Ангел Найденов е роден на 28.09.1958 г. в Кърджали. Завършил е Висшето военноморско училище във Варна, специалност инженер-навигатор, както и държавна администрация и право. Бил е кмет на Димитровград и областен управител на Хасковска област. Депутат за пети мандат. Заместник-председател е на ПГ на Коалиция за България и на Комисията по външна политика и отбрана. Член на Изпълнителното бюро на БСП.
Г-н Найденов, парламентарната ви група обяви, че няма да участва в доминираната от ГЕРБ комисия, която ще проучва случая с отвличането и убийството на Мирослава от Перник. Какви ще са следващите политически стъпки, които ще предприемете срещу полицейското насилие и пропуските в работата на МВР?
– Предложението на Коалиция за България, под което се подписаха и народни представители от ДПС и Синята коалиция, беше за създаване на специална анкетна комисия за установяване на действията по разкриването и разследването на отвличането и убийството на Мирослава Николова. Заявихме и намерение да внесем предложение за още една анкетна комисия за разследване на случаите на полицейско насилие. Продължаваме да поддържаме тезата, че не бива да се смесват различните случаи – от една страна, едно тежко престъпление, каквото е отвличането и убийството, аь от друга, случаи на превишени правомощия и на полицейско насилие, включващи и нарушаване на граждански и човешки права. Нашето нежелание да участваме в комисията, която предложиха от ГЕРБ, е свързано не само със смесването на случаите, но и с принципа на създаване на комисията. Ние предложихме в нея да участват равен брой народни представители от различните групи – по двама от всяка група, а ГЕРБ си гласуваха мнозинство от шестима народни представители и един уж независим услужлив депутат. Не желаем да участваме в бутафорията, която създадоха хората от управляващата партия, защото е ясно, че ако се търси обективност, установяване на истината и на всички обстоятелства и факти по различните случаи, които са предмет на анкетните комисии, трябваше да се следва вариантът на паритетното участие и да не се допуска политическо доминиране от една партия, която няма никакъв интерес да разкрива истината около трите случая – в Перник, Мировяне и Скравена.
Не разбрах каква ще е следващата ви политическа стъпка, ще събирате ли подписи за вот на недоверие?
– Ще добавя, че рядко може да се наблюдава такова единно отношение и позиции на различни парламентарни групи, каквито са Коалиция за България, Синята коалиция, ДПС и Атака. Това, което ни сближава като позиция, е, че анкетната комисия на ГЕРБ, освен че е бутафория , ще бъде и едно парламентарно извинение, едно парламентарно алиби на действията на министъра на вътрешните работи, който доминира над всички изявления, изслушвания и информации, които излизат от МВР. И, разбира се, ще бъде средство за замитане на следите на всичко онова, което се разминава със закона. Казахме, че блокирането на нашите инициативи, които освен комисиите включваха и отстраняването на вътрешния министър до приключване на дейността на анкетните парламентарни органи, изправя пред нас въпроса за вот на недоверие и това ще блде следващата парламентарна инициатива, която идва на дневен ред.
Очаквате ли да се подпишат и останалите партии от опозицията? Водили ли сте разговори с тях?
– Ще говорим за основателността на искането за вот на недоверие, очакваме и разговори по дефинирането на вота и, разбира се, по сроковете, в които да бъде внесен. Силно се надявам, че дебатите и позициите по гласуването на анкетната комисия по предложението на ГЕРБ ще бъдат основата за съвместни действия и по отношение на вота.
Да преминем към партийните въпроси. Има ли напрежение в БСП?
– Не. Има достатъчно ясни знаци за политика, инициативи, активности и на парламентарната група, и на БСП. Мисля, че всичко останало, което се внушава – лидерски битки и напрежение в организациите – е нещо, което ни пречи. И не бих искал да влизам в подобни коментари. Има ясно очертан дневен ред на това, което ни предстои като партия. То е свързано с отчетите и изборите в основните и общинските организации. Очакванията ми са свързани с демонстрирането на способности и възможности в рамките на партийните организации да се направи обективна оценка на влиянието и възможностите, които имат организациите, и на способността им да печелят избори. Очаквам да има откровен разговор в каква степен организациите, в които има напрежение, са го преодолели.
БСП заяви, че ще бъде активна опозиция, как ще промените политиката си така, че наистина да бъдете активна опозиция и хората да ви приемат като алтернатива на ГЕРБ?
