Г-н Казини, какви са, според вас, перспективите за преодоляване на сегашната криза в Европа?
– Веднага искам да подчертая, че всички държави в ЕС се нуждаят от силно евро. Както е модерно да се казва в Европа: На нас ни трябва повече евро. Освен това кризата показа, че Европейският съюз се нуждае от по-голяма и по-ефективна координация както между отделните си структури, така и между държавите членки и европейските структури.
Знаете, че едно от слабите места, където тази координация бе нискоефективна, бе финансовата сфера. И точно тази слабост е сред причините за проблемите, които имат Европейският съюз и еврозоната в момента. Необходимо е да се въведат стриктни правила за размера и начина, по който се формират дефицитите и задълженията на отделните държави, защото се видя, че пазарите са много чувствителни към тези показатели.
Смятате ли, че въвеждането на данък върху банковите транзакции и унифицирането на правилата за формиране на данъчните основи в страните от еврозоната са адекватни ходове в сегашната ситуация?
– Този данък върху банковите транзакции, ако се реши да бъде въведен, мисля, че трябва да е еднакъв за всички държави. Въвеждането му на индивидуална основа – всяка страна сама за себе си, особено ако става дума и за отделни ставки, ще доведе до проблеми. Трябва да се има предвид обаче, че ние живеем в глобален свят и когато се прилага една такава мярка – като данъка върху транзакциите, е добре да има много точна оценка как тя ще повлияе на конкурентността не само на отделните банкови сектори, но и на икономиките на отделните страни.
Що се отнася до уеднаквяването на данъчните практики, напълно съм наясно, че ставките по данъците много трудно могат да станат едни и същи във всички държави. Причината е, че нивото на икономическо развитие, на доходи, на конкурентоспособност в отделните държави е много различно, което води до специфичните им данъчни политики и напасването им въобще не е лесна работа. Пък и не съм сигурен, че сега е момента този въпрос въобще да бъде обсъждан.
Правилно ли е, според вас, Договорът за усилен икономически съюз да бъде подписан като междудържавно споразумение само между приемащите го държави от ЕС, а не като акт на целия съюз? Това няма ли да доведе до още по-дълбоко разделение между страните членки на общността?
– Ще ви дам пример с нормалния живот. Има група от хора, които в името на някаква цел решават, че трябва да спазват едни и същи правила. Само че на един или двама души от тази група – по различни причини, тези правила не са им изгодни. Тях можете да ги принудите да спазват правилата само до определено ниво. Но ако те продължават да създават проблеми, просто престават да са част от групата. Иначе тя може да се разпадне.
Такава е и ситуацията с новите договори за финансова стабилност. Тук проблемът идва най-вече от Великобритания, която не проявява склонност да приеме правилата, заложени в проекта на новото европейско споразумение.
Неотдавна четох интервю с Романо Проди, който бе шеф на Европейската комисия. В него той посочва, че когато се дискутират важни въпроси за Европейския съюз, почти винаги Великобритания е против и допринася много малко за европейската интеграция. И тъй като Европа се нуждае от повече интеграция, не е редно през цялото време да чака Великобритания. Затова ако този договор не може да бъде сключен по стандартния ред, вероятно ще се стигне дотам правилата му да се прилагат от страните, които са декларирали ангажираност с него.
Повече интеграция означава ли, че кризата принуждава държавите в ЕС да се откажат от част от суверенитета си и да го делегират на европейските структури?
– Еволюцията в тази посока е напълно естествена, ако искаме да имаме интегриран Европейски съюз. Няма как част от националния суверенитет да не бъде прехвърлен към общоевропейските структури, колкото и дискусионна да е тази тема. Според мен този въпрос логично ще се решава със смяната на поколенията. По-младите хора се чувстват много повече европейци, отколкото нашето поколение. Когато по-младите поемат управлението в свои ръце, процесите на интеграция и европеизация ще станат много по-бързи и много по-лесни.
Тази интеграция обаче ни е необходима сега, защото виждате какво става. Пазарите са наясно, че зад еврото не стоят отделните държави от ЕС, а Европейската централна банка, чиито правомощия не са толкова големи и безапелационни като тези на Федералния резерв на САЩ или на Банк ъф Ингланд. Спекулантите са наясно, че правителствата вземат тромаво и дори страхливо важни решения за съдбата на еврото и за излизане от кризата и именно затова атакуват толкова стръвно пазара.
Противодействието може да дойде, ако бъде създадена една централизирана европейска структура, която да разгледа проблемите и да приеме план за преодоляването им, който да е общовалиден. Аз поддържам конкурентоспособността в различни сфери като финансите, иновациите, пазара на труда и така нататък, но трябва да има едни общи правила, които не само да ни помогнат да излезем от сегашната криза, но и да са достатъчно силен защитен механизъм срещу нейното евентуално повторение в бъдеще.
Европа на Римската империя или Европа на отделните държави предпочитате?
– На мен ми харесва федералният модел на САЩ. Нищо не пречи той да бъде въведен в ЕС, защото осигурява достатъчно силна централизация при запазване на широки политически, икономически, фискални и административни правомощия на отделните територии. Трудно мога да си представя, че в рамките на сегашния ЕС може да се създаде единна държава, каквато е била Римската империя.
Да се върнем в света на икономиката. Какъв е коментарът ви за понижаването на кредитните рейтинги на няколко държави от еврозоната, в това число и на Италия? И как се отрази това сваляне на рейтинга на италианската икономика и пазари?
– Намаляването на рейтинга на Италия вече се отрази на стойността на италианските държавни облигации. Затова и пазарната реакция на падането на рейтинга не бе много остра, нито пък бе продължителна. Тоест не доведе до големи проблеми.
