Поредният цирк разиграха през седмицата депутатите в парламента. Със 75 гласа за, 19 против и 22 въздържал се те приеха на първо четене дългоочаквания законопроект на закон за публично-частното партньорство, въпреки признанията на всички парламентарни сили, включително и на управляващите, че нормативът не струва. На практика текстовете, които уреждат отношенията между държавата и бизнеса, ще трябва да се пренаписват, тъй като са юридически неиздържани и дават възможност за злоупотреби.
Показателни за качествата на проекта са критичните бележки на Искра Фидосова (ГЕРБ). Ако бъде приет в този вид, законопроектът ще предизвика хаос в редица норми. Той отменя текстове в законите за държавната и общинската собственост, без да е разписано какво става с отнетите правомощия, твърди шефката на правната комисия. По думите й обектите и дейностите, които подлежат на публично-частно партньорство, се припокриват напълно с изброените в Закона за обществените поръчки. Което създава възможности за злоупотреби, тъй като не е ясно кога ще се прилага единият и кога другият норматив.
Без да отрича редица достойнства на проектозакона, съпредседателят на Синята коалиция – Мартин Димитров, пък смята, че ако той мине в предложения вариант, ще предизвика непредвидени обстоятелства в много сфери. Какъв е смисълът на закона, ако той може да се изменя на 50%?, попита Димитров. Причина за неговите тревоги е един текст от преходните и заключителните разпоредби, който позволява сключени концесионни договори да се изменят или допълват дори по отношение на обекта на концесията. Това ще става, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане на управлението на допълнителни услуги от обществен интерес. Казано по-ясно, заложеното в концесията строителство ще може да се увеличава с до 50 на сто от първоначално предвиденото.
Димитров дори видя връзка между тези текстове и строителството в Банско, където концесионерът Юлен настоява, че не е излязъл извън рамките на договора си, а неправителствените организации са на мнение, че ги е нарушил значително. Според лидера на СДС поправката ще даде възможност за узаконяването на това строителство.
Позицията на Павел Шопов (Атака) е, че законопроектът има достойнства, но само за тези, които чакат поредната порция държавни активи, за да се обогатят. Не мога да си представя, че комисиите са констатирали толкова много недостатъци в един закон и въпреки всичко изказват положително становище и предлагат да мине, отбеляза той.
В този дух са и критиките на независимия депутат Георги Терзийски. Неговото становище е, че проектът явно е правен от асистентка на Хари Потър, която е сложила в него щипка от Закона за концесиите, щипка от Закона за обществените поръчки, за да се получи накрая вещерски бъркоч в сектора.
И преди, когато сме говорили за закон за публично-частното партньорство, целта е била да се запълни една празнина. Сега обаче се получава мешавица, от която започват съмнения, че се създава много по-облекчен режим, за да се достигне до общинска и държавна собственост, изтъкна и Петър Мутафчиев от Коалиция за България.
Не внасят много светлина и текстовете, касаещи процедурата, по която ще се избира частният партньор за сключване на договор. А както навсякъде, мъглявите критерии създават по-скоро предпоставки за заобикаляне на правилата. Законопроектът например определя паметниците на културата като обект на публично-частно партньорство, а Законът за културното наследство забранява отдаването на концесия на тези с категория световно значение. Не е ясно и дали след обжалване на процедурите пред Комисията за защита на конкуренцията актовете на антимонополния орган ще могат се обжалват пред Върховния административен съд.
Проектът предлага също възстановяването на конкурсните процедури състезателен диалог и договаряне с обявление при сключването на концесии. В действащия сега правилник единствената допустима процедура е откритата. Поради липсата на гъвкавост тя не позволява избор на частен партньор в по-сложните от правна или финансова гледна точка случаи, се казва в мотивите към проектонорматива. Но истината е, че това може да се окаже една доста удобна вратичка, през която да минават наши лица или фирми. Състезателният диалог представлява комбинация от ограничена процедура и процедура на договаряне, като възложителят има само най-обща идея за обекта на поръчката и не знае как да я осъществи. В този случай често се създава възможност за фаворизиране на определен кандидат. Би следвало комисията и органът, който организира провеждането на конкурса, да гарантират равнопоставеност на всички участници. Те са длъжни да не предоставят информация, която дискриминира и облагодетелства някои от тях за сметка на други. Само че всичко това досега многократно се е оказвало само добро пожелание и няма никаква сигурност, че занапред тази практика ще се промени от само себе си.
Иначе плановете са партньорството с бизнеса да бъде приложимо за всички обекти на социалната инфраструктура (болници, училища, детски градини, затвори, спортни съоръжения, социални жилища и др.). В този кръг влизат още безплатните за потребителите текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и т.н., както и всички останали договори за услуги от обществен интерес, при които заради изискването за социална поносимост публичният сектор трябва да поеме част от разходите. Сега за тези дейности се провеждат търгове по Закона за обществените поръчки и точно това предизвиква объркване в нормативната база.
Какви корекции ще направят народните представители между първо и второ четене на законопроекта предстои да видим. Вън от съмнение е обаче, че закон за публично-частното партньорство е необходимо да има. На първо място комбинирането на ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и еврофондовете ще подпомогне инвестициите в техническата и социалната инфраструктура, в услугите от обществен интерес, в научноизследователската дейност… Освен това чрез публично-частното партньорство се гарантира по-добро качество на услугите – все пак, ако проектът не е изпълнен добре, инвеститорът няма да може да си възвърне вложенията. Докато при обществените поръчки изпълнителят не се интересува чак толкова от качественото изпълнение, защото след като си вземе парите, си тръгва.
nbsp;
nbsp;
Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите:
Странно е, че досега не е приеман такъв закон в България. Отговорът на специалистите, които са работили в държавните структури през последните 10-15 години, е, че с такъв норматив се позволяват най-различни форми на публично-частно партньорство, а сега това зависи от кметовете или Министерския съвет. Съответно в тези решения, за които няма правна база, предполагам винаги е имало някакъв момент на непрозрачност. Липсата на този закон реално прави така, че всичките решения да се концентрират в няколко човека в държавата.
