Да се разбият услугите, които създават ненужна верига от банкови такси, такава цел си е поставил Мартин Димитров, председател на СДС. За плащането на всяка от тези такси се чака на отделно гише, прави се отделен банков превод и се взимат банкови комисиони.
Молбата за издаване на талон за собственост на моторно превозно средство е съпътствана с няколко поредни такси – дава пример синият лидер. – Това са такса за разглеждане на молбата – проверка на данните – такса за изработване – изработване и получаване на талона, обяснява той.
Таксите и респективно опашките пред различните гишета по тази усложнена процедура могат да нараснат значително, ако се налага смяна на номерата, преглед на канал и т.н.
Ето защо Димитров настоява услугите, които се използват заедно, да се обединят и да се даде възможност плащането им да става с един превод и една банкова такса. БАНКЕРЪ изказа съображенията си пред Димитров, че често пъти в една услуга са включени плащания към различни адресати, които имат различни банкови сметки и окрупняването им е невъзможно. Той обаче ни репликира, че не са малко случаите, където неговата идея може да намери приложение.
СДС натиска за премахване на верижните такси, които губят времето на гражданите и бъркат по-дълбоко в джоба им. От друга страна, те затормозяват дейността на администрациите, а банките се обогатяват, добави Димитров.
Ние сме напълно наясно, че не можем да се намесим на банковия пазар и да регулираме таксите. Знаете, че ние сме пазарно ориентирана партия, но въпреки това имаме решение, което е според всички правила и изисквания на тази ситуация, каза Мартин Димитров.
От СДС са забелязали, че банките имат една специална категория банкови такси Преводи към разпоредители с бюджетни средства.Тези такси често са в размер на около 3 лв., но достигат и до 5-6-8, дори 12 и 15 лева. Създава се парадоксът за услуги, чиято стойност е 1 лв., да бъде заплатена банкова такса от 3 до 15 пъти по-голяма от стойността на услугата, коментира Димитров.
Общият обем на таксите, събирани от банките на годишна база, е над 800 млн. лв. за 2011 г., констатира Димитров. Ето защо той предлага да се провежда отделен конкурс за избор на банка за всяка услуга, която осигурява общината или държавата. В рамките на този конкурс едно от условията, които да се поставят пред всички банки, участващи в него, е да няма специална категория такси на банките за Преводи към разпоредители с бюджетни средства. Таксите по обслужване на бюджетните организации да бъдат с размер на обичайните за банката такси.
Друг модерен изход от ситуацията е на всички каси, където се обслужват граждани, получаващи услуги от държавата, да се инсталират устройства за заплащане чрез банкови карти, казва Димитров. Това е истинското електронно правителство и истинското улеснение за българския гражданин при работа с администрацията, добави той.
В крайна сметка ние стигнахме до извода, че не са виновни банките, а проблемът е при държавата и администрацията. Те не са поставили ясна конкурентна база и държавата не пази гражданина, казва Димитров.
Мартин Димитров сезира на 20 януари Комисията за защита на конкуренцията, защото част от таксите имат дискриминационен характер. Димитров припомни и класическото определение за таксата като разходно ориентирана услуга. Не може банков превод към фирма да струва 2 лв., а към бюджета 5-6 пъти повече. Това са необосновано високи такси, има дискриминация и съмнение за картелно споразумение между банките, каза Димитров. Имаме конкретен повод Комисията за защита на конкуренцията да провери доколко тези такси са дискриминационни и доколко има потенциален картел между банките. Ние искаме от комисията конкретни действия и решения и се надяваме да не сме свидетели на поредната ситуация, в която тя ще се замотае и няма да свърши нищо, допълни той.
Като цяло предложенията на Димитров звучат добре в общата тоналност за социална справедливост и борбата срещу грабителската политика на банките. Само че повечето от тях са напълно безсмислени. Въпросните 800 млн. лв., за които Димитров споменава, са най-вече от такси по операции между банки и физически лица или частни компании, чието определяне не подлежи на каквито и да било регулации както у нас, така и в Европа. Що се отнася до таксите, плащани за преводи към бюджетни организации, за тях вече има законодателно решение. Още в края на 2010-а Народното събрание прие закон за ограничаване на плащанията в брой, в който се казва, че въпросните такси ще са за сметка на бюджета, а преводите ще стават с дебитни или кредитни карти. Друг е въпросът, че както прогнозира вестник БАНКЕРЪ, правителството и досега не може да предложи техническо решение за приложението на тези изисквания на закона. Министерството на финансите работи с Асоциацията на банките по изграждането на система за въвеждането на тези безплатни за гражданите преводи към хазната. Но поради немалкото технологични проблеми създаването на системата върви бавно. Според експерти има шанс през април тя да бъде приложена като пилотен проект за плащанията на данъци и такси към Софийската община, а до края на годината да влезе в още няколко бюджетни организации. Не е ясно обаче защо лидерът на СДС иска да се правят нови законодателни инициативи за нещо, по което вече се работи.
Банкери, пожелали анонимност, определиха като несериозни подозренията на синия лидер за наличието на банков картел при определянето на таксите за преводи към бюджета. Те поискаха Димитров да се аргументира с примери от практиката, за да му отговорят по същество. И поясниха, че по принцип бюджетните сметки са много по-сложни за обслужване от техническа гледна точка и за това таксите за тях са по-високи. От друга страна, отдавнашна практика е бюджетните предприятия да си избират обслужващи банки с конкурси и това на практика обезсмисляло твърденията на Димитров за тайни съглашателства между конкуренти.
Официално мнение за БАНКЕРЪ изказа единствено Ирина Марцева, главен секретар на Асоциацията на банките в България. Таксите се определят от пазара и за всяка банка те са такива, каквито е предположила, че могат да бъдат, каза тя.
На обвинението за картел между банките Марцева заяви: Въпроси, свързани с банковите такси, никога и по никакъв начин не са били обсъждани в АББ.