Вярно е, че постигането на ангажимента за нулев бюджетен дефицит, който пое Италия, ще бъде по-трудно изпълним. Финансирането за икономиката ще поскъпне и през 2012-а едва ли ще има ръст на БВП. Но свалянето на рейтинга не създава проблеми за финансиране на плащанията по дълга. Единствено възможностите за съживяване на бизнеса ще бъдат редуцирани, защото вдигането на лихвите по държавния дълг индиректно води и до увеличаване на цената на всички видове кредити.
Какви са предизвикателствата, пред които са изправена икономиката и финансовите пазари на Апенините, и какви мерки ще предприеме италианското правителство за справяне с кризата?
– Труден въпрос. Премиерът Монти предприе правилна стъпка в потвърждение на целта си да елиминира бюджетния дефицит през 2013 г., въпреки че заложи на увеличаване на бюджетните приходи, а не на рязането на разходи. По този начин правителството взе мерки, за да не се свие потреблението. Сега трябва да бъде изпълнена една от най-важните части от пакета за реформи, които предвиждат либерализация на пазарите. Ако нямаме успех при тях, трудно ще постигнем икономически ръст. Наблюденията ми са, че повечето политически партии съзнават необходимостта от такива мерки и ще застанат зад тях, защото ако се стигне до предсрочни избори, спекулантите отново ще атакуват Италия.
Доколко е стабилен банковият пазар в Италия и съществуват ли опасности той да поднесе неприятни изненади?
– Двете най-големи банки – Интеса Сан Паоло и УниКредит, са много силни и тяхната стабилност, особено тази на УниКредит, ще нарасне, след като приключат процедурите по увеличение на капитала им. Има други банки, които се нуждаят от допълнителна капитализация, но като цяло финансово-кредитният сектор е доста стабилен. Имаше много сливания, които редуцираха големия брой малки банки в по-големи кредитния институции, разполагащи с повече финансови възможности.
Вярно е, че намаляването на рейтинга ще доведе до поскъпване на привлечения ресурс. Резултатът от това ще са по-високите лихви и свиването на нормата на печалба на банките заради по-ниските лихвени маржове. Да, ще сме принудени да свием печалбите си, защото не можем да си позволим да прехвърлим изцяло върху клиентите по-високата цена на парите, които привличаме. Направим ли го, допълнително ще затрудним възстановяването на икономиката и сами ще си нанесем вреда.
Като споменахте капитализация, как върви пласирането на емисията акции, с които ще се увеличи капиталът на УниКредит? Питам ви, защото през изминалите тридесетина дни се появиха много и за съжаление преобладаващо негативни коментари по темата.
– Знаете, че на 4 януари ние обявихме, че продаваме акциите от увеличението на капитала на УниКредит с определена отстъпка от пазарната котировка. И очаквахме, че първоначално пазарът ще реагира негативно на тази новина, както и стана. Борсовите котировки на акциите на УниКредит временно намаляха. Допълнително отрицателно влияние оказаха и общите проблеми с дълговата криза в Европа. Финансовите анализатори обаче бързо пресметнаха, че този дискаунт дава добри перспективи за бъдещи печалби на инвеститорите, закупили сега от акциите. Това се отрази на пазара и цената на акциите през следващите дни започна да се възстановява. Сега вече интересът към тях е много голям.
Много важно е, че сегашните големи акционери започнаха да потвърждават участието си в новата емисия. Един от акционерите – фондът от Абу Даби, дори увеличи дяловото си участие в банката от 5 на 6.5% от капитала й.
Затова смятам, че увеличението на капитала ще приключи успешно.
Доколко УниКредит Булбанк е финансово зависима от стабилността на УниКредит в Италия? Искам да коментираме малко по-подробно този въпрос, защото знаете, че всяка една негативна информация за УниКредит в Италия веднага предизвиква медийно напрежение и в България, независимо дали има основание за това, или не.
– УниКредит Булбанк е много стабилна институция. Ние имаме почти един милиард евро капитал. Освен това върнахме в капитала на банката пълния размер на средствата, платени като дивиденти на УниКредит. Това стана, като гласувахме увеличение на капитала с нова емисия акции, чийто общ размер покрива изцяло платения за 2010-а дивидент. Капиталовата ни адекватност е около 20 процента. Това са показатели за стабилност, които са доста високи дори на фона на много добре капитализирания български финансов пазар, чиято стабилност се дължи на благоразумната политика, водена от БНБ.
По отношение на ликвидността ние имаме стабилната финансова подкрепа на Банк Аустрия, като запазваме нивата на финансиране, което получаваме в последните години. Това е много важно, защото финансирането от Австрия е по-евтино от това, което можем да вземем от Италия в момента.
В момента УниКредит Булбанк е в състояние да подкрепи своите клиенти и подпомогне всички перспективни проекти в България. И ние го правим. Обемът на отпуснатите от нас заеми за последното тримесечие на миналата година е нараснал с 50 млн. лева. Проблемът е, че възможностите за кредитиране не се увеличават – икономическата активност е замръзнала, пазарът на имоти се свива, хората не купуват, потреблението спада. Гражданите се страхуват да инвестират и предпочитат да държат парите си в джоба или на депозит. И тези настроения не се променят, независимо че цената на кредитите в България не расте. Дори смятам, че лихвите по кредитите в България са по-ниски в сравнение с тези в други държави от ЕС. Уверявам ви, че цените на кредитите тук не са по-високи от тези в Италия (б.ред. – но италианците все още са по-богати от българите).
Ако днес искате да вземете ипотечен кредит в Италия, вие можете да го получите при 7-8% годишна лихва. А УниКредит Булбанк предлага ипотечен заем в евро при фиксирана лихва за пет години, която е сравнима с тази в Италия. Затова не виждам причина в България да се говори за скъпи кредити.
