Олимпийските маратонци на България

Гордостта на България в гимнастиката Йордан Йовчев заслужи мястото си в златните анали на българския спорт. Само преди около седмица 39-годишният българин се изправи срещу историята, спортната логика, съперниците, съдиите и тежката си контузия, но успя да победи всички. Нисичкият на ръст Йовчев за пореден път доказа, че е с огромно сърце. Почти на една ръка Данчо успя да изиграе многобоя в квалификационния турнир, за да спечели квота за Олимпиадата в Лондон догодина.

Със своята побеляла коса той може да мине за треньор или съдия, когато влиза в залата. Но, качете го на халките и годините просто изчезват, дори с разкъсан мускул в лявото рамо и силни болки в лакътя, написа с възхищение журналист от Ройтерс.

Президентът на българската федерация ще бъде записан на първа страница и в историята на световната гимнастика, след като е единственият в този спорт, спечелил правото да покаже магическите си умения на шест поредни олимпийски игри.

Ако през август Йовчев събере прощалните овации на английската публика, то той ще намери място и в най-елитния клуб на българските олимпийци. Само

трима наши спортисти досега

са успявали да се класират шест пъти на световния спортен форум – Нонка Матова, Таню Киряков и Евгения Раданова. В отбора предстои да влезе и Мария Гроздева, която си осигури място на игрите във Великобритания. По пет пъти с цветовете на България на олимпиади са излизали последната ни засега олимпийска шампионка Румяна Нейкова, както и гимнастикът Денчо Денев.

Първа, записала отличен 6, е състезателката по спортната стрелба Нонка Матова. Тя се появява в Сидни през 2000 г. за шести път на олимпиада, след което окачи пушката на пирона. Преди това обаче завоюва рекордните над 600 медала в спортната си кариера, 92 от които на световни и европейски първенства. Нонка Матова постави 11 световни и 28 европейски рекорда, четири от които надминаха постиженията и на мъжете. Но най-титулуваната жена в мъжки спорт като стрелбата така и не успя да спечели олимпийската титла. Матова остана само на стъпка от златото в Барселона 1992-а, като се класира втора в дисциплината 50 метра с пушка от три положения. През 1984-а пък Студената война й изигра лоша шега. Заради бойкота на Олимпийските игри в Лос Анджелис от страна на Източния блок тя е принудена да хване полет за Москва вместо за САЩ.

Пистолетът на Таньо Киряков вече е гърмял на шест олимпиади, но това не спира 48-годишния ветеран да мечтае и за поява на рубежа в Лондон. Последният шанс на големия шампион за върхова изява и квота ще бъде

европейското първенство с пневматично оръжие

в Лахти през пролетта. За пръв път русенецът се класира за Олимпиадата в Сеул през 1988-а, където влезе във финала на 10 метра пневматичен пистолет. Там Таню уцели 9.9 и така сензационно спечели златния медал още в дебюта си. След четири години в Барселона Киряков се класира за финал с най-високия резултат, само че оръжието му се оказа с дефектен преместен мерник и той не достигна до медал.

В Атланта 1996-а дипломиралият се със специалност Студена обработка на металите стрелец обаче успя да се качи на почетната стълбичка като бронзов медалист. Второто злато заблестя от Сидни – този път Киряков го спечели на 50 метра малокалибрен пистолет. Единственият олимпийски шампион в двете дисциплини заема 4-о и 7-о място в Атина. Киряков не успя да направи финал на Олимпийските игри в Пекин, след като завърши десети, а в спора за златния медал участваха първите осем. Някак между другото Киряков окачи на колана си и три европейски титли, а през 2000 г. бе избран за спортист №2 на страната ни.

Само двама български спортисти са участвали на летни и зимни олимпийски игри. Единият е футболистът на Славия и националния отбор Александър Шаламанов, превъплътил се и в ролята на скиор. Другата е Евгения Раданова, която повече от две десетилетия пишеше история на леда, а за разнообразие реши да яхне пистовия велосипед в Атина през 2004-а. Успехите на Жени в дисциплината шорттрек започнаха да валят като дъжд през Новия Милениум. И то след като в края на 2001-а Раданова преживява тежка физическа и психологическа травма – тя

падна на леда по време на тренировка

nbsp;

заедно със съотборничка, в резултат на което лицето й бе срязано дълбоко на две места от кънките. Жени обаче стисна зъби и само след година на 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити спечели сребро на 500 и бронз на 1500 метра. На зимната олимпиада в Торино 2006-а Раданова дублира постижението си на късата дистанция. В богатата си витрина от трофеи софиянката има 2 световни титли, 37 златни медала от европейски първенства и световен рекорд на 500 м, който бе подобрен едва след седем години.