– От началото на годината всеки, който следи изявите на групата на Коалиция за България със сигурност е видял ясно парламентарно очертани политически приоритети и теми. Те дават основата на претенцията за опозиционност и алтернативност на БСП. Поставихме въпроса за европейския финансов пакт и необходимостта от ясна позиция на правителството и на мнозинството. Това беше позицията ни още в първия пленарен дан на новия политически сезон. Няма съмнение, че това е една от най-важните и отговорни теми, които стояха и продължават да стоят пред страните членки на ЕС. Поставихме и въпроса за шистовия газ. Ясно е позитивното развитие по темата и ако не беше съвместният натиск от гражданските организации и от БСП, която първа повдигна темата, може би нямаше да се стигне до този резултат.
Но тезата на премиера вече е различна. Той казва, че е взето популистко решение. Възможно ли е да се стигне до прегласуване на мораториума?
– Всичко е възможно. Имаме достатъчно свидетелства на честите смени на позициите на Бойко Борисов не в рамките на седмици, а на едно денонощие. В случая дали ще преосмислят мораториума и как е въпрос, на който е трудно да се отговори.
Не допускате ли и външен натиск по темата?
– Няма как да гадая. Всичко е възможно.
След шистовия газ кои бяха другите ви приоритети?
– Промените в Кодекса на труда и намерението ни да сезираме Конституционния съд и промените, които са свързани с изборното законодателство. Независимо от това, дали може да има предсрочни избори, темата за промени в изборното законодателство се превръща в един от най-важните политически и парламентарни приоритети.
Какво точно искате да се промени в изборното законодателство?
– Необходима е промяна на цяла поредица от текстове, които отвориха широко възможността за контролиране на вота и купуване на гласове. И това беше масова практика на ГЕРБ на последните избори. Изборните им резултати в немалка степен се дължат именно на това.
Имате предвид кръстчето в бюлетините, с което единствено можехме да отбелязваме гласа си?
– Не само. Включително и възможността да се контролират цели комисии, да се изнасят цели чували и в секционните комисии да има предварително попълнени бюлетини.
Каква ще е вашата законодателна инициатива по промени на Изборния кодекс?
– Работна група подготвя предложения за промени в Избирателния кодекс. Ние сме заявили, че е необходима цялостна промяна в изборното законодателство. А не просто промени на отделни текстове. Разбираме и си даваме сметка, че трудно може да се разчита на успех за промяна на Избирателния кодекс като цяло, но програмата минимум е промени в отделните текстове. Това е предложение не само на нашата парламентарна група. Има и много неправителствени организации, които споделят това мнение. Има и категорични становища на международните наблюдатели. Има и позиции на останалите опозиционни партии. Иначе, извън парламентарните ни инициативи, са още и тези, свързани с липсата на политика по доходите и за спиране обедняването на българските граждани. Поставихме и въпросите, свързани със здравеопазването – от гледна точка на взаимоотношенията на държавния бюджет с бюджета на НЗОК. Пуснахме жалба до Конституционния съд за одържавяването на 100-те млн. лв. от вноските за здраве на българите, които бяха прехвърлени в бюджета на държавата. Поставихме и въпроса за безработицата. Правителството се самоуспокоява, че се намираме в златната среда в ЕС, но тази теза може да успокоява само сънищата на Дянков и на Младенов. Фактът, че нашите 12% безработни ни нареждат сред първите пет страни в ЕС по нива на безработица, са обезпокоителен въпрос.
Ще разговаряте ли с президента за свикване на Съвета за национална сигурност за финансовия европакт?
– Има логика да бъде свикан Съветът за национална сигурност дори и от гледна точка на заявените вече намерения за промени в специалните служби и преминаването им на различно подчинение.
Вашата теза по отношение на тези служби каква е?
– Нямаме окончателно становище, тъй като все още няма и окончателно предложение. Мога да изразя само собственото си мнение и позиция. Мисля, че е изключително необходим закон за националната сигурност, който да очертае рамките на бъдещото структуриране на националните служби. Всяка една от спецслужбите, която работи без закон, се нуждае от такъв. Трето, намирам логика в предложението НРС да мине на подчинение на изпълнителната власт. Мисля и че е удачно НСО да остане на подчинение на президента, дори и от гледна точка, че така може да се осигурят баланс и обективност на отношението към различните политически лидери, които са в обхвата на НСО.
