Времето си минава и става все по-недостатъчно за сегашния обитател на Елисейския дворец. Първият тур на президентските избори във Франция е насрочен за 22 април, а популярността на Никола Саркози сред местните избиратели продължава да пада.
Според едно от последните социологически проучвания, за кандидата на социалистическата опозиция Франсоа Оланд биха гласували 30% от французите, а за Саркози само 23 на сто. Резултатът на държавния глава е направо унизителен, като се има предвид, че за крайната десница, оглавявана от Марин льо Пен, гласа си биха подали 21% от електората. Това развитие повдига един буквално еретичен въпрос: дали Сарко въобще ще се класира за евентуалния балотаж на 6 май? За победа в първия тур вече почти никой не говори. Явно дори в най-близкото обкръжение на президента не вярват, че той ще съумее да преобърне тази негативна тенденция в оставащите до вота три месеца.
Неотдавна близкият до неоголистите вестник Les Echos цитира един от лидерите на Съюза за народно движение (партията, излъчила президента – бел. ред.), който в прав текст твърди, че Саркози е гроги, ударен е тежко и прилича на боксьор, който виси на въжетата на ринга. Без съмнение, това е доста обидно сравнение, но Саркози определено има над какво да се замисли. Избори не се печелят само с нервен политически маратон, състоящ се от многобройни срещи с други висши държавни лидери, откриване на конференции, пиар прегръдки с местни фермери и телевизионни интервюта. Особено когато голяма част от французите смятат, че си се провалил в първия си президентски мандат.
Истината наистина боли, а тя е – че въпреки някои безспорни външнополитически успехи балансът на Никола Саркози като държавен глава не изглежда никак окуражително. Забравени са вече краткосрочните победи от срещата на Г-20 в Кан и успешното детрониране на Муамар Кадафи с активно френско участие. Французите се вълнуват преди всичко какво става с местната икономика. А точно в тази област седмият президент на Петата република няма с какво да се похвали.
Непрестанните политически совалки и многобройните пътувания нагоре-надолу из френската провинция не помагат. Фактите си остават непроменени: нарастващ държавен дълг, все по-голям бюджетен дефицит, висока и буквално неизкоренима структурна безработица. Освен това се стигна и до понижаването на кредитния рейтинг на Франция от специализираната агенция Standard amp; Poor’s, което беше тежък удар върху изборните планове на Саркози. И, за капак, трагичната гибел на четирима френски войници в Афганистан, сред които и един български легионер.
Може би това е причината за появилите се през изминалата седмица във френската преса съобщения. От тях става ясно, че Саркози е заявил по време на среща с най-верните си политически съратници, че вече вижда пред очите си края на своята политическа кариера. Дали обаче това е правдоподобно, или е по-скоро поредният предизборен трик? Отговорът ще разберем съвсем скоро. Денят на истината във Франция наближава.
nbsp;
nbsp;
