приключването на ангажимента по изграждането на магистрала Люлин. Николова се смяташе за почти сигурен шеф на новата компания, която ще отговаря за строителството на аутобаните Хемус и Струма, но съдбата, или по-точно премиерът Бойко Борисов реши друго. В началото на октомври, със заповед на министър-председателя, тя бе назначена за заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, като зае овакантеното от Георги Прегьов място. Той пък си тръгна месец по-рано по лични причини. Новоназначеният заместник-министър бе натоварен с подготовката на проектите за следващия програмен период на Европейския съюз – 2014 – 2020 година.

Двадесетина дни по-късно намери отговор и въпросът кой ще оглави Националната компания Стратегически инфраструктурни проекти. Неин шеф стана Асен Антов – инженер със сериозен стаж в АПИ и с опит в подготовката на пътни проекти по програмата Джаспърс. При предсатвянето му Антов обясни, че намеренията му са компанията да бъде структурирана изцяло до средата на 2012-а и тогава да поиска от Европейската комисия одобрение, за да може да управлява евросредства, предназначени за строителството на магистрали.

Междувременно

промените в строителното ведомството

nbsp;

вървяха с пълна сила. В средата на септември Бойко Борисов назначи областния управител на Ловеч Николай Нанков за заместник-министър. До определянето му за областен управител през август 2009-а професионалната биография на родения през 1983 г. в Априлци Нанков е била свързана с разработването, управлението и изпълнението на проекти, финансирани от Европейския съюз. Иначе той се запомни с няколко показни акции, като например палене на бракониерски рибарски мрежи, а през 2010-а инспектира Ловеч с мотоделтаплан. В открит конфликт е с депутата от БСП Димитър Горов. Твърди се също, че като областен координатор на ГЕРБ е протеже на финансовия министър Симеон Дянков.

Другото ново попълнение в строителното министерство бе директорът от Софийска вода – Добромир Симидчиев. Заповедта и за неговото назначаване дойде лично от премиера Бойко Борисов, като той бе натоварен да отговаря за ВиК сектора и Националната компания Стратегически инфраструктурни проекти. Освен в Софийска вода Симидчиев е бил технически мениджър в дружеството Делфин проект екотехника и преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. След официалното му представяне на 26 октомври той потвърди пред журналисти родствената си връзка с бившия шеф на Дирекцията за национален строителен контрол Иван Симидчиев.

nbsp;

nbsp;

Вечният Минко си тръгна от Московска 33

Дългогодишният заместник-кмет по финансите на София Минко Герджиков неочаквано се раздели с длъжността си през март тази година. Опари го горещата каша, която столичните управници сами си надробиха с промените в данък сгради и такса смет. Тогава комедията бе пълна, тъй като никой не обясни как и защо се стигна до драстичното увеличение на налозите (в някои случаи над 70%), а не стана ясно и какво ще се прави оттам нататък. Затова пък за главен виновник на скандала бе определен Минко Герджиков.

Като заместник-кмет Герджиков е замествал и Стефан Софиянски, и Бойко Борисов, когато бяха градоначалници, и въпреки множеството трусове в кметството си спечели прозвището на несменяем кадър. На изборите през 2005-а бе и кандидат за кмет на столицата от СДС, но загуби катастрофално. Това обаче не му попречи да се закълне във вярност на Бойко Борисов и да си запази мястото в Столичната община. Герджиков остана непоклатим и след като бе осветен като агент на ДС.

nbsp;

nbsp;

Отстрелът в земеделието подмина Найденов

Редица висши чиновници от сектора на земеделието също напуснаха кораба на управлението, но ресорният министър Мирослав Найденов оцеля. През септември заместникът му Георги Костов подаде оставка, която премиерът Борисов прие. Според Костов причината за това негово решение е била чисто физическата невъзможност да съвместява заеманите длъжности. Освен че бе заместник на Найденов, отговарящ за горите в агроведомството, от юни той трябваше да управлява и Селскостопанската академия. Това назначение получи, след като предишният шеф на учебното заведение – Светла Бъчварова, беше освободена заради открити финансови нарушения. Първоначално бе съобщено, че Костов ще ръководи институцията само временно, докато се изготвят критериите за избор на нов председател и се обяви конкурс, но това така и не се случи.

По-интересното е, че не бе назначен друг човек на мястото на Георги Костов като заместник-министър. Така с неговия сектор сега се занимава само ресорната Иизпълнителна агенция по горите, начело на която е Бисер Дачев.

През юни с началническия стол се раздели и директорът на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Явор Недев. Съдейки по официалната версия, той сам депозирал оставката си при министър Найденов, която я приел след съгласуване с министър-председателя Борисов. Тогава от министерството обясниха, че освобождаването на Недев не е продиктувано от несправяне с работата, а от напрежението , възникнало между него и рибарската общност във Варна и неразпознаваемостта му от бранша. В последна сметка Недев беше изпратен едва ли не с благодарности за свършеното от него и за приноса му за усвояването на парите по оперативна програма Рибарство , които за няколко месеца, по думите на Мирослав Найденов, се увеличили от 3.58 на 20.15 процента.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

В енергетиката заложиха на смяна на партньорите

Доста бурна се оказа 2011-а и за чиновниците в енергетиката. Покрай скандала около анекс 12 към договора за изграждане на АЕЦ Белене в началото на април усилено се заговори за освобождаването на Трайчо Трайков като министър на икономиката, енергетиката и туризма. Но при все че получи жълт картон от премиера Бойко Борисов, до отстраняването му не се стигна. Затова пък падна главата на изпълнителния директор на Националната електрическа компания – Красимир Първанов, който всъщност и подписа въпросния анекс с руската компания Атомстройекспорт . Мотивите за освобождаването му бяха грубо нарушаване на йерархичните правила и неспазване на установената процедура за водене на преговори . За временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на НЕК бе назначен Михаил Андонов (дотогава главен счетоводител и член на съвета на директорите), който след проведен конкурс в края на юни бе избран и официално за шеф.