След всеки постигнат успех става все по-трудно, очакванията са по-големи, отговорността – също. Но дотук не се оплаквам, Господ ме обича!. Това са думи на Мария Гроздева, превърнала се в любимка на цялата нация с многобройните си титли, медали и рекорди. Мария е единственият спортист, спечелил за България медали от четири олимпиади, както и единственият активен състезател в световната спортна стрелба с пет олимпийски медала. В Атина 2004-а чаровната дама с безпощаден мерник стана първата жена знаменосец, която носи българския трибагреник на официална церемония по откриването на олимпийски игри. И тя се отблагодари за честта, като първо се окичи с бронзов медал на въздушен пистолет, спечелен с инфарктен финал и невероятен изстрел от 10.9, а после спечели и златото в стрелбата с малокалибрено оръжие на 25 м пистолет. Обещах на приятели и журналисти да спечеля титла, а аз държа на обещаното!, заяви след финала щастливата българка, която впоследствие бе избрана за най-добър спортист на Балканите и Спортист №1 на България. Серията й от олимпийски медали започна с бронза от Барселона 1992-а, четири години по-късно в Атланта се окичи с медал от същия метал, а първото й злато бе завоювано с малокалибрен пистолет от Сидни 2000. Интересното е, че и двете й титли са постигнати с олимпийски рекорди.

Румяна Нейкова увенча славната си кариера с най-ценния олимпийски медал непосредствено преди да се оттегли от гребането. Първите й две участия на олимпиади бяха в Барселона 1992 и Атланта 1996. Впоследствие съпругата на сегашния спортен министър Свилен Нейков се ориентира към дисциплината скиф и печели бронз от световното първенство през 1999 година. Състезанието на летните игри в Сидни през 2000-а се превръща в един от най-големите успехи, но същевременно и най-сериозните разочарования за Нейкова. Българката гребе рамо до рамо с вечната си съперничка – Екатерина Карстен. Двете пресичат едновременно финала, а фотофинишът отрежда златото да е за състезателката от Беларус. През 2002-а и 2003-а Румяна печели златни медали от световните първенства в Севиля и Милано, но на олимпийските игри в Атина остава трета, след германката Катрин Рутшов-Стомпоровски и Карстен. Големият реванш за Нейкова идва на последните Летни олимпийски игри в Пекин, където най-накрая опитва вкуса на златния олимпийски медал.

Но да се върнем на феномена Йовчев. Прекрасният Йордан Йовчев, сега на 38 години, бе като истински ветеран професионалист. Той направи впечатляващи изпълнения на халки, земя и успоредка. Невероятно е като си помисля, че

Йовчев първоначално се пенсионира

nbsp;

през 1996-а преди 16 години. За да може, слава Богу, да се завърне през 1998-а за повторния си старт в гимнастиката на 25-годишна възраст. Представете си каква загуба би било това за него и гимнастическия свят, написа за българина Блайт Лоурънс, експерт в спорта от examiner.com. И наистина, в годините, през които Данчо се състезаваше, той се превърна в пример за подражание на младите и идеал за спортист, отдаден на каузата. Първите олимпийски стъпки на Йовчев бяха на Игрите в Барселона, а четири години по-късно в Атланта той е само на крачка от медал на халки.

Впоследствие Йовчев остава да живее и тренира в САЩ, където се подготвя без личен треньор и сам твори съчетанията си. Но никога не се съгласява да се състезава под американски флаг, въпреки че неведнъж са му предлагали да го позлатят. Пробивът е осъществен в Сидни, където става двоен бронзов медалист на земя и халки. На първенствата на планетата в Гент и Анахайм през 2001-а и 2003-а е двоен световен шампион на земя и халки, а на дневен ред вече излиза олимпийската титла. Игрите в Атина обаче се превръщат в голямата спортна драма на Йовчев. Въпреки че изиграва най-доброто и трудно съчетание на халки, златното отличие му е отнето от съдиите и присъдено на местния любимец Димостенис Тамбакос. Дори гръцката публика, известна с национализма си, не приема решението. Една легенда е ограбена, както неведнъж се е случвало в спорта. В Пекин Йовчев вече е преминал зенита на кариерата си и при все че влезе с втора оценка във финала на халки, направи груба грешка и остана осми.

nbsp;

Действащи световни спортисти с поне 6 участия на Олимпийски игри:

Йън Милър (Канада) – езда, спечелил е 1 бронз (9 участия)

Афанасий Кузминс (Латвия) – сп.стрелба, злато и бронз (8 участия)

Мерлин Оти (Ямайка) – лека атлетика, 3 сребърни, 6 бронзови (7 участия)

Реймонд Дебевец (Словения) – сп. стрелба, злато и бронз

Жозефа Идем (Герм., Ит.) – кану, злато, 2 сребърни и 2 бронзови

Юха Хирви (Финл.) – кану, сребърен

Андреа Банели (Италия) – сп. стрелба, злато и бронз

Йос Лансинк (Хол., Белг.) – езда, златен

Ралф Шуман (Герм.) – сп. стрелба, 3 златни, 2 сребърни

Людигер Бербаум (Герм.) – езда, 4 златни