Гръцкият премиер Лукас Пападимос призова политическите лидери да подкрепят жизненоважната сделка за преструктуриране на дълга на страната, както и допълнителни болезнени икономически реформи, за да убедят официалните кредитори, че Атина ще изпълни поетите ангажименти към тях. Пападимос предупреди на 19 януари трите партии, стоящи зад управляващата коалиция, че без силна политическа воля за промени Гърция няма да получи достъп да новия спасителен пакет от заеми за 130 млрд. евро и ще фалира. Гръцкият кабинет няма да успее да издължи на собствениците на държавни облигации 14.5 млрд. евро на падежа им на 20 март.
Гърция води битка на два фронта
nbsp;
В средата на седмицата (на 18 януари) в Атина бяха подновени тежките преговори между частните кредитори и правителството за опрощаване на част от гръцките задължения, които бяха прекратени на 13 януари. Тогава управляващият комитет, представляващ инвеститорите в гръцки книжа, се оттегли заради невъзможност да се постигне съгласие.
От гръцка страна преговорите се водят от премиера Пападимос и от финансовия министър Евангелос Венизелос. Частните кредитори, както и досега, са представлявани от управителния директор на Института за международни финанси Чарлз Далара и от Жан Люмиер – специален съветник на председателя на БНП Париба.
На 20 януари в гръцката столица пристигнаха и шефовете на мисиите на тройката кредитори от Европейската централна банка, МВФ и Европейската комисия, за да установят дали има напредък по изпълнение на реформите, които през ноември 2011-а поискаха от новия кабинет на Пападимос. Преди това, на 17 януари, в Атина кацнаха техните технически екипи, за да подготвят преговорите с гръцкия финансист ‘b91 Венизелос.
Зациклянето на преговорите с частните кредитори
nbsp;
притесни европейските лидери и предизвика изненадващото посещение на външния министър на Германия Гидо Вестервеле в Атина на 15 януари. Канцлерът Ангела Меркел пък заяви в радиоинтервю същия ден, че следи внимателно процеса и призова Института за международни финанси (който представлява частните кредитори) да се придържа към условията на миналогодишната сделка. Както е известно, на срещата на върха на европейските лидери на 26 и 27 октомври 2011-а частните кредитори се съгласиха доброволно да отпишат 50% от номинала на гръцките дългови книжа, които са купили.
Преговорите между Атина и представителите на инвеститорите се водят от седмици и голяма част от споразумението между тях е готова, твърдят близки до събитията лица. Окончателното решение обаче се бави заради спорове за лихвите и за срочността на новите облигации, които ще емитира гръцкото правителство в замяна на опростения дълг. Първоначалната договореност е била за лихвени плащания по купоните на стойност малко под 5% годишно. Германия обаче предложила не повече от 2-3%, което би увеличило загубите на частните инвеститори от 60 на над 80% от сегашната нетна стойност (Net Present Value) на дълга. Очевидно подобни условия са неприемливи за частниците и направо биха фалирали гръцките кредитори, които притежават местен държавен дълг за около 40 млрд. евро.
По информация на официален представител на гръцкия кабинет след подновяването на разговорите на 18 януари на обсъждане били подложени всички проблемни величини, по които страните са излезли с нови предложения. Защото
лихвите по новите облигации
са най-видимата част от препирните, но не и единствената спорна точка. Например, съгласно споразумението между лидерите на Европейския съюз и Института за международни финанси от 26-27 октомври 2011-а, притежаваните от частните кредитори дългови книжа за над 200 млрд. евро трябва да се заменят с нови, чийто номинал да е наполовина по-малък, или 100 млрд. евро.
Прокрадва се оптимизъм за постигане на задоволителна сделка, споделил в телефонно интервю за Блумбърг бизнесуик на 17 януари Брус Ричърдс – главен изпълнителен директор на инвестиционната компания Marathon Asset Management от Ню Йорк. Marathon участва в комисията от 32 частни кредитори на Гърция, създадена през ноември 2011-а, за да преговаря с Атина, с МВФ и с ЕС и не е член на по-малкия управляващ комитет, който участва директно в преговорите.
Според Ричърдс новите облигации, с които ще бъдат заменени старите гръцки дългови книжа на частниците, вероятно ще носят годишна лихва в интервала от четири до 5% и ще имат 20-30 години срок до падежа. Те вероятно ще се търгуват за около 50% от номинала си. Като цяло новата NPV (нетна стойност на дълга) за частните инвеститори в гръцки облигации ще е около 32 евроцента за едно евро, или 68% загуба за собствениците им.
Пожелал анонимност официален представител на ЕС пък заяви, че двете страни по преговорите са се обединили около предложение за първоначална годишна лихва под 4%, която постепенно да нараства до 2020-а.
Пазарлъците по сделката за преструктуриране на гръцкия държавен дълг продължиха и на 20 декември, но до редакционното приключване на броя на в. БАНКЕРЪ в петък нямаше окончателно решение. Надеждите на участниците са резултат да има до 23 януари.
Търсят се и начини
да спестят допълнително 1.5 млрд. евро
nbsp;
на бюджета, което ще даде основание на тройката официални кредитори да отпуши преговорите за новия спасителен пакет от заеми през следващия месец.
Атина успя да свали бюджетния дефицит до 9.6% от БВП през миналата година – крайно недостатъчно, макар и под психологическото равнище от 10 процента. И тъй като от пенсионерите и от хората с ниски доходи едва ли ще могат да се изстискат още пари, финансовите експерти настояват за реформи на трудовия пазар, за да се намалят разходите и да се стимулира конкурентоспобността на гръцкото стопанство.
До края на седмицата парламентът трябва да одобри нов пакет от закони, който да модернизира данъчната администрация и да либерализира над 130 затворени професии – мерки, договорени с ЕС и с МВФ още преди две години. Освен това ще продължи и акцията по съкращаването на над 150 хил. работни места в държавния сектор до 2015-а, след като ангажиментът за елиминиране на 30 хил. чиновници през миналата година не бе изпълнен. Едва хиляда служители загубиха работата си заради бясната опозиция на политици и профсъюзи, а програмата официално бе призната за провалена.