Месец след тази рокада си замина и единственото лично назначение на министър Трайков в екипа му от заместници – Марий Косев. Като причина за смяната му бе посочено зациклилото преструктуриране на енергетиката. Бях възложил и вече почти две години ще станат оттогава, да се направи реформа в енергийния сектор. Знаете, че от това, което ние заварихме при тройната коалиция, към днешна дата абсолютно нищо не е променено. И БЕХ (бел. ред. – Българският енергиен холдинг) си е БЕХ, и НЕК си е НЕК, и проектите са си същите. Да не говорим, че особено за диверсификацията на газовите връзки ми омръзна две години да питам кога в края на краищата ще се случат , каза тогава министър-председателят Борисов. По думите му Марий Косев твърде много пътувал в чужбина, а на него му трябвали работещи мотори – заместник-министри, които да правят реформи, да контролират проектите, а не от БЕХ да ги командироват напред-назад по света .

Наследник на Косев стана Дилян Добрев, който преди това бе заместник-председател на парламентарната Комисия по икономика и енергетика. Като такъв Добрев се запомни най-вече с внесените в последния момент промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които сериозно разгневиха инвеститорите.

Колкото до Марий Косев, неговият случай за пореден път доказа, че във властта е като в природата – никога нищо не изчезва. Дни преди Коледа Косев бе назначен за управляващ директор на дружеството Набуко България , което отговаря за строежа на европейския газопровод през българска територия. Той зае овакантеното от Кирил Темелков място, който пък през юни бе назначен за директор на държавната фирма Булгартрансгаз вместо Иван Дреновички. Последният се раздели с поста заради забавеното изграждане на междусистемните газови връзки с Румъния и Турция, реализирането на проектите за осигуряване на доставки от компресирано синьо гориво и разширяването на подземното газохранилище край врачанското село Чирен.

В последната седмица на 2011-а, бе утвърдена още една промяна в кабинета на министър Трайков. С решение на Министерския съвет заместникът му Евгени Ангелов бе освободен от изпълнителната власт. Той ще се премести на Дондуков 2 като част от икономическия екип на новоизбрания президент Росен Плевнелиев. Кой ще го замени още не е ясно, но е сигурно, че в икономическото ведомство ще бъде назначен и четвърти заместник-министър.

Смени по върховете имаше и в Мини Марица-изток и АЕЦ Козлодуй . С решение на Българския енергиен холдинг Евгени Стойков замени през февруари Тодор Тодоров начело на мините. По-късно през годината директорът на атомната централа Костадин Димитров беше освободен по здравословни причини и неговото място зае Александър Николов. Димитров изкара по-малко от година на водещата позиция, след като през ноември 2010-а замени тогавашния шеф на централата Димитър Ангелов, който бе пенсиониран. Любопитна подробност е, че самият Николов влезе в борда на АЕЦ Козлодуй след отстраняването на Ангелов от ръководното място. Той се оказа жертва и на един неприятен инцидент – в края на ноември бе нападнат пред дома му. В медиите бяха лансирани различни версии, но истинските поръчители, а и конкретните причини за случилото се все още тънат в мъгла.

nbsp;

nbsp;

Ерата Друмев в НДК приключи

Ерата Христо Друмев в Националния дворец на културата приключи някак си изведнъж. Изненадващо дори и за него самия, поради това че беше директор на комплекса 24 години от цялата му 30-годишна история. В началото на май Министерският съвет прие разпореждане за образуване на еднолично акционерно дружество с държавно участие на капитала Национален дворец на културата – Конгресен център София . То стана универсален правоприемник на Творческо стопанско обединение Национален дворец на културата .

Една от причините за това решение бяха предварителните резултати от започналата проверка в НДК за последните три години (2008- 2010-а). Според министъра на финансите Симеон Дянков инспекторите се натъкнали на сериозни нарушения при провеждането на обществените поръчки. Всъщност палитрата от гафове, според Дянков, била толкова широка, че финансовият инспекторат смятал да напише наръчник, описващ многобройните начини, по които може да се наруши Законът за обществените поръчки.

Дружеството вече се управлява от едноличния собственик на капитала чрез назначен от него съвет на директорите. За членове на съвета с мандат от пет години бяха определени Десислава Бинева, Мариана Чолакова и Тодор Влайчев. От 2007-а Бинева е изпълнителен директор на Съюза на издателите, Чолакова е собственик на консултантската компания Сол комюникейшънс , докторант по философия от Лайпцигския университет и почетен консул на Германия в Пловдив. Влайчев пък се е занимавал дълги години с недвижими имоти. Той е генерален мениджър на И Еф Джи Пропърти Сървиз , преди това е одитор в ПрайсУотърхаускупърс .

През февруари 2008-а Комисията по досиетата разкри, че Христо Друмев е бил 31 години секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност и на бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия.